Игри на злото

Петнайсет

Ким почака да остане насаме с Брайънт в колата, преди да зададе въпроса, който се въртеше в главата й.

— Пак го прави, нали?

Не смяташе, че партньорът й има нужда от повече пояснения.

Брайънт въздъхна.

— Забелязала си, че онази вечер беше с вратовръзка?

— Видях му и обувките — добави Ким. — А и целият му маниер…

Когато Досън изневеряваше на годеницата си, към поведението му се добавяше известна арогантност. Може и да успяваше да заблуди майката на дъщеричката си, но за никого от екипа нямаше съмнение какво става.

Брайънт спря на светофар, който Ким със сигурност би подминала с мръсна газ.

— Все смятах, че след последния път…

Нямаше нужда от повече думи. Само два месеца след раждането на бебето годеницата на Досън беше открила, че й е изневерявал, докато е била бременна. Беше го изхвърлила от вкъщи и така значително беше усложнила живота на всичките му колеги, които се видяха принудени да го търпят, докато той полагаше всички усилия да спечели обратно благоволението й. В края на краищата беше успял.

Брайънт сви рамене.

— Не знам. Това момче не оценява хубавите неща в живота си.

Губи ги и после ги извоюва обратно, помисли си Ким, но не каза нищо. Какви ги върши Досън в личния си живот не я вълнуваше. Засягаше я единствено как това се отразява на работата му.

Къщата, която търсеха, беше съвсем обикновена и се намираше на две преки от мястото на изнасилването. Стоеше чинно в редица от общо дванайсет еднакви къщи, подредени покрай тясната улица. Предни дворове нямаше, а на тротоара беше поставена плоча, указваща, че сградите са построени през 1910 година.

— Началник, наистина ли смяташ, че това е добра идея?

Ким знаеше, че резервите на сержанта са основателни.

Подобен разпит на жертвите не беше обичайна практика, но интуицията не просто й нашепваше, а направо крещеше, че е на прав път. И друг път се беше чувствала така и знаеше, че няма да миряса, докато не провери подозренията си.

— За Бога, няма да я арестуваме! Искам само да поговоря с нея.

Брайънт не изглеждаше много убеден. Почукаха и зачакаха мълчаливо; най-сетне вратата се отвори и на прага застана дребничка жена в тъмносин анцуг. Усещане за непризната вина лъхаше от нея на талази и Ким мигом разбра. Това беше Рут, изнасиленото момиче, и щом погледите им се срещнаха, инспекторката осъзна, че гледа в очите на Рут, убийцата на насилника си.

— Аз съм главен инспектор Стоун, това е сержант Брайънт. Може ли да влезем?

Рут се поколеба за миг, но после отстъпи встрани. Ким забеляза, че момичето изобщо не се усъмни, че двамата са полицаи, не попита защо идват, нито поиска да се легитимират.

Ким последва Рут Уилис в дневната. По стените висяха множество снимки от детството на домакинята: редуваха се професионални портретни фотографии на син фон и явно любими семейни любителски кадри, увеличени и рамкирани. Никъде на снимките не се виждаше друго дете освен Рут.

По телевизията вървяха новините по „Скай нюз“. Ким даде знак на Брайънт, че тя ще води разпита. В отговор на лицето му се изписа молбата „Пипай внимателно!“. Но инспекторката нямаше намерение да притиска Рут. За разлика от партньора си тя беше твърдо уверена, че са намерили убиеца.

— Какво се е случило, инспектор Стоун? — попита Рут, взе дистанционното и смени канала.

Рут изчака, докато очите им отново се срещнаха.

— Дойдохме да ви уведомим, че преди две вечери един мъж е бил убит недалеч от тук — на Торнс Роуд.

Рут се опита да издържи на погледа на Ким, но не успя. Очите й се местеха тревожно между инспекторката и сержанта.

— Чух нещо по новините.

— Убитият беше идентифициран като Алан Харис.

— О. Разбирам.

Ким забеляза, че момичето се постара лицето й да остане безизразно, тъй като явно не беше сигурна каква би била правилната реакция в случая. Инспекторката за пореден път се убеди, че интуицията не я е подвела.

— Бил е намушкан с нож четири пъти. Смъртоносната рана е…

— Да, разбирам. Кажете ми само какво общо имам аз с това?

От усилието да звучи нормално гласът на момичето затрепери още повече.

— Точно това сме дошли да установим, госпожице Уилис.

Рут се постара максимално изражението й да остане все така невинно. Спокойно, патенце, скоро съвсем ще се оплетеш в кълчищата.

Ким седна и домакинята последва примера й. Сплете пръсти в скута си.

— Знаем какво ви е сторил Алан Харис, Рут. Изнасилил ви е и ви е пребил почти до смърт. Няма да се преструвам, че разбирам какви последствия има за вас това нападение. Не мога дори да си представя ужаса, страха и яростта, които сте изпитали.

Рут не отговори, но цветът бавно се оттегли от страните й. Младата жена влагаше цялата си енергия, за да прикрие истинските си емоции, но тялото й определено я предаваше.

— Кога узнахте, че е бил освободен от затвора?

— Преди няколко месеца.

— Как разбрахте?

Рут сви рамене.

— Не помня.

— Харис е живял само на два километра от дома ви. Познавахте ли го отпреди изнасилването?

— Наистина не си спомням.

— Как се почувствахте, когато чухте, че са го пуснали?

Ким видя как дясната ръка на Рут инстинктивно погали белега на лявата й китка: вечен спомен от опита за самоубийство.

Момичето вдигна очи към прозореца.

— Не се замислих особено. Така или иначе, нищо не можех да направя.

Ким натисна още малко:

— Смятате ли, че Харис е получил справедливо наказание?

Очите на Рут засвяткаха и Ким разбра, че момичето има много какво да каже по въпроса, но се сдържа.

— А как се почувствахте, когато узнахте, че най-сетне си е получил заслуженото?

Рут стисна здраво зъби: не смееше да продума, защото усещаше, че не се владее. Ким долавяше безпокойството на Брайънт, но всичко това не бяха случайни въпроси. Беше ги намислила още в колата и разчиташе да получи дълбоко емоционални отговори.

При подобен разпит реакцията на един невинен човек щеше да е незабавна и непосредствена: „Трябваше да затворят това копеле до живот!“ или „Радвам се, че най-после е пукнал!“. В очите на Рут трябваше да има пламък и въодушевление, а не мълчаливо покорство и отказ да говори, само защото не можеше да определи кои биха били правилните думи.

— Не разбирам какво общо имат моите чувства с убийството му.

От напрежение момичето вече не владееше гласа си и нервно кършеше пръсти.

— Съжалявам, госпожице Уилис, но съм длъжна да ви попитам къде бяхте в петък вечер между девет часа и полунощ?

— Тук. Гледах телевизия.

Този път гласът на Рут прозвуча по-високо и ясно. Отговорът беше репетиран многократно в съзнанието й.

— Някой може ли да потвърди, че не сте напускали дома си?

— Аз… отскочих до закусвалнята към девет и половина.

Ким веднага се досети, че Рут се съмнява дали някой съсед не я е видял да излиза или да се прибира, така че се налагаше да си измисли някакво кратко излизане от вкъщи.

Ким кимна.

— Ще поговорим със собственика. Той ще си спомни, че ви е обслужил някъде към девет и половина.

В погледа на Рут се мерна паника.

— Ами… не знам. Имаше много хора. Може и да не си спомни.

Ким се усмихна окуражително.

— О, сигурна съм, че ще се сети. Това е закусвалнята на квартала, собственикът ви е виждал безброй пъти през годините. В края на краищата, вие живеете тук, откакто сте се родили.

— Ами да, но онази вечер той не беше на смяна. Не знам дали другите от персонала ме познават.

Инспекторката притисна Рут в ъгъла, в който тя сама се беше набутала.

— Няма проблем. Опишете ми кой ви обслужи, за да може да разпитаме точно него.

Ким видя как всяко желание за съпротива напусна Рут. Беше се позовала на алиби, което при проверка нямаше да се потвърди, а отметнеше ли се от него, щеше да предизвика още по-силни подозрения. Невинните хора нямат нужда от измислени алибита.

Ким се изправи и Рут вдигна очи към нея. Лицето й беше посивяло, погледът — уплашен, а цялото й тяло сякаш се сгърчи като съборена от вятъра палатка.

Ким заговори меко:

— Намерихме оръжието, Рут. Точно там, където си го захвърлила.

Рут скри лицето си с ръце. Хлиповете я разтърсиха. Ким се обърна към Брайънт и очите им се срещнаха. В тази победа нямаше и следа от възторг или удовлетворение.

Инспекторката седна на дивана до хълцащото момиче.

— Рут, Алан Харис ти е причинил нещо наистина ужасно, но трябва да знаеш, че той дълбоко е съжалявал за стореното. Всички се надяваме, че в затвора престъпниците ще се поправят, но всъщност невинаги вярваме, че това ще се случи. С Алан Харис обаче се е случило. Той е изпитвал искрени угризения за постъпката си.

Брайънт пристъпи напред.

— Рут Уилис, арестувам ви за…

— Не бях уплашена — тихо продума Рут, щом Ким понечи да стане от дивана. Инспекторката бавно се отпусна отново до нея.

— Госпожице Уилис, трябва да ви предупредя, че…

— Бях нервна, но не и уплашена — повтори момичето.

— Госпожице Уилис, всичко, което кажете, ще бъде… — започна пак Брайънт.

— Остави я — поклати глава Ким. — Казва го за себе си, не за нас.

— Гледах го как излиза от парка. Бях точно на кръстовището. Чувствах се силна, знаех, че правото е на моя страна. Стоях в сянката, точно до вратата на магазина. Той се наведе да си върже връзката на обувката. Кучето гледаше право в мен. Дори не излая.

Рут вдигна глава. Лицето й беше обляно в сълзи.

— Защо не излая?

Ким поклати глава.

— Изкуших се още там да забия ножа в гърба му, но така нямаше да е правилно. Исках си светлината обратно.

Ким стрелна с очи Брайънт, който само сви рамене.

— Бях уверена, контролирах нещата. Последвах го и го попитах колко е часът.

— Рут, трябва да…

— Забих ножа в корема му. Плътта му се притисна до моята плът, но този път аз диктувах правилата. Коленете му се огънаха и той притисна раната с дясната си ръка. Кръвта бликна през пръстите му. Той погледна надолу, после вдигна очи към мен. А аз чаках.

— Какво чакаше? — попита Ким.

— Извадих ножа и го намушках повторно. И пак зачаках.

Ким искаше да повтори въпроса си, но не посмя да я прекъсне.

— После го намушках пак и пак. Чух как черепът му се удари в асфалта. Очите му започнаха да се затварят, аз го ритах, но той не ми я върна.

— Какво не ти върна той, Рут? — попита кротко Ким.

— Исках да го извърша пак, отначало. Нещо се обърка. Тя все още беше у него. Крещях му да ми я върне, но той не помръдваше.

— Какво твое е било у него, Рут?

Момичето я погледна така, сякаш ставаше дума за нещо очевидно.

— Светлината ми. Той ми взе светлината.

Изведнъж тя се преви одве и от гърлото й се изтръгнаха нови ридания.

Ким пак погледна Брайънт, който отново сви рамене. Инспекторката почака мълчаливо още минута, после кимна на партньора си.

Той пристъпи към жената, която току-що беше признала, че е извършила убийство.

— Рут Уилис, арестувам ви за убийството на Алан Харис. Имате право да мълчите, но всичко, което кажете, може да бъде…

Ким излезе от къщата, преди Брайънт да довърши. Не тържествуваше, не се радваше на победата. Усещаше само спокойствие от факта, че е заловила човек, извършил престъпление, и в този смисъл си е свършила работата.

Една жертва плюс един извършител беше равно на един разрешен случай.