Изчезналата Библиотека

ГЛАВА 53

10.25 ч.

Емили излезе от таксито, изпълнена с решителност. Обичайната бодрост на походката й съвсем леко бе смекчена от умората от пътуването, но засилена от увереностт, че е на вярната следа. Пред нея се издигаше гранитната фасада на библиотеката. Блеснала бяла на утринното слънце, модерната сграда се сливаше с колонада със статуи на древноегипетски богове и царе и размиваше границата между футуристичното настояще и древното минало. Трябваше да признае, че дизайнът наистина е ефектен. Почувства се изпълнена с вълнение и дори с благоговение при вида на постройката пред себе си.

На входа имаше широка редица стъклени врати и Емили нетърпеливо мина през тях. По време на краткото пътуване от летището в най- общи линии бе разработила плана си: щеше да се запише в една от обиколките с водач, които започваха на всеки петнайсет минути, и да се възползва от нея, за да се ориентира в зданието и в съдържанието му. Нямаше идея откъде да започне да търси това, което трябваше да намери тук, но основната ориентация й се струваше задължителна като първа стъпка. След като придобиеше най- обща представа, щеше да се заеме със задачата да открие следващото късче от пъзела на Арно.

Централното фоайе на библиотеката бе заобиколено от бюра с табелки, услужливо написани на няколко езика за посетители като Емили Тя потърси надписа „Обиколки“ и щом го съзря, се запъти към него.

- Влизането и обиколките струват десет лири - осведоми я чиновничка още преди да е задала въпроса. Докато отваряше портмонето си, за да извади необходимата местна валута, която бе купила със смешна комисиона на обменно бюро на летището, служителката продължи да рецитира често повтаряната си реч: - Нашите водачи ще ви разведат в библиотеката на половинчасово посещение, по време на което цялата история ще ви стане ясна.

Емили потисна смеха си. От време на време разваленият английски даваше по-големи обещания, отколкото възнамеряваше говорещият. Но пък, от друга страна, „цялата история“ срещу десет египетски лири изглеждаше добра сделка.

Жената й подаде малка цветна карта.

- Групата току-що тръгна. Следващата е в единайсет. Изчакайте до статуята, и водачът ви ще дойде.

Посочи й към бяла каменна статуя в средата на фоайето, която властваше над всичко наоколо. Емили позна изображението на Деметрий Фалерски, прочутия атински оратор, прекарал златните си години в Александрия под покровителството на първия Птолемей.

Но беше прекалено нетърпелива, за да чака. Погледна към часовника си, а после пак към чиновничката.

- Ще догоня групата, която е тръгнала. В коя посока са?

Жената й посочи и Емили бързо закрачи през фоайето към стълбище, водещо към главната читалня, където малка група от предимно американски туристи се бе скупчила край млада екскурзоводка със сериозен вид. Емили можеше да разпознае студент от цяла миля разстояние и веднага разбра, че момичето е студентка - ако се съди по възрастта, аспирантка. Очевидно работата по време на следване е традиция, за която не съществуват международни граници

Емили се приближи към групата, усмихна се любезно на екскурзоводката, която забеляза пристигането й, и вдигна билета си, за да покаже, че има право да е тук.

- Извинявам се за закъснението - изрече с устни, най-вече на себе си.

Младата жена й се усмихна в отговор и продължи да говори. Английският й беше ясен, издаваше добро образование и бе смекчен от дълга практика.

- Библиотека Александрина, или Aktabat al-Iskandar yah, е истинска перла в съвременното културно наследство на Александрия. Официално открита през две хиляди и втора година, тя е интелектуалният център не само на Египет, а и на цялото Средиземноморие.

Тя ги поведе по- нагоре по стълбите.

- Някога в нашия град се е намирала най-великата библиотека в целия свят. Днес колекцията ни може да не е най-голямата, но се разраства бързо и се надяваме един ден отново да стане такава.

- Колко е голяма? - зададе предвидимо облечен турист предвидимия въпрос.

- В библиотеката има място за осем милиона книги, както и няколкостотин хиляди карти и специални издания. Но... - леко понижи глас момичето, сякаш бе на път да издаде държавна тайна - ... сегашната ни колекция наброява само шестстотин хиляди тома. Поради което, както ще видите, повечето рафтове са наполовина празни. Колекцията, с която разполагаме, е получена като дарение при завършването на сградата от различни страни от цял свят. Много от най-големите ни дарения са от Испания, Франция и Мексико. Сега събираме книги от всички краища на Близкия изток, Азия, Европа и Запада, и колекцията ежедневно нараства. Един ден всички тези рафтове ще се запълнят.

С грижливо отработена преднамереност последните думи бяха произнесени точно когато групата стигна до върха на стълбището и очите й се приковаха в сърцето на библиотеката: главната читалня. От всички страни се разнесоха шумни възклицания и Емили не се засрами, че едно от тях се изтръгна от нейната уста.

Гледката бе повече от великолепна. През огромен наклонен таван от стъкло и камък светлина заливаше библиотека, която приличаше на смесица между архива на космически кораб и постмодерна дневна на човек от висшата класа. Лакирани дървени подове се спускаха ниво след ниво в огромното изпълнено с ъгли пространство, свързани с изваяни стълбища и плавно извити рампи. Редица след редица лавици от светъл ясен с рамки от алуминий бяха стилно осветени от вградени лампи. Стъклени прегради очертаваха обособени места за четене и работа, а над по-ниските нива бяха разположени артистични балкони. Около гората от огромни сребристи колони, поддържащи зашеметяващия покрив, имаше редици и купчини бюра, някои празни и в очакване да ги покрият с книги и листове, а други - стотици - бяха оборудвани с компютърни терминали, скенери и принтери. Отдалечено осветление хвърляше спокоен и професионален блясък в ъглите, в които слънчевата светлина през прозореца на покрива не достигаше.

Екскурзоводката остави аудиторията си да възприеме напълно сцената.

- Гледката, която виждате, е дело на норвежка архитектурна фирма, избрана от ЮНЕСКО, за да създаде нашата емблематична библиотека.

- Тази фирма е „Сноета“, нали така? - обади се Емили, която си спомни тази подробност от пътеводителя на Уекслър.

Екскурзоводката изглеждаше подобаващо впечатлена.

- Да, мадам - потвърди тя и я изгледа с интерес. - „Сноета“ спечели договора с концепцията си, основана на срещата на старото и новото в една-единствена сграда, символизираща възраждането на нашия град през двайсет и първи век, но също и понеже проектът им освен визуално зашеметяващ, беше и практичен. Библиотеката ни е в състояние да побере хиляди читатели във всеки един момент. Книгите се намират лесно чрез пълен електронен каталог, а и поддържаме активни сбирки от периодични издания и новини от цял свят. Главната читалня, в която сме в момента, е съставена от седем нива. В края на всяко едно от тях има компютри с безплатен интернет за всеки желаещ да ги използва.

Тя направи пауза, очевидно много горда от последния факт.

- Интернетът може все още да не е стигнал до всеки ъгъл на Африка, но тук, между тези стени, е безплатен и бърз за всеки читател.

Тя ги поведе напред, като минаваше между групи бюра и впечатляващо отрупани с книги лавици.

- Освен книгите, които се очаква да видим в една библиотека, налице са и редица други източници на знание. В главната сграда има отделни места за карти, крило изцяло за мултимедии и научна лаборатория, посветена на възстановяването на стари книги и ръкописи Библиотека Александрина е единствената библиотека в Египет, която има сбирка от материали за слепи - хиляди книги на браилово писмо. На горния етаж скъсяваме разстоянието между земята и небето с изцяло оборудван дигитален планетариум. И ако ни остане време след това преживяване, в библиотеката са разположени и осем музея с над трийсет специални колекции. Всички те се намират тук, между тези стени

Още ахкания. Емили ахна заедно с останалите, докато слизаха по стълбище към по-долно ниво с томове, които като че ли бяха посветени на историята на Източна Европа.

- Освен това може би ще се заинтересувате от факта - продължи екскурзоводката, - че Библиотека Александрина е дом на единственото пълно копие на архива на интернет в цял свят, запазено в база от над двеста компютъра, дарени на архива - дарение на стойност над пет милиона американски долара, макар днес стойността им да е оценена на над десет пъти повече. В първоначалното дарение се включва всяка страница, излязла в интернет в периода между хиляда деветстотин деветдесет и шеста и две хиляди и първа година, и всички те са архивирани тук на пространство от над сто терабита. Оттогава не е спряла да се разширява с пълен снапшот на целия интернет, който се извършва на всеки два месеца. Този невероятен източ ник на информация се използва от стотици хиляди хора по цял свят.

Продължиха да се движат напред през редици блестящи лавици, лъскави фасади, разтоварващи кътове за почивка и кътове за съвещания. Водачката продължаваше да описва с подробности всичко, покрай което минаваха, но след няколко минути Емили просто прехвърли прага си на удивление. Мястото беше умопомрачително. Впечатляващо. Нямаше равно. Но тя не беше тук само заради гледката и разказа и за колкото повече факти я осведомяваше водачката, толкова повече се обезкуражаваше във връзка с предстоящото си издирване. Дори да знаеше точно какво търси, щеше да й е много трудно да го открие в място с такива размери. Само дето не беше сигурна, че изобщо има някаква представа какво е дошла да открие.

„Трябва да се отделя от другите и да тръгна сама.“ Мисълта я порази с изненадваща сила и тя побърза да я приведе в действие. След миг, когато екскурзоводката и групата завиха зад един ъгъл, Емили не ги последва. Гласът на момичето заглъхна в далечината и Емили се озова пред 600 000 тома съвсем сама.