Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 103

Овалният кабинет, Вашингтон, окръг Колумбия -

08.30 ч. източно стандартно време (13.30 ч. по Гринуич)

Президентът на Съединените щати погледна над бюрото си към групата мъже, събрани пред него в Овалния кабинет. Събитията от последните три дни бяха толкова неочаквани, бяха се стоварили отгоре му така ненадейно и яростно, а сега се беше стигнало дотук. Трима от най-могъщите хора във Вашингтон - секретарят по отбраната, генерал със звезди, член на Обединеното главно командване, и началникът на Тайните служби - стояха пред него заедно със собствения му вицепрезидент. Не бяха дошли да намерят начин да преодолеят травмата или да му съобщят, че измамата срещу него е била разкрита. Не, идваха да му кажат, че събитията от последните дни са били началото на края, а самият край ще настъпи на другия ден. Следващият ден: денят, който ненадейно се очертаваше да се превърне в последния ден на мандата му.

- Ще възложа командването на операцията на армията - каза Аштън Дейвис. От самото начало на разговора беше сдържан, но решителен. - Военните са тези, които ви смятат за заплаха, следователно арестуването ви ще се извърши под пълномощията на военните.

- Заплаха! - едва не се разсмя президентът. - Това е смешно! Не съм никаква заплаха! Това са глупости!

- Поредица от екзекуции - убийства на най-близките ви помощници, господин президент - прекъсна го Хъскинс - не е никаква глупост. Терористи систематично убиват политически фигури не просто на американска земя, а в самата столица.

- Но аз нямам нищо общо с това - отговори предизвикателно Трейтъм. - Те бяха добри хора. Никога не съм правил нещо, с което да ги застраша.

- Това просто не е вярно - отговори Дейвис. - Може да не сте организирали смъртта им, но съветниците ви бяха убити от афганистанци, обявили джихад на всички във вътрешния ви кръг, свързани с незаконните ви дейности по време на възстановяването.

Сега лицето на президента беше тъмночервено от ярост.

- Как смееш, Аштън! Дяволски добре знаеш, че никога не съм въртял незаконни сделки в Близкия изток. По дяволите, прекарах по-голямата част от мандата си в опити да възстановя Афганистан след унищожението, посято от предшественика ми.

- Като същевременно тайно сте се споразумявали със саудитците - изтъкна Хъскинс. -Какво, по дяволите, сте си мислели, че ще направят афганистанците, когато продадете правата за бизнес и възстановяване в страната им на заклетите им врагове?

- Мамка му, Хъскинс, никога не съм сключвал сделки със саудитците!

- Това твърдение е в рязко противоречие с изобилието от доказателства, с които разполагаме и ние, и останалата част от света, и те доказват противното.

- Тия лайна в пресата? - побесня президентът Трейтъм. - Всичките са клевети. Лъжи. Би трябвало да си на ясно, че не може да им се има доверие! Нямам представа откъде идва всичко, но някой ми е заложил капан.

- Глупости! - отвърна генерал Хъскинс, който вече не можеше да сдържа собствения си гняв. - Има документи с подписа ви, финансови договори, изявления на саудитските ви партньори, имейли...

- Абсолютни глупости! - сопна се президентът. - Нямам идея кой може да организира подобно нещо, но никога през живота си не съм изпращал и един-единствен имейл до каквито и да било саудитски „партньори“.

Секретарят по отбраната вдигна ръка, преди генералът да успее да реагира. След миг тишина, за да даде време на емоциите да се успокоят, Аштън Дейвис заговори със спокоен решителен тон:

- Достатъчно. Господин президент, сложете край на отчаяните си възражения. Не сме дошли да обсъждаме въпроса с вас, а да ви опишем какво ще стане в отговор на случилото се. Пътят вече е начертан. Арестът ви ще се състои утре сутринта. Ще ви окажем незаслуженото великодушие да ви дадем един последен следобед, за да уредите личните си дела, да се погрижите за семейството си и каквито други лични планове решите да направите - но помнете ми думата, ако се опитате да се свържете с пресата, да избягате от Вашингтон, да избегнете отговорността за деянията си, ще действаме незабавно.

Той впери поглед в невярващите очи на президента.

- Ако не изникне такава необходимост, утре в десет часа сутринта генерал Хъскинс ще ви арестува и ще ви остави под надзора на армията във Форт Мийд.

Президентът Трейтъм започна да диша бавно и дълбоко. Впи поглед в лицата на превратаджиите, застанали тук, насред Овалния кабинет. Сърцето му бе изпълнено с омраза към тях.

- В неделя ли? - попита той. - Ще арестувате президента на Съединените щати по лъжливи обвинения в неделя сутринта? Американският народ няма да го изтърпи.

Аштън Дейвис отвърна на погледа му без капка колебание.

- Американският народ вече иска да види главата ви набита на върха на Вашингтонския монумент, Трейтъм - отвърна той и заряза всякакви преструвки за официално уважение. - Още повече, от този момент нататък вече не сте в състояние да говорите от името на американския народ.