Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 90

21.40 ч.

Емили чу шумоленето на плат, когато мъжът зад нея вдигна пистолета си.

- Чакайте! - извика тя. Мисълта й препускаше трескаво. - Не можете да ме убиете.

- Грешите - отговори леко объркан Джейсън.

- Не, имам предвид, че не можете - думите на Емили се изсипваха от устата й с цялата бързина, с която можеше да ги произведе умът й - Не и ако искате малката ви игричка във Вашингтон да се увенчае с успех.

Изреченото привлече вниманието на Джейсън и той вдигна лявата си ръка с лек жест към своя партньор да почака с екзекуцията. Беше наясно, че Емили само се опитва да ги забави, да отложи неизбежното, но беше готов да я изслуша.

- Не ставайте смешна - каза той. - Жива или мъртва, няма начин да попречите на плана ни Дейността ни във Вашингтон почти завърши Нито вие, нито някой друг е в състояние да стори нещо, за да й попречи.

- Все още можем да ви разобличим - отвърна Емили. - Все едно колко далеч сте стигнали, светът няма да остави да ви се размине, след като разбере какво сте направили и кой е замесен.

- Поради което в момента взаимно се наслаждаваме на компанията си. След смъртта ви вече мога да съм спокоен, че това няма да се случи никога.

- Не е точно така - отвърна Емили. Сега беше неин ред да заговори уверено въпреки паниката в гърдите си. Човекът, който ми изпрати малкия ви списък, този, който може да ви унищожи... той очаква да се свържа с него, за да го осведомя за напредъка си по... други въпроси.

Пое си дълбоко въздух, събирайки толкова спокойствие, колкото й позволяваше мигът.

- Ако не го направя, можете да се обзаложите на живота си - или на моя, - че тези имена и другите подробности, до които се е добрал, за броени часове ще станал достояние на световните медии.

Джейсън впери очи в тези на Емили. Възможно ли бе да казва истината? Можеше ли двамата с Антун да са измислили такъв план, без той да разбере? Не беше невъзможно: достатъчен бе секувден шепот на ухо, който техните ленти не биха доловили. Или бележка. Но беше много по-вероятно това да е отчаяна измама на жена, прекалено жалка и уплашена, за да посрещне края си. Той изръмжа:

- Глупости. Чухме всяка дума от разговора ви в Александрия. А и във всеки случай в момента се разправят с Антун, което означава, че вие сте последният човек, който може да издаде истината за операцията - с изключение на галантния ви годеник Майкъл Торънс. Но не се тревожете, скоро и той няма да е в състояние да говори повече.

При последната заплаха очите му почти заблестяха. Изпитваше удоволствие от допълнителното мъчение, което тази мисъл щеше да добави към последните мигове на Уес.

- Убийте ме, щом искате - отговори Емили, като се насили да не обръща внимание на заплахата срещу Майкъл и да вложи цялата си сила в отбраната срещу мъжа, застанал пред нея. Изпъна тяло, за първи път откъсна поглед от пистолета на Джейсън и го впери в очите на преследвача си. Изрече с твърд глас:

- Но знайте, че ако го направите, всичко, за което сте работили, ще умре заедно с мен.

Последвалата тишина сякаш продължи цяла вечност, докато дребният мускулест мъж пред нея обмисляше дали да я убие, или да я остави жива. В този миг, несигурна дали я очаква живот, или смърт, Емили изпита странно успокоение. Обхвана я почти спокойствие.

- Достатъчно - наруши най-после тишината Джейсън. Беше взел решение. Кимна по странен заповеден начин към партньора си. - Направи го, веднага.

Преди Емили да осъзнае какво има предвид, ударът дойде изотзад, стовари се върху тила й в среща на метал и плът. Последният звук, който чу, беше доволен смях, извиращ от въртящите се форми в полезрението й, които само допреди няколко мига бяха ясните сенки на двама мъже. Сетне звуците се завъртяха във вихрушка и избледняха като образите, а светът наоколо потъна в мрак.

Тялото на Емили Уес се свлече на земята.