Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 105

Оксфорд - 04.00 ч. по Гринуич

Час и половина след кацането на самолета на „Хийтроу“ Емили слезе от таксито в жилищен квартал на Оксфорд и влезе в червена телефонна кабина на „Бритиш Телеком“. Беше извадила батерията на новия си турски телефон, беше го смачкала с крак и го беше оставила в Египет. Съветът със сигурност разполагаше с други начини да я открие, но Емили щеше да направи всичко по силите си да утежни задачата им.

Тя пусна в отвора монета от петдесет пенита и набра по памет шестте цифри на домашния телефон на Питър Уекслър. Беше четири часът сутринта и възрастният професор със сигурност спеше, но поне означаваше, че Емили със сигурност ще го намери. След като я изслушаше, Уекслър щеше да й прости за ранното обаждане.

- Какво? Боже милостиви, кой звъни по това време? - измърмори в слушалката Питър Уекслър, без изобщо да се постарае да поздрави учтиво.

- Професор Уекслър, Емили Уес е.

Уекслър изведнъж се събуди.

- Доктор Уес, скъпа моя! Откъде се обаждаш? Направи ли някакви открития?

- Повече, отколкото можеш да си представиш. От тези, които ме карат да не ти казвам откъде се обаждам.

Сега Уекслър седна в леглото и пипнешком затърси копчето на нощната лампа.

- Това е прекрасно, Емили!

- Работата е много по-сериозна от историческо откритие - продължи Емили и възможно най-кратко разказа на Уекслър историята за съществуването на Съвета и за ролята му в политическата ситуация, която всеки момент щеше да преобърне американското правителство.

- Хората, които са замесени... Дори не мога да ти опиша колко дълбоко са проникнали във Вашингтон. Просто е страшно.

Тя задъхано изреди няколко от имената на ключовите фигури от втората част на списъка.

- Емили, мили боже, хората трябва да разберат за това. И то незабавно. Още няма официално съобщение, но всички вестници очакват, че днес във Вашингтон ще стане нещо голямо. Никой не знае точно какво или как, но се носи слух, че когато си легнеш утре вечерта, твоят президент вече няма да е на власт.

„А надбягването набира скорост“ - помисли си Емили. Новината за ескалиращото напрежение във Вашингтон потвърждаваше, че трябва да намери конкретна връзка, категорично доказателство, което да покаже публично. И беше наясно къде ще го открие.

Минута след като се уговори с Уекслър да се чуят по-късно същия ден, Емили затвори телефона и предпазливо се отправи по улицата.

Антун подробно й бе разказал за заговора и Емили знаеше, че е научил подробностите от едно-единствено място. Библиотеката. В нея сигурно се съхраняваше информация за замесените, за самия заговор, навярно и предостатъчно допълнителна информация.

Информацията, която й беше необходима, беше заключена в хранилището си. Емили формулира откритието наум пред себе си: „Всичко пак се свежда до библиотеката. Трябва да намеря начин да вляза, и то веднага. След няколко часа може вече да е късно.“

Тя ускори крачка.