Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 28

Вашингтон, окръг Колумбия - 07.45 ч. източно стандартно време (12.45 ч. по Гринуич)

Джеферсън Хайнс се приближи към познатата пейка във Фолгър Парк със също така познато усещане за несигурност. Знаеше, че навсякъде във Вашингтон всяко негово движение се записва поне от половин дузина камери, но бе наясно и че криенето на открито често е най-добрият начин да избегнеш прекалено внимателно наблюдение. Всяка среща, която уреждаше, особено „на затворени врати", щеше да е щателно проследена. Една случайна среща в парка обаче можеше да се сметне точно за това - случайна среща. Щеше да е наблюдавана, разбира се, и несъмнено подслушвана от Тайните служби, които можеха да чуват и най-лекия шепот посредством някакъв технологичен фокус, който той не проумяваше. Нямаше начин да го избегне, но тук поне можеше да седи и да говори, стига и той, и Кол да се изразяват завоалирано и да се придържат към кодовите фрази, за които отдавна се бяха споразумели. Освен това понякога целта беше именно да те подслушат.

След няколко минути Кол се приближи към пейката и седна до него. И двамата носеха дългите зимни палта на висшата политическа класа, кожени ръкавици и вълнени шалове, които да ги предпазват от студа. Първите няколко пъти се бяха срещнали на публично място, което изнервяше вицепрезидента, но уверенията на Кол се бяха оказали верни. След като си намери място във вицепрезидентския кабинет чрез редовни посещения под прикритието на лобист и поддръжник на политическата идеология, вече никой не се учудваше да види Кол и вицепрезидента заедно. Винаги разполагаха с извинение - съвсем истински проблеми, които трябваше да се разрешат, а като политически маневрист Кол нямаше равен. Обещанията му никога не оставаха неизпълнени и той носеше на вицепрезидентския кабинет подкрепа и финанси, както се очакваше от всеки добър активист и поддръжник. Не предизвикваше ничии подозрения. Вместо това се превърна в човек, когото хората от вътрешния кръг на Хайнс очакваха да видят със задъхано нетърпение.

Сега той седна до вицепрезидента на Съединените щати. Политическата активност и професионалното прикритие бяха последното нещо, за което си мислеше. Човекът от Тайните служби, прикрепен към вицепрезидента, стоеше на необходимото разстояние от тях и напрегнато оглеждаше околността.

- Развитието на нещата не е съвсем неочаквано - отбеляза Кол - нямаше желание да губи време нито с любезности, нито с отлагания, преди да стигне до същинския въпрос. Нарочно говореше общо, неопределено. „Нещата се развиват точно според плана" щеше да изложи и двамата на риск. Но като се имаха предвид телевизионните новини, които се развиваха минута след минута пред цял свят, агентите, които със сигурност слушаха всяка дума, щяха да чуят само как притеснен поддръжник обсъжда последния политически скандал на деня. - Няма установени непълноти, но истината е започнала да излиза на бял свят.

„Истината" беше ироничният код, избран от Кол за лъжата, около която бе съсредоточена цялата им мисия. Тяхната лъжа щеше да се превърне в истината на нацията. И с тази истина Съветът щеше да се изкачи към нов олтар на власт, да увеличи средствата, с които вече разполагаше в огромния си древен арсенал.

- Да, екипът ми го съобщи тази сутрин - отговори Хайнс. - Всички големи мрежи вече са започнали да съобщават за нови разкрития в подхода на президента към Афганистан. И Си Ен Ен, и Ей Би Си изрично споменават за връзката му със саудитците. Нещо за незаконни сделки при възстановяването, които предизвикват гнева на метежниците. Съобщава се дори за видеоклип на някаква група в пустинята, която заплашва с джихад и отмъщение заради предателството му.

- Дайте им няколко часа - отговори Кол, - и всички в страната ще говорят за тази връзка.

Всеки интерпретатор би изтълкувал тези думи като чисто предположение, но и двамата участници в диалога знаеха, че не е това.

За миг се възцари мълчание. Накрая Хайнс изрази гласно мисълта, която се въртеше в главата му.

- Днес помощникът ми, Форестър, не дойде на работа - каза той и остави изявлението да увисне в студения въздух.

- Не всички са готови да застанат до вас въпреки всичко - отговори най-накрая Кол. -Най-добре е да забравите за тези, които не предлагат подкрепата си... свободно.

Не каза нищо повече и Хайнс разбра, че въпросът е приключен. Не бяха споменали за екзекуцията на Мич Форестър - вицепрезидентът бе убеден, че именно това е причината за отсъствието му. Но пък хората, които представляваше Кол, още в самото начало се изразиха пределно ясно: Хайнс щеше да остане неинформиран за много от действията по изпълнението на мисията. Никой не искаше от него да казва какво мисли за тях и ако го направеше, нямаше да се приеме добре. Той продължи мълчаливо да седи на пейката.

- Тази седмица май е лоша за съветниците на президента Трейтъм - продължи Кол, сменяйки темата. - Екипът ви показа ли ви съобщението на „Ройтерс" за Бъртън Клифърд, което излезе преди няколко часа?

- Не още.

Хайнс обаче знаеше какво точно ще гласи съобщението. Тази екзекуция бе част от плана още от самото начало.

- Може да искате да погледнете - продължи Кол. - Много лошо, да застрелят човек в най-добрите му години по този начин... само пет дни след Дейлс. Главните съветници на президента май си отиват един след друг.

Пое голяма глътка от хладния ноемврийски въздух и вдигна вежди, уж раздразнен докъде се е докарал този свят.

- Питам се дали тези събития нямат нещо общо със съмнителните му сделки в Близкия

изток.

С това подмятане мисията се придвижи към следващия си етап Само след минути тези думи, чути от бодигарда на вицепрезидента, щяха да бъдат предадени на ФБР, а оттам - на цялата мрежа на огромната дезорганизирана структура на Вътрешна сигурност. Оттам щяха да започнат да свързват точките - точки, които Кол и Съветът внимателно бяха подредили на съответните места. Щеше да се получи картина, която да промени курса на нацията.

Двамата мъже продължиха да седят на пейката още минута-две. Хайнс сякаш обмисляше многозначителното тълкуване на днешните новини от страна на политическия си поддръжник.

- Не знам - каза най-накрая той и протегна ръка към Кол. - Но съм сигурен, че ще разгледат всяка възможност.

„Можеше да се обзаложиш, по дяволите" - помисли си той, но не го добави. Хвана ръката на Кол и я стисна.

- Просто не позволявайте това малко препятствие да се отрази на подкрепата ви или на подкрепата на някой от колегите ви от фондация „Уестърбърг" за администрацията ни. Вие сте ценен поддръжник на партията ни.

- Разбира се, господин вицепрезидент. Както винаги, разполагате с пълната ми подкрепа.