Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 36

Вашингтон, окръг Колумбия - 9.30 ч. източно стандартно време (14.30 ч. по Гринуич)

- Това не ми изглежда добре, откъдето и да го погледна.

Генерал Хъскинс запрати една от снимките обратно на дългата маса и проследи пътя й до другите с очевидно отвращение.

- Всичките му най-близки помощници - продължи той, - най-влиятелните му съветници!

Останалите мъже край масата мълчаха, обзети от смесица от гняв и трескава мисловна дейност. Срещата бе свикана от Аштън Дейвис, секретаря по отбраната, в отговор на ескалиращата криза, заляла всички новинарски източници, от „Ню Йорк Таймс" до недоразвитите бълнувания на блогосферата на всички езици, проследени от ЦРУ, тоест на почти всички езици на света. Обикновено тактическите срещи на шефовете на националната отбрана, външното и вътрешното разузнаване се провеждаха в съответната зала в Белия дом, но при сегашните обстоятелства това просто бе изключено. Дейвис бе уредил групичката да се събере в звукоизолирана „тиха стая" в третия пръстен на Пентагона, където можеха да говорят открито, без някой да ги види или чуе. Който и да било.

- Пресилвате нещата - отговори секретарят по отбраната. - Убити са само трима от съветниците на президента. Съвсем не са „всички".

- Четирима - тросна се генералът, - ако броим човека на вицепрезидента, Форестър. Това малко парвеню прекарваше с екипа на президента също толкова време, колкото със своя. Освен това са само четиримата, за които ни е известно. Можем ли да знаем кого още са очистили?

Хъскинс погледна през масата към колегата си от Тайните служби, директора Брад Уайтли, който кимаше в знак на съгласие.

- Във всеки случай, числото четири не е малко - добави Уайтли. - Особено за една седмица.

- Как, по дяволите, допуснахте да се случи, Уайтли?!... - изстреля секретарят по отбраната обвинението си и тресна с юмрук по масата.

Директорът на Тайните служби, преживял на поста цели три управления, отговори спокойно, съсредоточавайки се единствено върху фактите:

- Нашата работа е да защитаваме президента, вицепрезидента, семействата им и държавните глави, които идват на посещение тук - отговори с уверен тон. - Тайните служби нямат задължението да защитават помощниците или съветниците на президента.

Дейвис издиша шумно и остави гнева си да се оттече. Уайтли беше прав, разбира се. Нямаше провал в някоя от институциите. Според всичко, което можеха да разберат те - както и всеки медиен източник на света, - грешката беше единствено на човека начело. Изглежда, президентът бе навлякъл тези неприятности и на себе си, и на нацията, която трябваше да оглавява.

- Да се върнем към датата на екзекуциите - каза секретарят по отбраната, изоставяйки предишната тема. - Точно това определя дали става въпрос само за един-единствен голям пропуск във войната с терористите, или за истинско предателство, извършено от човека на кормилото.

За първи път някой от тях изричаше на глас докъде са стигнали разигралите се събития. Последва напрегнато мълчание.

- По дяволите, кажете нещо! - извика секретарят по отбраната и пак стовари юмрук по масата. Ненадейно върнат към цялата сериозност на ситуацията, генерал Марк Хъскинс се наведе напред и съобщи какво са разбрали военните му следователи от местопрестъпленията.

- Във всеки един от случаите с изключение на помощника на вицепрезидента жертвите са убити с множество пистолетни изстрели в центъра на тялото. Официални екзекуции. Работа на професионалисти.

- Значи може да е всеки, както и всяка една група - заразсъждава на глас Дейвис и в тона му прозвуча надежда.

- Не - разочарова го генералът. - Балистичните експертизи показват, че изстрелите, изстреляни при всеки отделен случай, са от пистолет един и същи калибър, а на три от гилзите все още има достатъчно белези, за да се проследи източникът.

- Какви белези?

- Ако куршумите не са прекалено деформирани от сблъсъка, трябва да можем да проследим къде са произведени чрез изследване на формата, химическите съставки, примесите и други важни маркери. Това улеснява поддържането на данни за доставчиците на оръжие по цял свят. Изследването е рутинна процедура, която извършваме на всички обекти на терористично нападение, тактически бойни места и изобщо навсякъде, където имаме възмож -ност да съберем муниции от други сили освен нашите.

Той направи пауза, облегна се назад и обобщи за секретаря по отбраната:

- Куршумите ни помагат да проследим лошите, господин секретар.

Точно тази връзка бяха дошли да открият.

- И? - попита Дейвис. - Какво показа изследването?

Генералът осъзнаваше огромното значение на отговора си, но не беше негова работа да смекчава ужасните факти с оглед на душевното спокойствие на събраните мъже. Когато проговори, в гласа му звучеше увереност:

- Всички куршуми, изстреляни при убийствата на съветниците на президента, идват от серия муниции с физически и химически характеристики, идентични с муниции, които успяхме да проследим до едно-единствено друго място. И това място е Североизточен Афганистан.

„Ето, казах го."

Реакцията на мъжете в стаята се оформи в мълчаливо единство. Подозренията, които ги бяха събрали, сега бяха подкрепени от солиден научен факт.

- Проклет вечен ад! - измърмори Уайтли. Предвид тези данни, служебната му характеристика като шеф на Тайните служби внезапно започна да изглежда доста различна.

Дейвис се опита да вкара новината в по-широкия контекст на деня.

- Съобщенията, които всички видяхме да заливат медиите, демонстрират ясен модел на корумпирани сделки, извършени от президента Трейтъм. Който и да е оставил документите да изтекат, може да изгние в най-дълбоката дупка на прекрасните ни затвори за издаване на държавна тайна, но фактът си е факт: няма почти никакво място за съмнение. Президентът е сключвал със саудитските си приятели двойни сделки за възстановяването.

- И това очевидно е разгневило афганистанците - отговори Уайтли.

- Връзката с мъртвите съветници? - секретарят Дейвис много държеше да изяснят нещата. Да разберат със сигурност какво става. Този път директорът на Тайните служби бе човекът, който можеше да им помогне.

- Всички те - Гифърд, Дейлс, Марлейк, - всички му даваха съвети за външната му политика. Всички те бяха част от вътрешния му набор от кадри, натоварени с преговорите за възстановяването след войната.

- Ами Форестър?

- Той беше с вицепрезидента, дори и да се е целил по-нависоко. Но и той се занимаваше с външна политика.

- И вицепрезидентът! Какво, цялата проклета администрация ли е откачила напълно?

Лицето на секретаря по отбраната стана тъмночервено, очевидно беше бесен.

- Чакайте - намеси се генерал Хъскинс. - Не знаем със сигурност, че вицепрезидентът е замесен. Документите, с които разполагаме, сочат единствено към кабинета на президента, а проучванията ви за Хайнс - погледна той към Уайтли - указват, че всичко това го изненадва също толкова, колкото останалите.

Дейвис се завъртя рязко към Брад У айтли

- Искам вие и хората ви в Тайните служби да разберете истината, и то със сигурност. Президентът очевидно е замесен в незаконни сделки в Саудитска Арабия и това е подтикнало бунтовниците да убият съветниците му, на американска земя, в сърцето на столицата. Ако вицепрезидентът участва в долното предателство, настоявам да знам. Ще ги разпъна на кръст и двамата, дори това да е последното, което ще сторя.