Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 68

12.38 ч.

Съзнанието на Емили се препъна пред мащабите на това разкритие. Историята, която бе започнала с убийството на колега и с една изчезнала библиотека, сега обхващаше две тайни общества, древна, продължаваща и до днес манипулация на световните събития, и очевидно влязъл в действие преврат във Вашингтон. А по някакъв неясен, зловещ начин на Емили очевидно й беше отредена роля някъде в тази бъркотия. Предишната й смесица от страх и очакване сега се изостри неимоверно силно.

- Но защо? - попита тя, останала без дъх. - Защо Съветът би стигнал чак дотам да очерни президента? Какво ще спечели?

- Нали сте чували, че природата не допуска вакуум? - попита я Атанасий вместо отговор. - Е, добре, като се има предвид всичко случило се миналата седмица, изглежда, че на върха на изпълнителната власт в американското правителство скоро ще бъде предизвикан вакуум. Ако искаш да се сдобиеш с властова позиция, какъв по-добър начин от това да създадеш ситуация на политически вакуум, която ще изведе твоя човек на върха?

- Но това няма да се получи - възрази Емили. Умът й препускаше бясно. - Съединените щати имат ясно определена командна верига. Ако президентът оваканти поста си, той не отива при външен човек. Автоматично се поема от вицепрезидента.

Докато свързваше последните точки за Емили, очите на Атанасий се бяха разширили, а гласът му се бе снижил почти до шепот:

- Кое име мислите, че беше най-отгоре на втората група в списъка?

Даде й един дълъг момент да проумее истинската величина на заговора. Беше наясно как за младия професор в момента древността и съвременният свят се сблъскват при почти немислими условия.

- Ние не сме единствените, които умеят да използват информацията, с която разполагат -добави най- после той.

- Направо... невероятно - прошепна в отговор Емили.

Тежестта на информация сякаш не им позволяваше да кажат нещо по-дръзко.

- Нашият Пазител - продължи тихо разказа си Атанасий - получи списъка и успя да сглоби значението му. Но дотогава Съветът вече знаеше, че списъкът е в ръцете му. Преди два дни той намери смъртта си по същия начин като Помощника си.

Последва дълга, наситена с чувства пауза, преди Атанасий да продължи Когато най-накрая го стори, в очите му блестеше влага, но изражението му беше решително.

- Единствената разлика беше, че този път мишената им ги очакваше. Арно беше практичен човек и беше убеден, че щом са намерили Помощник-пазителя, ще намерят и него, а това със сигурност ще означава смърт. Не можеха да го оставят жив, не и след като знаеше за заговора им и разполагаше с цялата мощ на библиотеката. Ето защо, макар това да значеше да убият единствения жив човек, който можеше да ги отведе до местонахождението на биб-лиотеката, все пак предприеха тази драстична стъпка. А Арно, вместо да се опита да се предпази, прекара последните си дни в разработване на нов план.

Зловещото предчувствие на Емили, че историята отново се връща към нея, беше потвърдено от следващите думи на Атанасий.

- Реши да ускори приемането ви, доктор Уес. Вече не разполагаше с допълнителни четири години, за да ви подготви, да следва обичайния модел. Разполагаше е броени дни - дни, през които да подготви влизането ви в Обще ството.

- Тогава защо не дойде при мен и не ми каза? - попита Емили - През тези последни дни можеше да говори с мен. Сам да ми разкаже всичко. Да ми помогне да се ориентирам.

Чувството й на загуба се възвърна сега, когато знаеше, че Холмстранд е прекарал последните дни от живота си съсредоточен върху нея. Загубата не беше единствено емоционална. Емили внезапно осъзна, че е загубила човек, който можеше да й помогне пред това, което приличаше на истинска опасност.

Атанасий се усмихна.

- Ние не работим по този начин - напомни й той. - Не можем просто да ви дадем някои неща. Трябва сама да ги откриете. Арно прекара последните си дни в подготвяне на план, който да отклони Съвета от следите ни и същевременно да ви помогне да откриете библиотеката, нашето Общество и собствената си роля.

Странното разделение в съзнанието на Емили се върна. От една страна, не искаше да слуша за „ролята си" - за каквато и да било роля, която се очакваше да играе във вековна драма, обгърната в заблуда, смърт и унищожение. Но въпреки страха другата част от нея пак закрещя, частта, която се наслаждаваше на необходимостта да бъде съпричастна, да бъде силна за кауза, далеч по-велика от самата нея. Напрежението едва не я разкъса. Това, което преди бе изглеждало вдъхновяваща мисия, вълнуващо пътуване, което можеше да се увенчае с академично откритие и да й изгради неповторима репутация, сега тежеше на плещите й като непосилно бреме. Не беше сигурна, че иска такъв товар, а още по -малко да знае дали притежава достатъчно сила да го понесе.

Атанасий сякаш усети накъде вървят мислите й: наведе се към нея много сериозен.

- Мисията не е нещо, което можете да откажете - изрече той - Залогът е такъв, вменява ви се задължение. Трябва да го изпълните, да го доведете докрай.

Наблюдаваше внимателно изражението й

- Освен това наистина нямате избор. Можете да сте абсолютно сигурна, че Съветът вече е научил коя сте. След като разберат, че сте свързана с библиотеката, няма да се спрат пред нищо, за да ви открият, да се доберат до онова, което ви е известно.

Думите му накараха сълзите й да замръзнат още преди да са се отронили.

- Но аз не знам нищо!

- Знаете. Сега сте тук, заедно с мен - отговори Антун - Още повече Пазителят ви повери задача - задача, която можете да изпълните само вие. Трябва да сте нащрек, докато я завършите.

Сърцето на Емили се смрази, но същевременно я обзе любопитство, достатъчно силно да я отвлече за малко от мисълта, че я преследват.

- Щом всичко в Обществото е толкова тайно - каза тя и се наведе към Атанасий, - щом всичко е скрито, дори от вас като Библиотекари, как така лично вие знаете толкова много? Как така разполагате с подробностите, които току- що ми разказахте?

Атанасий изглеждаше уморен, дори натъжен.

- Защото, доктор Уес, ме обучаваха да стана новият Помощник-пазител. След два месеца Марлейк щеше да се оттегли и ме подготвяха да поема ролята му. След смъртта му програмата се ускори, но сега, като се имат предвид обстоятелствата, настъпи нова промяна.

Вече говореше по-тихо, почти шепнешком:

- Вторият в командната верига не може да бъде втори, ако няма първи.

Не откъсваше поглед от Емили, която се наклони към него.

- Откриването на новия Пазител е свързано с приемането ми като Библиотекар, така ли? -попита Емили. - Трябва да ви помогна да го намерите ли?

- Да, свързано е с приемането ви в Обществото - потвърди Атанасий - Но няма никакъв

„той“.

Сега очите му се разшириха също толкова, колкото тези на Емили

- Хайде, доктор Уес. Знам, че разбирате. Не съм казал, че ви подготвяме да станете Библиотекар.