Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 91

21.45 ч.

Джейсън нетърпеливо се обърна към другия Приятел:

- Готово ли е?

- Почти.

Вторият мъж наблюдаваше как индикаторът на малкото му устройство наближава крайната точка в свалянето на пълното съдържание на блекбърито на Емили на хард-диска му. После изтри всички данни от самото блекбъри Издърпа кабела от телефона на Емили и го захвърли на улицата до неподвижното й тяло. На собствения му компютър материалите, събрани от Емили, щяха да са по-полезни и по-лесни за сканиране.

Стовари крак върху блекбърито и го унищожи.

- Готово - потвърди той пред партньора си. - Взехме всичко. И двете съобщения бяха там и не ги е препращала на никого. В момента проверявам паметта. Каквото и да е намерила в двореца, е някъде тук.

Джейсън направи крачка напред, за да застане плътно до него.

- Покажи ми.

Другият мъж, когото наричаха просто Техника, въведе поредица от команди в джобния си компютър с бързина и умение, произтичащи от дълъг опит. За разлика от Джейсън, който бе прекарал целия си живот в Съвета, той бе постъпил в редиците на Приятелите в средата на трийсетте си години. Преди онзи паметен следобед, когато ненадейно се озова заобиколен от зловещи на вид мъже със студени изражения и неустоимо предложение, си беше спечелил репутация в подземния свят като компютърен хакер. Съветът осъзнаваше, че през XXI век та -кива умения ще стават все по-важни в задачата им на търсене и унищожаване и бе следил с интерес „кариерата“ му. Той беше идеалният кандидат за работа като тази на Приятелите: талантлив, гениален, но също непочтен и незаинтересован от дребни подробности като например кои дейности са законни и кои не. Имаше „гъвкава съвест“, както се изразяваше Секретарят. Съвест, която можеше да се извае във всяка необходима форма.

Извайването бе минало толкова добре, че сега Техникът придружаваше Джейсън в почти всяка мисия, възложена на главния сред Приятелите на Секретаря. Джейсън може и да беше син на шефа - факт, известен на всички членове на Съвета, но никой не смееше да го спомене в присъствието на Секретаря. Все пак в редки моменти на сантименталност Техникът обичаше да се наслаждава на чувството, че самият той се е издигнал почти толкова високо. На малцина други поверяваха задачи, които възлагаха на него всеки ден.

Той отвори папка със сваленото съдържание на блекбърито на Уес и наклони малкия екран към Джейсън. Двамата набързо го огледаха.

Когато стигна до края на материалите, на лицето на Джейсън отново се появи усмивката на осведомен. Уес не притежаваше нищо, което вече да не знаеха. Надрасканото, което бе открила в Долмабахче и бе снимала с телефона си, насочваше към Оксфорд и им даваше нов символ, но Съветът вече беше решил, че крайното местонахождение е Оксфорд, още повече притежаваше новия печат, декриптиран под заблуждаващия файл снимка в имейла на Антун В тази игра Уес беше зад тях.

Въпреки това изпита удовлетворение да види самата подсказка. Тя потвърждаваше това, което Съветът бе открил сам, и съдържаше вълшебните думи, които всеки от членовете му се опитваше да чуе от столетия насам: домът на Библиотеката.

„Вече сме съвсем близо. Открихме я.“

В гърдите му се надигна гордост. Той върна малкия компютър на партньора си.

- Изпрати го - нареди му. - Изпрати всичко.

Техникът започна процеса по изпращането на сваленото съдържание на Секретаря. В блекбърито нямаше почти нищо, а това, което беше там, не беше ново, но все пак щяха да го огледат и проучат.

В този миг телефонът на Джейсън иззвъня. Той погледна към номера и вдигна.

- Свършихте ли? - попита Юън Уестърбърг, който гореше от нетърпение да чуе, че Емили Уес е елиминирана.

- Не съвсем. Още е в процес на развитие. За момента я приспахме.

Не беше благоразумно да говорят за екзекуция по мобилен телефон, но пък не се искаше особено въображение, за да замаскират истинската тема на разговора си.

Секретарят се учуди.

- Защо? Мислех, че желанията ми са съвършено ясни.

- Имаше усложнение. Неочаквана пречка.

Той предаде на баща си заплахата на Уес, че Антун щял да разкрие мисията им във Вашингтон, както и пълния списък с имена - включително техните, - ако Уес не се свърже с него. Решението му да извади Уес от строя, вместо да я убие, беше временна реакция, докато провери какво ще иска Секретарят. Докато говореше, погледна към тялото на Емили. Глупавата жена изглеждаше толкова жалка, просната в безсъзнание в краката му. Мисълта да сложи край на живота й веднъж завинаги го изпълни с въодушевление. Отлагането го разочароваше.

След като изслуша доклада на сина си, Юън Уестърбърг отговори с тона на спокойна убеденост:

- Оставете я да спи. Не искам да я изваждаме от картинката, преди да сме сигурни, че заплахата й да ни разобличи е вече неосъществима. Ще инструктирам хората ни да сложат край на разговора с господин Антун по-скоро от предвиденото, а после онези от екипа, които ще останат в Истанбул, могат да направят съня на Уес вечен.

- Ясно - отговори Джейсън. Щяха да елиминират Антун и така да предотвратят всеки възможен ответен удар след екзекуцията на Емили, след което най - накрая щяха да се погрижат за самата нея. „Навярно прекаляваме с предпазливостта - помисли си Джейсън, - но по-добре е да играем на сигурно.“

- Що се отнася до теб - продължи Секретарят, - трябва да стигнеш в Оксфорд възможно най-бързо. Остави Уес на турския ни екип. Вече ги осведомих къде се намираш и трябва да пристигнат до час. Занеси я на някое уединено място, омаломощи я и я остави да я намерят те. Дойде време да тръгваш. Имаме всичко необходимо, за да завземем библиотеката, и искам да си до мен, когато овладеем това, което е наше по право.

Без да чака отговор, Юън приключи разговора.

Джейсън отново погледна към тялото на Емили. Гърдите на сгърчената жена бавно се надигаха и спускаха. Остана разочарован, че няма да може да зърне израза в очите й, докато умира - да види осъзнаването, че не може да направи нищо, че всичко ще свърши. Удовлетворителните мигове щяха да се паднат на друг, но Джейсън бе наясно, че не бива да си позволява да се съсредоточи върху гази малка загуба. Това, на което щеше да стане свидетел, това, в което щеше да участва, беше неизмеримо по-велико. Вековната работа на Съвета най-накрая щеше да се увенчае с успех. Силата, с която щяха да се сдобият, мощта, с която щяха да разполагат, след като библиотеката стане тяхна, щеше да е безгранична. Да разполагат с подобни ресурси по свое желание, със свой човек в Овалния кабинет и заобиколен от други членове на Съвета в администрацията - това щеше да е зората на най-славната епоха в историята на Съвета.

Той извади от задния си джоб чифт белезници, завлече тялото на Емили отстрани на уличката и закопча лявата й ръка за водосточна тръба. Александрийският екип щеше да довърши Антун и тогава партньорите му тук, в Истанбул, щяха да дойдат за нея.

- Време е да тръгваме - изръмжа той и вдигна поглед от тялото.

Другият мъж кимна и двамата Приятели оставиха съдбата на Емили в ръцете на местния

екни

От славата им ги деляха броени часове.