Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 41

Ню Йорк - 11.15 ч. източно стандартно време (16.15 ч. по Гринуич)

- Няма да ви хареса - каза мрачно мъжът в малкия си мобилен телефон. Трент отдавна служеше като Приятел и Секретарят му позволяваше известна фамилиарност, която никога нямаше да допусне от други.

- Давай по същество - нареди той. Гласът му не издаваше нищо, но думите на Трент привлякоха неговото внимание и той се поизправи на стола си.

- Направихме пълна проверка на всички от факултета на Пазителя в колежа „Карлтън". Успяхме да намерим всички членове на факултета - или са си у дома за празниците, или са в колежа. Всички... освен един.

Пръстите на Секретаря стиснаха по-здраво телефона.

- И кой е той?

- Млад професор, доктор Емили Уес, не е там, където би трябвало.

Секретарят безмълвно си прошепна името. Беше му познато, но само защото бе видял списък с колегите на Пазителя от колежа - бяха си го набавили веднага щом разбраха кой е. Въпросното име не изпъкваше сред другите. Бяха прегледали всички в списъка и никой не изглеждаше подозрителен, включително Емили Уес.

- Проверихме факултета преди месеци - отбеляза той. - Уес не изпъкваше с нищо особено.

- Не - съгласи се Приятелят. - Ако се съди по досието й, изглежда пробивна, млада, нова, все още без позиции. Но - притисна той по-силно телефона към ухото си - предметът на докторската й дисертация... представлява интерес.

Секретарят вече отваряше информацията за Емили Уес на компютъра си. Резултатите от всяка проверка, извършвана някога от Съвета, грижливо се пазеха точно за такива случаи. Когато текстът се появи на екрана, възелът в стомаха му се превърна в камък.

- Като специализантка - продължи Трент по телефона -доктор Уес е писала за Птолемей, за Египет.

Думите му потвърждаваха точно каквото четеше в момента Секретарят.

- Отбелязано е в досието й - отново каза той, макар че сега тонът му беше необичайно остър. - Проверихме я. Интересува се от Египет и от историята, но не успяхме да открием никаква връзка нито с Обществото, нито с Пазителя. Наблюдавахме я, защото работеше в същата институция, но не забелязахме нищо, което да ни подскаже, че може да съществува връзка.

- Знам - потвърди Приятелят. - Много хора изучават история, дори древноегипетската. Но досието на доктор Уес стана доста по-интересно, след като разбрахме къде е решила да прекара дългия уикенд за Деня на благодарността.

- И къде е това? - попита Секретарят.

- В Англия. Тази сутрин Емили Уес е кацнала на „Хийтроу".