Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 67

12.32 ч.

- Доктор Уес, моля, седнете - подкани я Атанасий, заключи вратата зад гърба си и се върна на мястото си срещу нея.

Очите на Емили се бяха разширили, а дишането й бе повърхностно и учестено. Приливът на адреналин очевидно й се отразяваше, докато тялото й се мъчеше да се адаптира към ниво на стрес, към което не бе привикнала.

- Моля, седнете - повтори Атанасий, сложи ръка на рамото й и я побутна обратно на стола. - Фалшива тревога - каза той. - Простете ми.

- Какво, по дяволите, беше това?

- Просто книга, паднала от претъпкан рафт, нищо повече. Съжалявам, ако реакцията ми ви е уплашила. Напоследък съм малко изнервен.

- Забелязах! - Емили си пое дълбоко и продължително въздух няколко пъти и се застави да прогони замайването и лекото гадене, настъпили с шока. - Кой точно си помислихте, че е там?

Атанасий пак седна на стола си.

- Тъкмо ви разказвах причината за цялата секретност. Има хора, които се противопоставят на работата ни.

Емили застави пръстите си да се свият в юмруци, за да прогони стреса.

- Помислихте си, че навън са те, нали? Тези ваши врагове - промълви тя и се насили да го погледне в очите. - Що за хора са?

- Не знаем точно как или кога е основан Съветът - заобяснява Атанасий и раменете му леко се смъкнаха, докато говореше. - Така се наричат самите те, доктор Уес. Знаем, че групата е образувана по някое време през века, следващ този, през който сме скрили библиотеката. Първото й споменаване в колекцията ни е от 722 година. Според кратък документ, набавен от Библиотекар в Дамаск, тогава е имало организирана група с определени лидери и ефективна структура. И вече е била позната просто като Съвета.

Наименованието накара Емили да вдигне вежди и прогони адреналина, сковал китките й. Въпреки страха си не можеше да не си помисли, че изглежда подобаващо организация с хиляда и триста годишна история да е под такова безобидно име.

- Главната причина да скрием библиотеката е силата, която може да даде тя на страните в борбата за международно господство - продължи Атанасий, - в игрите на власт между царе и фракции. Но и в собствените ни редици се породило разделение. Произходът на Съвета е след -ствие от пряко противодействие. Някои членове на Обществото чувствали, че не използваме адекватно силата му. Имало желание да бъдем по... - енергични при използването на ресурсите и влиянието си.

- Както казват, властта покварява - съгласи се Емили. Не беше лесно да се върнат към конструктивен разговор след уплахата, но си напомни, че все пак причина за тревогата им беше само една паднала книга. Навън нямаше никого.

- Когато Обществото ясно показало, че няма да допусне ресурсите му да бъдат използвани за парични облаги, за подкрепата на неморални армии и други подобни цели -продължи Атанасий, - недоволната група се опитала да постави юздите на ръководството в нови ръце. Ударът им не успял, но замислилите го създали нова организация. Така се родил Съветът. За жалост изключването на тези хора от редиците ни създало ново единство сред противниците на Обществото. Лидерите на фракции, враждували помежду си от поколения насам, се обединили. Военни, дисиденти, дори генерали и лидери на цели държави внезапно се превърнали в съюзници, но не в името на висшето благо. Коалицията им си поставила една конкретна цел: отново да открие скритото. Да сложи ръка на знание, което всеки от членовете им знаел, че няма да се поколебаят да използват един срещу друг. Да открият истинската, неразгромима сила. С нарастването на числеността им целите им също нараснали и се разширили. В центъра им било желанието да открият библиотеката и да се доберат до ресурсите й, но тези намерения довели до нови амбиции. Скрит от очите на света, Съветът разпрострял достъпа си до групи и организации, от които можел да извлече повече власт, повече влияние. Сред членовете му започнали да се появяват хора от армията, от правителствата, от търговията и бизнеса - и Съветът използвал всички тях, за да упражнява влияние върху света.

- Казвате, че съществува и друга организация, която се опитва да манипулира световните събития. Не е само вашето Общество.

Емили видя как Атанасий се свива и отдръпва при сравнението между двете групи, но бързо възвърна спокойствието си.

- Съветът се стреми единствено към власт. Към господство. Неговата „висша цел“, откриването на библиотеката и целия й потенциал за наистина безподобно надмощие, никога не е умирала. Членовете му работят неуморно, за да открият единственото, което държим в тайна, а те искат да намерят.

- Значи са също толкова активни, колкото вас?

Атанасий уморено се намръщи.

- Да, доктор Уес. Те са активни и извънредно могъщи. Шумът отвън може да е бил само от падане на книга, но предпазливостта ми не беше излишна.

Смаяна, Емили наблюдаваше почти физическото неудобство, което сякаш завладяваше Атанасий, докато продължаваше да говори:

- Знаем, че Съветът се ръководи от комитет, членовете на който включват служители в държавните съдилища, правителствата и администрациите на дузина нации. Самоличността на някои от тези индивиди ни е известна, но мнозина други не познаваме. Научили са се да бъдат също толкова дискретни, колкото нас. Известна ни е обаче самоличността на една ключова фигура - инстинктивно понижи глас Атанасий. - Съветът се оглавява от Секретар, който разполага с огромна власт над операциите му. Технически организацията се управлява от комитет, но това е комитет, в който началникът има превес по ранг над всички останали членове и разполага с набор от „Приятели“ - негови помощници, които изпълняват заповедите му със смразяваща ефективност. От десетилетия се опитваме да открием самоличността му... и преди шест месеца най-после успяхме. Секретарят на Съвета е американски предприемач и бизнесмен. Живее в Ню Йорк и се казва Юън Уестърбърг, шеф е на голяма фондация с инвестиции в бизнеса и различни политически каузи по цял свят.

Атанасий извади снимка от дебела кафява папка на бюрото си и я подаде на Емили. В гласа му се появи нотка на колебание:

- Той е твърде опасна личност.

Името не означаваше нищо за Емили, нито пък лицето на снимката. Светът на бизнеса и предприемачеството беше извън сферата на опита й.

- След като разкрихме самоличността му - продължи Атанасий, - си поставихме за цел да използваме това знание в своя полза. Знаехме кой е на кормилото им, но те все още не знаеха нищо за нашия Пазител или за Помощника му. Или поне така си мислехме - завърши той и млъкна. Ръката му подръпваше брадата, а умът му обмисляше действителността. Най-после пак погледна към Емили. - Оказа се, че сме сгрешили. По някакъв начин Съветът е разкрил самоличността им точно както ние бяхме разкрили тази на Уестърбърг. Нашият Помощник-пазител беше Колин Марлейк, високопоставен чиновник по патентите във Вашингтон. Беше член на Обществото от трийсет и седем години и скоро щеше да се пенсионира - и от работата си, и от ролята си при нас. Преди една седмица в кабинета му влезли двама мъже, малко след началото на работния ден, и ефективно - изплю той думата като отрова - изстреляли два куршума в сърцето му.

Емили мълчеше и обмисляше чутото.

- Отначало не разбрахме причината за внезапното му убийство, но Пазителят скоро разбра. Една от последните пратки на Марлейк за библиотеката включваше списък с имена, които беше хакнал от компютъра на сътрудник в кабинета на американския вицепрезидент.

- Кабинета на вицепрезидента? - промълви Емили и по гърба й за сетен път плъзна ледена тръпка. - Какви имена?

- Бяха разделени на две категории без имена, но бързо разбрахме, че едната група се състои от хора, близки до президента Самюъл Трейтъм, а другата съдържа имена на хора, поддържащи Съвета, както и такива, които са близо до вицепрезидента. С изключение на това, не успяхме веднага да разберем какво означава списъкът. Стана ни ясно едва след като един по един започнаха да убиват хората от първия списък.

- Било е нещо като списък на мишените - предположи Емили.

- Отчасти, но с далеч по-манипулативни цели от обикновено отмъщение. Става дума за нещо... по-драматично.

В ума на Емили ненадейно нахлу споменът за новините, скандалите във Вашингтон. Съветниците на президента умираха един след друг, предполагаемо от ръцете на терористи; действията на президента, предизвикали всичко това, опасността, на която предателството му излагаше сигурността на Америка. Предположенията за скорошно сриване на администрацията.

- Един момент, говорите за преврат? За заговор?

Атанасий кимна бавно и осъзнато. Беше приковал поглед в Емили.

- Изглежда, президентът Трейтъм няма да преживее този скандал.

- Но вие твърдите, че скандалът се основава на лъжа - прекъсна го Емили. - В онлайн докладите, които четох, пишеше, че терористи отцепници избиват помощниците на президента и как той е изложил цялата нация на риск, като се е държал по начин, предизвикващ метежниците да ни нападнат на собствената ни територия. Предполагате, че не е вярно и убийците изобщо не са терористи.

- Е, поне не от вида терористи, които подозират хората. Не наемни убийци от Близкия изток нападат сънародниците ви, доктор Уес. За първи път получавате възможност да наблюдавате работата на Съвета.