Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 13

Предградията на Кайро, Египет

Както винаги, пакетът бе увит в обикновена хартия без отличителни знаци.

Библиотекарят го държеше под робата си, докато слизаше по стълбите. Коридорът долу беше тъмен, но той добре познаваше пътя. Размяната се извършваше по един и същи начин от години. Винаги в тишина, винаги в тъмнина.

Той тихо тръгна по стария каменен под, покрит с рехав слой пустинен пясък и пръст. Коридорът рязко изви вляво и се наклони надолу. Библиотекарят се подпря с ръка на стената, за да стъпва по -сигурно. Краката му вече не бяха пъргави както на младини, когато за първи път бе слязъл по този път. Сега вървеше с отработено внимание. Стигна до края на коридора, отделен със стена преди неизвестно колко века.

Проправяше си път пипнешком покрай грапавата стена в мрака. Пръстите му погалиха познатото място. Две варовикови плочи се срещаха под изкривен ъгъл и образуваха малка

цепнатина. Той извади пакета от гънките на робата си и внимателно го пъхна в дупката, като го набута колкото можеше по -навътре.

Триенето на хартия в камък отекна в тишината на ограденото пространство.

Изпълнил задачата си, той се обърна и се върна по обратния път нагоре. Месеците събиране и подреждане се бяха увенчали с успех, а следващият месец вече бе започнал, пак в същия древен цикъл, който съществуваше от хиляди години, макар че най -трайният знак на историята - промяната - се бе отпечатал дълбоко върху него.

Тази рутина никога не спираше да го удивлява, дори сега, след толкова години. Такова просто, тихо действие, а все пак зад него имаше невидима структура, която той не можеше да разбере и никога нямаше да опознае напълно.

Библиотекарят зави зад последния ъгъл, приклекна, за да се провре през ниския каменен вход. Докато излизаше на ярката светлина на египетското слънце, старите въпроси все още горяха в съзнанието му също толкова силно, колкото в началото.