Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 12

Емили стискаше листа толкова силно, че едва не го скъса.

Извади втория лист веднага щом излезе от факса. Съзнанието й се заблъска над странната поредица от думи и символи, които съдържаше. Един-единствен ред с текст беше последван от странен непознат кръст. Под него имаше написани три фрази, сякаш несвързани помежду си.

Две за Оксфорд и една след това

най-старата от всички тях Да се молиш между две кралици Петнайсет, ако е до сутринта

Емили се взираше в загадъчния лист, напълно озадачена. Приличаше досущ на списък с... улики.

Безмълвното объркване, предизвикано от необикновената страница, беше нарушено, когато чу стъпките на Уелш. Забелязал напрегнатия й поглед, докато страниците излизаха от факса, той бе решил да види какво е обсебило дотолкова вниманието й Когато го чу, че се приближава, Емили притисна листовете до гърдите си.

- Е, каква е тази внезапна промяна у теб? - попита той. - Какво получи? Всичко наред ли е?

- Няма нищо - отговори Емили. - Не знам.

Поне последното отговаряше на истината. Емили усещаше как пулсът й продължава да се ускорява и внезапно се почувства неловко в присъствието на колегите си. Трябваше ли очите им да видят това? Без да е наясно защо, изпита желание да остане сама.

- Извинете, трябва да тръгвам.

Без да ги погледне в очите или да изчака отговор, Емили сгъна листовете, които държеше, и излезе от кабинета. Вратата се затръшна след нея.