Игри на злото

Седемдесет

Когато ръцете й се обвиха не около кръста на Алекс, а около мокрите й панталони, Ким си даде сметка, че не е преценила правилно разстоянието. Но все пак не беше изпуснала жертвата си и нямаше никакво намерение да я остави да се измъкне.

Алекс ахна и падна напред. Ким се вкопчи здраво в нея, притискайки краката й с тялото си — прегърна я като трудно спечелена топка за ръгби.

На земята Алекс се замята, мъчейки се да изпълзи напред и да се измъкне от здравата хватка.

Ким усети как мокрият панталон се изхлузва от ръцете й, докато стъпалата на Алекс я ритаха в гърдите. Пак добре, че беше изгубила обувките си при катеренето.

Ким стисна левия глезен на терапевтката и го изви рязко надясно.

Алекс изпищя от болка, но продължи да се бори да се изскубне. Борбата беше безсмислена, Ким трябваше бързо да измисли нещо друго.

— Алекс… имам отговора… който ти трябва — изрече тя с усилие, като едва си поемаше дъх.

За секунда Алекс спря да се съпротивлява. Това беше напълно достатъчно.

Ким я обърна по гръб и пропълзя отгоре й. Възседна я и коленете й стиснаха ребрата на Алекс.

Намираха се на ръба на малкото езерце светлина, хвърляно от уличната лампа на моста.

Ким усещаше как се надигат гърдите на Алекс, докато тя с труд си поемаше въздух. Близостта до тази жена изпълваше устата на Ким с вкус, далеч по-гаден от този на каналната вода.

— Разкарай се… от мен! — изсъска Алекс.

Ким завъртя отрицателно глава.

— Няма да стане… проклета психопатка такава!

Копнееше да смачка жената под себе си с удари и ритници, но най-напред трябваше да си поговорят.

Ким се чувстваше така, сякаш с Алекс се бяха дебнали със седмици и сега беше настъпил решителният момент. Отмести един мокър кичур от очите си.

— Имам отговора, който ти трябва.

— За какво… говориш?

Ким се усмихна.

— Преди два часа излязох от къщата на Джесика Рос.

— Е, и?

Инспекторката вече открито се засмя.

— Само това ли ще попиташ?

— Не те разбирам.

— Ти си манипулирала Рут Уилис, за да убие Алан Харис. Ти стоиш и зад онова, което стори Бари Грант. Джесика Рос е дошла при теб за помощ, но се е оказала значително по-болна, отколкото са допуснали властите. Ти си знаела какво е сторила тя на детето си, но не ти е пукало. За теб е важно как се е почувствала след това. Нали?

Ким усети как Алекс застина неподвижно.

— И Рут ли те разочарова като Шейн?

— Не съм виждала Рут от…

— Не е било нужно. С Брайънт ти казахме всичко, което искаше да знаеш. Ти дори не ни попита втори път дали може да се видите.

Алекс не отговори.

— Джесика: най-новото ти опитно зайче. Тази сутрин жената излезе от кабинета ти, прибра се вкъщи и удуши детето си.

— О, Господи, тя…

— Не ме разигравай повече, Алекс. Ти искаше да участвам в играта ти, така че ето ме! Не ме обиждай. Нищо не можех да направя, за да попреча на Джесика, а и тя стори точно онова, което ти си искала.

Ким усети как тялото на Алекс се отпусна напълно.

— Щом казваш.

— Не искаш ли да разбереш какво стана?

Алекс мълчеше. Ким долавяше колко отчаяно терапевтката искаше да узнае как са се развили нещата с Джесика. Беше мокра до кости, лежеше по гръб на алеята край канала, но въпреки това не се съпротивляваше. О, наистина искаше да научи резултата от експеримента си!

— Задай си въпроса и ще ти отговоря.

Ким видя как челюстта на Алекс се стегна.

— Давай, Алекс. Питай.

— Как се чувства Джесика? — попита тихо терапевтката.

— Ето, оказах се права. А не искаш ли поне да разбереш дали бебето е живо? Ще ти кажа и това, макар че на теб ти е все едно. Джейми е жив, Алекс. Но ти искаш да разбереш единствено как се чувства Джесика.

Погледът на Алекс беше убийствен.

— Е, ще ти кажа. Чувства се адски виновна.

Алекс се замята силно, но Ким беше подготвена. Отпусна цялото си тяло върху корема на Алекс и се отпусна напред, сякаш караше мотоциклета, като така промени центъра на тежестта си. Улови размаханите ръце, които посягаха към лицето й, и също ги натисна надолу.

— Целия си живот си прекарала без съвест… без да отговаряш пред никого. Знаеш, че социопатите не могат да развият съвест и си пожелала да обърнеш процеса. Пожелала си да имаш власт да отнемаш чуждата съвест. Всичките ти усилия са насочени към опитите да превърнеш уязвими хора в социопати, да ги накараш да вършат немислими постъпки, без да изпитват вина.

Устните на Алекс бяха стиснати в тясна черта и от нея лъхаше омраза. Вече нямаше как да отрече и да се измъкне.

Ким продължи:

— Знаела си, че можеш да манипулираш опитните субекти и да ги накараш да вършат онова, което искаш, но си искала да го извършат, без да чувстват вина за него. Достатъчно арогантна си да мислиш, че можеш да контролираш човешката природа.

— Пожелавам ти късмет в съда. Нямаш никакви…

На средата на изречението Алекс рязко се надигна нагоре и отмести дясното коляно на Ким.

Ким се опита да я бутне обратно долу, но Алекс риташе и размахваше ръце с всички сили. Ким посегна към дясната й ръка, но Алекс я докопа първа.

Сграбчи бинтованата длан на инспекторката и впи силно пръсти в нея. Болката прониза главата на Ким и пред очите й заплуваха светли точки.

Опита се да издърпа ръката си, но Алекс я стисна отново.

Ким усети, че й се повдига.

Алекс стисна за трети път и инспекторката се наклони настрани в агонията на болката.

С едно бързо движение Алекс се измъкна изпод нея и на свой ред я възседна. Разпределението на силите се обърна на сто и осемдесет градуса.

— Добре, Кими, а сега да поговорим за теб.