Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 95

Александрия, Египет - 23.46 ч.

Двамата Приятели се движеха в отработен унисон по тъмните коридори. Макар че никой от тях не беше от средите на военните, работеха и вървяха така, сякаш бяха, но с чувство, което не би изпитал никой войник в редова армия. Действията им винаги бяха лични Те служеха на Съвета - единствения истински орган на действителна власт и могъщество на този свят. Съвет, който от векове се опитваше да се сдобие с влияние, с контрол, не само с библиотеката и с огромните й ресурси, а с позиция на влияние, която щеше да им позволи да използват тези ресурси по начин, по който би ги употребил един истински мъж. За управление. За завладяване.

Тази нощ щяха да подпомогнат постигането на целта по начин, който Приятелите познаваха добре и към изпъл нението на който бе насочена уникалната им експертна област. Много хора биха сметнали работата им за тъмна, дори нездрава. Но за двамата мъже тя беше свещена и благородна.

Библиотека Александрина беше затворена и почти тъмна с изключение на осветлението на сигурността. Но двамата мъже знаеха къде точно да отидат и с лекота бяха слезли в подземните коридори. Атанасий Антун бе останал да работи през нощта, а това означаваше, че е на затворено.

Когато стигнаха пред кабинета му, и двамата спряха. Първият посегна към облата дръжка на вратата и я опита. Вратата дори не беше заключена. Какъв жалък глупак!

Вторият Приятел извади глока си и зареди куршумите. След миг първият отвори вратата със замах. Двамата мъже се втурнаха в малкия кабинет. В очите им пламтеше жажда за кръв.