Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 50

Лондон - 22.55 ч. по Гринуич

Единственото място, което Майкъл успя да намери на Емили за нощния полет до Александрия толкова скоро преди излитането, беше първа класа - лукс, на който не се бе наслаждавала никога досега. Докато я водеха към широката плюшена седалка, вече покрита с вълнено одеяло и украсена с торбичка с подаръчета за „добре дошла“, Емили изпита внезапна благодарност, че Уекслър предложи да поеме сметката. След цял ден, прекаран в ровене в останките от експлозия и разгадаване на улики, оставени от мъртвец, се зарадва на малката проява на любезност. Шишенцето с лосион за ръце и освежителните мокри кърпички никога не й се бяха стрували толкова утешителни.

Полетът от Лондон до Александрия, включително и краткият престой на пистата в Кайро, докато чакаха разрешение за окончателно спиране, беше точно осем часа. Щяха да излетят от едно от най-старите летища в западния свят и да кацнат на едно от най-новите в Египет. „Борг Ел Араб“ е блестящо творение от стъкло и метал, оформено - необяснимо, както се стори на Емили - като лодка. Не се изненада, че в гласа на Майкъл се появи трогателна страст, докато й го описваше по телефона, макар Емили да се зачуди дали подробностите от конструкцията на едно летище, колкото и ново да е, са нещо, в което може да се влюби само един студент по архитектура. Дори ако мореплавателната конструкция целеше да изрази връзката между съвременното пътуване по въздух и древната слава на Александрия като морско пристанище, свързващо всички кътчета на стария средиземноморски свят, все пак беше само летище, с досадните подробности и неприятности на всяко летище по света.

Емили се отпусна на мястото си. От това преживяване все още я деляха осем часа; спокойно можеше да се наслади на тишината и спокойствието, докато ги имаше, и да прегледа някои от четивата, с които я снабди Уекслър. И да изяде най- голямата порция, която можеше да й поднесе стюардесата. Ужасният глад все по-силно й напомняше, че откакто сутринта пристигна от Америка, бе изпила единствено чаша кафе.

Докато чакаше да сервират, се възползва от контакта до седалката, включи зарядното на мобилния си телефон и насочи вниманието си към книгите. Скоро научи, че „Борг Ел Араб“ не е единственото творение на модерната архитектура, изникнало в Александрия през последните години. Пътеводителят, който й даде Уекслър, сега лежеше отворен на скута й, и бе пълен с примери за обратното. От средата на 90-те години на XX век управата на Александрия си поставила за цел да възроди града, да го извади от общата представа на повечето чужденци за Египет: поразен от бедност, необразован, нецивилизован представител на Третия свят. Александрия, която в древността е била една от най-големите столици на световната търговия и наука, се превръщаше в нов метрополис на културата и гражданствеността. Скъпите магазини, които се редяха по Пето Авеню в Ню Йорк и Оксфорд Стрийт в Лондон, сега блестяха на крайбрежния булевард на Александрия, а всяка нова сграда, издигната в града, е образец на последните новости в модерната архитектура - толкова далеч от печените тухли и пирамидите, колкото изобщо можеше да си представи човешкото въображение.

Новата библиотека бе идеален пример. В желанието си да възстанови поне част от древната си репутация като световен център на знание, преди десетилетия градът решил да построи нова библиотека, възможно по-близо до мястото на старата. Но вероятно местоположението е единственото общо между Библиотека Александрина и предшественичката й. Доколкото Емили успяваше да определи от снимките, сградата изглеждаше толкова футуристична, колкото изобщо бе в състояние да си представи. Главната част представляваше огромен гранитен диск, който се спускаше под ъгъл към морето и се превръщаше в образ -както бързаше да посочи пътеводителят - на слънцето на познанието, което се издига от водата. По стените й имаше надписи на над 120 от най-прочутите езици и азбуки в света, символизиращи колекцията на световната мъдрост, с която е прочута старата библиотека.

Нищо чудно, че Майкъл я обожаваше.

Всяко число, което Емили четеше във връзка със сградата, бе умопомрачително. Централният диск бе с диаметър 160 метра. Главната читалня заемаше над 70 000 квадратни метра. Построяването на библиотеката е струвало 220 милиона долара. На лавиците й имаше място за над 8 милиона книги.

Съвременна Александрия строеше, и то със замах. „Не много по-различно - помисли си Емили - от древна Александрия.“

Голямата разлика между новото и старото се коренеше в обществото, заобикалящо двете библиотеки. В античния град библиотеката се е ползвала с благоразположението на царете и обществото е правело онова, което се очаквало от обществата в античния свят: следвало примера на царя си. Птолемей е използвал библиотеката, за да направи империята велика, и народът му жадно следвал неговия пример. Дали го е правил, защото е обичал царя си и е ценял библиотеката му, или понеже е нямал друг избор, освен да го следва или да умре, в крайна сметка не беше от значение. Библиотеката се е ползвала с подкрепата на цялата нация.

Съвременен Египет обаче не прилича на царството на Птолемей Сотер и зашеметяващата цена на новата Библиотека Александрина не е единственият повод, превърнал изграждането й в тема на разгорещен дебат на улично и правителствено ниво. Също толкова важен е въпросът каква точно функция се очаква да изпълнява, като се има предвид, че огромната част от населението на Египет е неграмотно, а Александрия от столетия вече не е център на знанието. Тогавашният президент, който управляваше от години, може и да е дал на проекта цялата си подкрепа, защото виждаше появата на библиотеката като средство да възроди древната репутация, но президентът не е цар - факт, подчертан от бунта, който по-късно свали от власт правителството. Птолемеите заповядвали, а хората се подчинявали, съвременният режим обаче трябваше да се изправи пред демократични избори и карикатури в световните медии. Всичко се бе променило. Днешният свят е лесновъзбудим, манипулативен и несигурен.

Мислите на Емили се върнаха към новините, които прегледа, докато пътуваше към „Хийтроу“ Не можеше да повярва на прочетеното на малкия екран на блекбърито: беше напуснала страната преди по-малко от четирийсет и осем часа, а столицата вече бе залята от убийства, очевидно извършени от активисти от Близкия изток, при това, изглежда, защото президентът е предизвикал гнева им чрез двойни сделки. „Чудя се дали ще имам страна, в която да се върна“ - помисли си Емили. Не всеки ден се случваше думите „политически преврат“ и „президентско предателство“ да се свържат с новини от Съединените щати, но това бяха две от по-умерените заглавия, които прочете в колата.

Нямаше да си позволи да се разсейва. За момента скандалът във Вашингтон беше само пример за несигурния характер на световната политика - същата, която бе превърнала довършването на новата библиотека в такова предизвикателство. В крайна сметка обаче я бяха построили и през 2002 година светът отново приюти Александрийската библиотека с новото й лице и имидж.

От другата страна на прозореца Ламаншът се смени с брегова ивица. Докато Емили четеше, вече бяха стигнали до Франция. Не за първи път този ден Емили се зачуди как точно се озова в средата на нещо толкова... огромно. Не е за вярване, че само преди две вечери напрягаше мускули и се съсредоточаваше в обичайния си урок по крав мага, а вчера сутринта изнесе обичайната си лекция в поддържан провинциален колеж в Минесота. Сега седеше в първа класа на „Търкиш Еърлайнс“ и летеше към Египет, следвайки съвета на думи, които откри надраскани на преградата на една църква в Англия, докато политическият свят в родината й сякаш всеки момент щеше да се взриви.

Набъбващото неприятно чувство, свито в стомаха й, нарасна, при това не само от глад. Ако всичко беше единствено гонене на вятъра и не я отведеше доникъде, така да бъде. Поне щеше да види Александрия. Но ако беше нещо повече - а тя бе сигурна, че е така, - тогава малката й задача действително можеше да се увенчае с успех. А ако се увенчаеше с успех, тогава Емили щеше да разполага с информацията, донесла на Арно Холмстранд три куршума в гърдите.

Емили затвори очи. От брега на Египет все още я деляха седем часа. В този миг й се искаше да бяха повече. Много повече.