Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 111

10.54 ч.

- Доктор Уес - каза Юън. - Най-после се срещаме.

Говореше с професионален тон и американски акцент. Сребристата му коса беше идеално сресана, черният, ушит по поръчка костюм подхождаше перфектно на фигурата му. От него се излъчваше деловитост, власт и авторитет. Държеше пистолета насочен напред, без да изглежда притеснен от зловещия намек за целта му.

Емили не го позна, но позна придружителя му. По-властният от двамата мъже, нападнали я в Истанбул. Не й бе необходимо много време, за да събере две и две.

- Вие навярно сте Секретарят - отговори тя и погледна през бюрото на Уекслър към двамата мъже. Компютърът от лявата й страна продължаваше да изпълнява инструкциите й.

- Един от многото факти - отговори Юън, - които изобщо не биваше да узнавате. Пазителят сгреши, като ви замеси.

Очите му се впиха в тези на Емили.

- Но всяка грешка може да бъде поправена. Пистолетът не помръдваше от целта си -влажната кожа между очите на Емили.

Тя обаче не потръпна от страх. През последните двайсет и четири часа животът й се беше променил драстично и по някое време през този период беше открила у себе си решителност, за която не подозираше преди. Когато погледна към мъжа, който почти със сигурност смяташе да я убие, Емили изпита чувство на покой. Може би това щеше да е краят. Но този човек нямаше да я победи.

- Извинявам се, ако не съм този, когото очаквахте - продължи Юън - Когато пристигне Питър Уекслър, всичко ще е свършено.

Той кимна към телефона, оставен до клавиатурата на бюрото на Уекслър. Наивността на Емили Уес почти го разочароваше.

- Подслушахме разговора ви. Разбрахме за откритието ви. Последвахме примера ви и намерихме същия интерфейс. Липсва ни единствено паролата.

Емили си позволи да хвърли бърз поглед към монитора, преди отново да впие очи в Секретаря и пистолета му.

„Почти. Не е съвсем готово.“

Юън направи крачка напред, раздразнен от мълчаливото упорство на младата жена. Отдръпна назад безценния си армейски револвер и рече заплашително:

- Уверявам ви, доктор Уес, че ще ми кажете паролата. А после ще умрете. Това са факти, които можете или да приемете, или да се опитате да отречете. Но просто няма да напусна тази стая без достъп до библиотеката и сигурност, че работата ми във Вашингтон няма да се окаже подкопана от незначителна аматьорка като вас.

Застанал до баща си, Джейсън видя как очите на Емили се разшириха от изречената със заповеднически тон заплаха. Освен това забеляза компютъра на бюрото. Емили работеше на него, когато влязоха в кабинета.

- Сега логната ли сте? - попита той, прекъсвайки премереното, заплашително мълчание на Секретаря. Самият потенциал на това, което се намираше на малкия компютър, фактът, че всичко това беше тук, сега, подкопаваше обичайната му сдържаност.

Емили си помисли да се поколебае, да забави отговора си. Но вече беше получила необходимото време. Процесът беше почти завършен и нямаше смисъл да го крие. Време беше да сложи край на цялата тайнственост.

- Да - отговори най-накрая тя и се обърна на стола си, за да погледне към Джейсън. -Никой друг на този свят не знае как да стигне до нея, затова предполагам, че след последните няколко дни желанието на Холмстранд се е изпълнило и аз съм новият Пазител на библиотеката.

И Юън, и Джейсън потръпнаха пред нахалството й Да вярва, че по подразбиране е достойна да притежава информация, която Съветът търсеше от повече от хилядолетие... беше немислимо. Пръстът на Юън се стегна около спусъка.

- Бях се захванала с едно малко обновяване, както подобава на новата ми роля -продължи Емили. Сърцето й препускаше по-бързо, отколкото вярваше, че е възможно, но се застави да продължи да поддържа фасадата на контролирано спокойствие. - Нали разбирате, добавях някои подробности, свързани с общото ни приключение.

Посегна и обърна монитора обратно на бюрото, право в полезрението на Секретаря. Юън хвърли поглед към екрана, без да сваля пистолета, насочен в лицето на Емили. Индикатор на прогреса показваше запазването на обновяванията на Емили - традиционната черта, която пълзеше отляво надясно, за да покаже завършените проценти. Числото до индикатора показваше „97,5%“ и Юън видя как се смени с 98, преди отново да погледне към Емили.

- Каква отдаденост! Но е безсмислена, доктор Уес. Не се интересувам от влагане на материал в библиотеката, а в изваждането му оттам.

Емили се облегна назад на стария офис стол.

- Само ако знаехте какво има вътре! - каза тя. - Може би щяхте да сте малко по- внима...

- Не ме поучавайте за библиотеката! - изгърмя гласът на Юън.

Емили замръзна: Секретарят, губещ спокойствие, представляваше страховита гледка.

- Не смейте да ми казвате каквото и да било за тази библиотека! - продължи Юън Лицето му стана тъмночервено. - Вие, която я познавате само от книжките с приказки и от късчетата история, останали за вас и за останалата част от този невеж свят. Какво можете да знаете вие? Тази библиотека е целият ми живот, беше животът на баща ми, както и на неговия баща. И насън мога да изредя повече за съдържанието й, отколкото знаехте вие през целия си жалък живот.

Той доближи пистолета до главата на Емили Говореше за нея в минало време, сякаш вече беше мъртва.

- А вие... вие имате нахалството да ми казвате да съм внимателен! Да изпитвам страхопочитание към това, което не знам! Когато като нашия Съвет сте работили над хиляда години, за да откриете истината, да се сдобиете с това, което ви принадлежи по право; когато сте се сражавали с империи и държави, за да не откъсвате поглед от истината; когато сте направили саможертвите, които направихме ние, за да се сдобием с необходимото ни - тогава можете да ми говорите за това, което е там.

Той размаха пистолета към монитора, на който индикаторът на прогреса продължаваше да се движи към крайната черта.

- През всички тези векове Обществото на Библиотекарите вярваше, че е благородно -продължи яростно Юън, - вярваше, че е свещено и отдадено на хората. Но какво е то освен друга версия на нас самите? Нима и то не търсеше и не задържаше сила за себе си? Кое му дава правото, още от времето на великите царе и империи, да се смята за пазител на човешката мъдрост и истината?

- Може да се изненадате, но не съм несъгласна с вас, не напълно - прекъсна го Емили, потискайки страха си. Видя, че думите й леко изненадаха Юън. - Съгласна съм, че притежаването на подобна власт по неограничен и скрит начин е опасно. За всекиго. Но целите на Обществото поне са благородни.

- Не, Библиотекарите са страхливци, които се крият в мрака - възрази Юън. - Крият познание в тъмни хранилища, заравят го в земята. Ние... ние... - посочи той към Джейсън и чрез него към целия Съвет, - ... ние сме се научили да действаме. Библиотеката е скрита от нас, но се сдобихме с власт. Със сила. Ръководили сме правителства, учени, технологии. Основали сме мрежа от власт, която не познава национални или културни граници, която постига целите си въпреки всички пречки. Вижте само американското правителство: то е най-силното в целия свят, а ние го съборихме. Няколко години издигане на подходящите хора за подходящите длъжности, няколко стратегически екзекуции, пакет грижливо подправени документи, изтекли в подходящите ръце, и съборихме президента. Поставихме на негово място свой човек. Член на Съвета, един от моите хора, ще бъде президент на Съединените щати и ще бъде заобиколен в кабинета си от други членове на Съвета. И все пак страхливите животни от Обществото се наричат законни пазители на знанието на библиотеката! Представете си какво можехме да постигнем, ако имахме на свое разположение техните ресурси!

Яростта на Юън изпълни кабинета и той изрече думите с омраза, която беше набирал още от младостта си.

Сега Емили седеше съвсем неподвижно. Дори и Джейсън бе замръзнал в ъгъла. Все още подутите му очи бяха като хипнотизирани от възобновения гняв на баща му.

Най- накрая Емили проговори:

- Трябва да призная: никога не съм допускала, че можете да проникнете толкова надълбоко във Вашингтон. Видях списъка на замесените. Представете си какво ще каже светът, когато разбере, че вицепрезидентът Хайнс е член на вашия Съвет от цели петнайсет години. Навярно сте замисляли заговора от десетилетия.

Не й се налагаше да се преструва на поразена от забележителния проект на Съвета.

- Никой извън стените на тази стая и на стаите на Съвета ми няма да го разбере -отговори Юън Гневът му все още бушуваше яростно.

- Но дори и тогава - продължи Емили, без да трепне - това ще е само първият шок. Какво ще кажат хората, когато разберат, че човекът, който според вашия план трябва да свали от власт президента Трейтъм, да го арестува в самия Овален кабинет, е член на Съвета от още по-отдавна? Марк Хъскинс, генерал в американската армия с четири звезди, е ваш човек още преди да постъпи там.

- Казах ви, никой никога няма да уз...

- Или пък Аштън Дейвис. - Емили беше набрала скорост и думите продължаваха да се изливат ог устата й въпреки прекъсването на Секретаря. - Американският секретар по отбраната, човекът, на когото е поверена сигурността на цялата нация, е трето поколение член на Съвета. Кажете ми, господин Уестърбърг, колко от военните му решения по време на мандата на сегашния президент са били нещо друго освен публичен фронт за вашите собствени схеми?

Заредена със знанието за събитията, което беше получила от библиотеката, Емили се изправи и застана лице в лице със Секретаря.

- След като веднъж светът разбере за това, наистина ли вярвате, че на тази земя ще остане кътче, където ще успеете да се скриете - и вие, и вашият Съвет? Вярвате ли, че ще има нация, която да не почувства предателството на всичките десетилетия и векове, които сте прекарали в политическо маневриране и подкопаване на правителства?

Емили се наклони напред към Уестърбърг.

- Мислите ли, че самият вие, господин Секретар, ще оцелеете след тази катастрофа?

Юън почувства, че е изтърпял достатъчно от малоумните заплахи на Емили Уес. Сега омразата запулсира през всяка вена на тялото му. Той си пое въздух два пъти, дълбоко и бавно, и възвърна властното си спокойствие. Със свободната си ръка оправи костюма и избърса слюнката от крайчетата на устата и брадичката си.

- Не аз съм този, който трябва да се тревожи дали ще оцелее след сегашния момент -заяви той. Тонът му отново беше спокоен и делови. - Всички тези предсказания за гибелта ни са доста интересни, доктор Уес, но недомисленият план, който скалъпихте с Питър Уекслър да споделите тези подробности със света няма да стигне по-далеч от телефонното обаждане, което похабихте, за да го замислите. А сега - продължи той с ледена решителност, - сега ще ми дадете библиотеката. Ще ви попитам само веднъж. Ако отговорът ви не е незабавно съдействие, ще се обадя по телефона и след броени минути годеникът ви ще загине - и ще ви накарам да слушате как хората ми го убиват там, в парка, където двамата сте прекарали романтичния си уикенд.

Докато говореше, наблюдаваше лицето на Емили и се зарадва да види изненада и страх от факта, че Съветът е открил къде се крие Майкъл.

- А после ще убия родителите ви - продължи той, - както и приятелите ви И ще продължа с всичките ви познати, всички, които обичате. Ще стигна дотам, докъдето трябва. Помнете ми думата: ще ми дадете библиотеката.

Емили преглътна с усилие. Секретарят беше прав. Наистина нямаше избор. Тя изправи гръбнак и се опита да подражава на професионалното поведение на Юън.

- Няма нужда - изрече с цялата смелост, която успя да събере. - И бездруго възнамерявах да ви я дам. Вие и всички други ще я получите след около... - погледна надолу към монитора; индикаторът на прогреса показваше 99% - ... след около дванайсет секунди.

Отначало Юън не разбра, а после лицето му побеля.

- Какви ги говорите?

Не свали пистолета от Емили, но погледна към екрана на компютъра.

Джейсън обаче я разбра идеално.

- О, по дяволите! - възкликна той и направи крачка към монитора. Хвана го с две ръце и го обърна изцяло към себе си. Погледна към движещата се графика, която пълзеше към крайната черта, и почувства как кожата му изстива.

- Какво? - попита Юън, като местеше поглед между сина си от едната си страна и професора на прицела на пистолета му.

- Тя не обновява библиотеката - отвърна Джейсън. Думите почти бяха заседнали в гърлото му. - Качва я.

Яростният поглед на Юън се стрелна обратно към Емили.

- Качва ли я? Къде? На какво?

Емили отвърна предизвикателно на погледа му.

- За всички. В интернет. В обществения интернет. Открих библиотеката, а вие я открихте чрез мен; но след броени секунди цялото й съдържание ще бъде достъпно за целия свят. За всички. Както трябва да бъде.

Докато я слушаше, Юън усети разкъсваща болка в гърдите. Индикаторът за прогрес на монитора се плъзна на 99,9%.

- Включително - добави Емили - и всичко, което има в нея за Съвета ви, за дейностите ви във Вашингтон, за престъпленията ви. Позволих си да ги оцветя, за да се забелязват лесно. Всяко име, всяка дата, всички подробности. Сега всички ще разберат за вас - за вас и за всичко друго.

Юън рязко се завъртя към сина си.

- Спри го! Отмени го. Унищожи го. Направи нещо. Нещо!

Джейсън трескаво посегна през бюрото към клавиатурата и я дръпна към себе си. Но докато я слагаше под ръцете си и се приготвяше да въведе команда, блестящата синя черта на индикатора запълни изцяло полето и цифрата до нея се промени пред очите му.

100%. Качването завършено.