Игри на злото

Седемнайсет

Ким слезе от мотоциклета и бутна високата до кръста й портичка на оградата. Къщите по цялата улица имаха еднакви обрасли алеи за автомобили и мънички морави отпред. Мнозина от обитателите на общински имоти на границата между Дъдли и Недъртън се бяха възползвали от правото на покупка и се бяха сдобили със собственост на много изгодна цена. Сред тях бяха и семейство Дън.

Този път нямаше суетня, тропот на ботуши и влизане с гръм и трясък. Само Ким и ключовете от къщата.

Инспекторката обходи жилището много по-бавно от миналия път. Вече нямаше за къде да бърза. Къщата беше преровена до основи и всичко, което би могло да има отношение към случая, беше отнесено. Във въздуха витаеше осезаема пустота. Сякаш обитателите й бяха заличени веднъж завинаги. По ъглите лежаха сбутани играчки и купчини детски книжки. На масата в кухнята стояха купички и кутия с мюсли. Извън насилието в този дом беше текъл нормален живот. Имало е периоди, когато сестричките са били просто две малки момиченца, нищо повече.

После Ким стигна до дървената врата пред стълбите. Беше я впечатлил фактът, че при обиска бяха описали помещението долу като мазе. Но то не беше мазе. Ким беше виждала истински тесни мазета в къщите на някои от приемните семейства, с които беше живяла. Онези къщи се наричаха „гръб-с-гръб“ и бяха долепени една до друга в редове по двайсет. Домове, строени през Индустриалната революция от собствениците на съответната фабрика или мина, като всяка къща подслонявала до шест семейства. Мазетата бяха тесни ниши, широки колкото да влезе един човек. До тях се слизаше по две-три стъпала и служеха за съхранение на въглищата за отопление.

Мазето на Дън беше съвсем различно. Цялата къща беше специално ремонтирана, за да се дострои под земята това широко помещение.

Много мъже по света мечтаят за убежище — местенце само за тях. Градинска барака или допълнителна стая, в която да се занимават с хобито си или да играят компютърни игри. Ленард Дън обаче имал нужда от помещение, в което да изнасилва дъщерите си. Затова беше вложил време и пари за изграждането му, като с това си решение беше добавил към престъплението си допълнителен извратен щрих, който главата на Ким вече наистина не можеше да побере.

Стаята долу беше празна, напълно изгубила зловещата си аура след отстраняването на доказателствения материал от нея. Пред очите на Ким обаче тя стоеше такава, каквато беше в деня на ареста. Гимнастическият дюшек, прожекторът, камерата. Не, немислимото зло, което беше вършено тук, се беше просмукало във въздуха и щеше да витае там завинаги.

В далечния ъгъл беше останало само бюрото. Компютърът и дисковете бяха в управлението. Това бюро спокойно можеше да принадлежи на някой архитект или счетоводител: на човек, нуждаещ се от кътче, където да мисли, да се съсредоточава и да работи на спокойствие.

Ким пристъпи до гардероба. Костюмите, които Дън беше използвал в извратените си игрички, също бяха отнесени.

Криминалистите бяха избутали прожектора плътно до стената, за да не пречи на обиска и събирането на доказателства. Ким обаче си спомняше точно къде се намираше той, когато го видя за първи път: беше поставен точно зад камерата, за да осветява гимнастическия дюшек.

В съзнанието на Ким мигом изпъкна образът на Дейзи, стъпила на дюшека и питаща татко си какво ще правят с треперещото си гласче.

Инспекторката тръсна глава, за да прогони картината от ума си. Често й се искаше да има как да забрави завинаги много от нещата, които виждаше и чуваше в работата си, но спомените й не бяха филмова лента и нямаше как да бъдат изтрити.

Обърна се пак към стълбите, все така без да може точно да определи какво я беше привлякло отново към това помещение.

Пое дълбоко въздух.

— Иска ми се да му бях попречила по-рано, Дейзи — каза гласно и сянката на дланта й падна върху ключа на прожектора.

В следващия момент ръката й застина неподвижно и пръстите й затрепериха.

Бавно обърна глава и се втренчи в кръга светлина на пода. Нещо не се връзваше.

Ким се върна крачка назад и съсредоточи цялото си внимание върху подозрението, което я беше гризало така безпощадно.

— Мамка му, не — прошепна тя и се втурна нагоре по стълбите.