Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 78

Ню Йорк - 11.00 ч. източно стандартно време (18.00 ч. в Истанбул)

Секретарят се извисяваше над мъжете, събрани на черната маса, и надничаше над техните рамене, докато пръстите им препускаха по клавиатурите, прикрепени към опре -делените им компютърни терминали. Също като всички служители на Съвета, и те бяха сред най-добрите в своята област и материалите, които бяха събрали от разговора на Атанасий Ангун с Емили Уес, бяха забележителни. Продължаваха да получават още и още информация, докато проследяваха имена и места от записа, хакваха лични документи и телефонни разпечатки и съпоставяха миналото на хора, чиято самоличност бяха узнали от визуално раз -познаване на лицата на хора, които влизаха и излизаха от Библиотека Александрина. „Не оставяй необърнат нито един камък“ беше метод на разследване, станал безкрайно по -детайлизиран с появата на компютърното хакерство.

Юън прецени каквото му е известно до момента.

- Знаем, че Антун е обучаван да поеме ролята на втория човек в Обществото - отбеляза, без конкретно да се обръща към никого. - Което според собствените му думи означава, че е щял да стане един от двамата души, които знаят къде се намира самата библиотека.

- Но все още не е влязъл в тази роля - обади се един от съветниците. - Успяхме да се доберем до Марлейк, преди Антун да го е наследил.

- Така каза Антун - потвърди Юън и сведе поглед към разпечатката на масата. - Все още обаче звучи логично работата му през последните няколко месеца да е била съсредоточена върху влизането му в ролята - научаването на информацията, която ще се изисква да знае. Да се свързва с определени хора, да установява базисни полета и така нататък.

- Разполагаме с подробни разпечатки от неговите телефонни разговори - намеси се един компютърен техник. - През февруари броят на обажданията рязко се е повишил и оттогава не е спадал. Съпоставих случайно подбрани записи от лентите, с които разполагаме от телекомуникационната система на Библиотека Александрина, но нито един от разговорите не ни показва нищо. Навярно точно затова не са събуждали нашите подозрения. Ако са обсъж-дали нещо, свързано с библиотеката, са го правили кодирано. Всичките му разговори са за книги, придобиването на книги и обикновени неща, свързани с работата му.

- Разбира се, че няма да говори открито за библиотеката - прекъсна го Секретарят, - а освен това не би защитил разговорите си. Знае, че незабавно ще го разберем. Това моментално би го издало.

Ненадейно в ума му започна да се оформя идея.

- Ричард - обърна се към един от хакерите, - нанеси разговорите му на карта. Дай ми визуален образ на местата, където е звънил и откъдето са му звънили.

- Да, сър - отговори служителят и пръстите му запрепускаха по клавиатурата. След няколко мига на екрана му се появи стандартна проекционна карта на света по Меркатор и на нея просветнаха червени точици, които започнаха да се свързват помежду си. Всяка от тях отбелязваше конкретен град. Когато се свързаха, последва втора подобна операция, но в синьо.

- Червените точки са обажданията на Антун до някое място, а сините - обаждания, направени от мястото до него - обясни Ричард. - Картата обхваща обажданията от последните шест месеца.

Мъжете се скупчиха около екрана и заразглеждаха картата. След няколко минути внимателен оглед Секретарят проговори:

- Кажете ми какво ви прави впечатление на тази карта - нареди той. Идеята в съзнанието му набираше сила, но искаше да чуе потвърждение и от други.

- Ами - отговори един от съветниците му, без да отделя поглед от екрана, - очевидно е провел доста разговори.

- Да, да - нетърпеливо рече Юън, раздразнен от безсмисления и очевиден коментар. - Но погледнете по-внимателно. На тази карта кое място го няма? Подозрително отсъствие, като се има предвид това, което узнахме от разговора на Антун с Уес?

Всички очи заоглеждаха екрана, съсредоточени наново.

Най- накрая на втория компютърен техник му просветна.

- Разбрах! - обади се въодушевено той. - Истанбул. През последните шест месеца няма нито едно обаждане, направено до или от Истанбул или от някой град наблизо.

Наблюдението потвърждаваше точно забелязаното от Секретаря. Истанбул, където се намираха Емили Уес, Джейсън и екипът му, беше празно място на картата с разговорите. Заключението изглеждаше очевидно.

- Библиотеката не може да се намира там - отсече той. Истанбул може да е историческо място, където се е намирало хранилището, но вече не е активно. Контактите на новия Помощник- пазител го потвърждават.

- Значи Емили Уес греши, като смята, че посланието на Пазителя сочи към Истанбул?

- Не - отговори Секретарят. - Убеден съм, че е права. Но Пазителят прави това, което винаги е вършил: подвежда, манипулира, нарушава нормалния ход на нещата. Просто поредната стъпка в неговата игра на котка и мишка. Да оставим Уес да отиде там и да види що за глупости й е оставил. Ние трябва да мислим една стъпка напред.

Отново погледна към картата, колегите му също.

- Има още едно място, което прави впечатление - обади се хакерът Ричард. - Редовни обаждания до и от Англия.

Юън погледна по-внимателно към региона на Великобритания.

- Увеличи Великобритания - нареди той.

След няколко секунди Обединеното кралство зае целия екран и го насити с изобилие от сини и червени точки, концентрирани в Оксфордшър. Голям брой от тях се намираха в самия Оксфорд.

„Оксфорд.“

В ума на Секретаря се зароди друга мисъл.

- Някой да намери списъка на книгите, взети от дома на Уес.

Вторият техник извика на екрана анализа от наблюдението и Юън огледа списъка с книги. Цяла колонка се състоеше само от книги за Оксфорд. Емили Уес бе специализирала там.

- Уес беше в Оксфорд - заразсъждава на глас той, като говореше все по-бързо. -Пазителят е бил в Оксфорд няколко пъти, откакто е започнал кариерата си. Разговорите на Антун са съсредоточени там...

- Но вчера бяхме в Оксфорд - отбеляза един съветник, - в църквата. Разрушението беше уловка.

- Разбира се - отговори Юън - Църквата беше заблуда, но самият Оксфорд не.

Докато Секретарят говореше, Ричард продължаваше да печата, маневрирайки през пълния запис на кореспонденцията на Атанасий Антун чрез имейли. За миг движенията му спряха и вдигна глава към Секретаря.

- Сър, има нещо, което трябва да видите.

Юън се приближи по-плътно до терминала и погледна към екрана.

- Тази снимка е била прикрепена към празен имейл, изпратен на Антун преди малко повече от три месеца от акаунт в Yahoo, свързан с айпи адрес в Оксфорд. Тогава не събуди подозрения, но и не го разглеждахме толкова подробно.

Кликна с мишката и на екрана се появи картичка с Уестминстърското абатство. Секретарят вдигна вежда.

- Уестминстър?

- Да - потвърди Ричард. - Но това не е истинската снимка. Оказа се, че е енкриптиран джепек файл.

- На английски - заповяда Секретарят. Обикновено оставяше техническата част на техниците и не бе запознат с речника им.

- Това е файл със снимка, предназначен да показва конкретен образ, когато се отваря нормално. Но когато е декриптиран, се вижда истинската снимка.

Секретарят усети как го изпълва нарастващо чувство на очакване.

- Можеш ли да го декриптираш?

- Разбира се - отговори Ричард. - Вече е готово. Алгоритъмът не беше от най- простите, но не беше и кой знае колко сложен. Енкриптирането на джепек не е замислено като кодираща система на високо ниво. Обикновено се използва за най- обикновени заблуди. Ако специално не търсиш втора снимка, скрита под първата, няма как да разбереш, че е там.

- Това не ме интересува - заяви нетърпеливо Секретарят - Покажи ми истинската снимка.

След още няколко кликвания на мишката на екрана се появи друга снимка.

Пред очите на Секретаря се разкри нов символ, изваян в камък и сниман от позиция много по-надолу. Беше глиф, изваяние, прикрепено към декоративен каменен таван. И това, което изобразяваше, не можеше да се сбърка с никое друго.

В този миг Юън разбра къде точно трябва да отиде и какво да стори. Местонахождението на библиотеката му стана ясно като образа пред очите му.

В същия миг един от специалистите нетърпеливо вдигна поглед от екрана си.

- Току-що засякохме активност на телефона на Емили Уес в Истанбул.

- Подробности - изръмжа Юън.

Специалистът кликна на няколко екрана на компютъра си един след друг. Докато въвеждаше команди, обясняваше:

- Току-що е получила два есемеса, и двата от един и същи номер. Египетски. След малко ще имаме всички подробности.

- Можеш ли да намериш текста на съобщенията?

- Разбира се.

Разговорът бе временно прекъснат от поредица от удари по клавишите. Когато специалистът пак погледна към Секретаря, лицето му беше сериозно.

- И двете съобщения са списъци с имена.

Юън се приближи към екрана на компютърния специалист и надникна над рамото му към съобщенията, показани на екрана. В двете текстови съобщения се съдържаше списъкът. Изтеклата информация. Изтеклата информация, която сега се разпространяваше.

Без да каже нито дума повече на мъжете в стаята, той спокойно извади от джоба на гърдите си елегантен мобилен телефон, набра и го вдигна до ухото си.

- Заповедите се променят - каза той, щом се свърза с Джейсън, който в този момент пътуваше с колата през Истанбул. - Време е да отстраним Емили Уес. Разбери дали знае още нещо, а после я прати на оня свят.