Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 96

23.58 ч.

Атанасий тичаше по дългия неосветен коридор и се молеше фактът, че познава плана на библиотеката, да му осигури предимство. Двамата мъже се опитваха да се движат безшумно, но той бе чул приближаването им. През нощта и най-леките стъпки ясно отекваха в пустия подземен етаж. Знаеше, че идват, и беше наясно, че не са дошли да говорят. Борейки се с нервните потръпвания на скочилия адреналин, беше свалил обувките си и бе тръгнал в тъм-нината по чорапи.

- Копелето го няма! - чу Антун вика зад себе си. Преследвачите му бяха намерили кабинета празен и се бяха отказали от всякакъв опит да се прикриват.

- Тръгвай след него! - беше следващият вик.

Атанасий зави зад един ъгъл и слезе по малко стълбище на второто подземно ниво. Осветлението на изхода за аварийни случаи хвърляше блед зелен отблясък, но той бягаше толкова бързо, колкото можеха да го носят краката му. Зад него стъпките на преследвачите му отекваха по бетонния под, все по-шумно и по- шумно в подземния комплекс.

Атанасий стигна до края на главния коридор на Б - ниво и се опита да отвори една от вратите на кабинетите, но беше заключена. Кръвното му се повиши. Отстъпи заднишком към стълбището и изпробва следващата врата. Тя се отвори. Тихо я затвори след себе си и позволи на очите си да се приспособят към почти абсолютния мрак, а после заобиколи нещо, което приличаше на маса, в центъра на стаята и отиде в най- отдалечения ъгъл. Там приклекна, като си поемаше дъх дълбоко, бавно и възможно най-тихо. Пулсът му сякаш биеше с всичка сила.

Кънтящите стъпки в коридора продължаваха. От време на време сменяха посоката си - в един момент бяха по- високи и по-отблизо, а в следващия по-тихи и по-далечни. И тогава, най-накрая, сякаш заглъхнаха и всичко утихна. Възцари се продължителна тишина. Атанасий въздъхна бавно и облекчено. Когото и да е изпратил Съветът да го намери, не го откри в импровизираното му скривалище.

Той изчака още един дълъг миг, за да се увери, че наистина са си отишли, а после най-накрая почувства прилив на увереност и се надигна от приклекналото си положение. Насили се да преглътне, за да прогони от устата си металния вкус на страх.

След секунди вратата на стаичката се отвори с трясък и в очите му се забиха ярките лъчи на две фенерчета. Преди да осъзнае напълно какво вижда, Приятелят с пистолета преодоля дължината на кабинета с един-единствен скок, сграбчи го за косата и отметна главата му назад. Пъхна в зейналата му уста тъпото дуло на оръжието и го тикна дълбоко в гърлото му.

- Моля, не вдигайте шум - каза спокойно вторият мъж и включи основното осветление на стаята.

Атанасий почувства как се задейства рефлексът му за гадене, докато се давеше от пистолета.

- Доктор Атанасий Антун. Отдавна ви търсим - продължи Приятелят. - И ето най- после сме заедно.

Той кимна на партньора си, който извади дулото от устата на Атанасий, стисна още по-силно косата на Библиотекаря и енергично го блъсна в ъгъла на стаята. Тялото на Атанасий се удари в шкаф за документи и той се свлече безпомощно на пода. Първият Приятел нехайно се настани на стол наблизо и го завъртя, за да погледне Атанасий в лицето.

- Като се имат предвид някои разговори, които наскоро сте провели с жена на име Емили Уес - продължи той, - се налага да осъществим... откровена дискусия, става ли?

Атанасий го гледаше ужасен.

- Но тази обстановка - продължи Приятелят. - Толкова е безлична, не мислите ли? Ей сега ще накарам колегата си да ви придружи обратно до кабинета ви и там ние двамата е вас ще си спретнем конструктивен разговор.

По лицето му се четеше садистично очакване.

- Но преди това - продължи той - мисля, че е важно да разберете какво точно е мястото ви в отношенията ни. Предлагам да започнем, като определим някои условия за дискусията.

Той протегна ръка и неговият партньор му подаде глока. Спокойно и без колебание първият Приятел го насочи към Атанасий и изстреля патрон право в торса му. Силата на изстрела накара тялото на Атанасий пак да се блъсне и шкафа за документи. Очите му се разшириха от панически страх.

Приятелят спокойно върна пистолета на партньора си.

- Моите условия са следните - каза той и погледна надолу към Атанасий, докато кръвта течеше от раната. Съдействайте ни и адът, който ви предстои, може да се посъкрати.