Краят на дните

11

Над Алкатраз, както обикновено, кръжи огромен рояк скакалци. Образуваният от крилата им вятър ме шиба по лицето със собствената ми коса. С приближаването ни поток скакалци се отклонява в наша посока.

Присъединяват се към малката ни група и така образуваме свой рояк. Тварите не ни приветстват, но и не ни нападат. Те сякаш се включват в нашия полет по чист инстинкт.

Гмежта бесове зад нас спира. По размер е несравнима с рояка скакалци. В течение на няколко секунди ятото се рее на едно място, сякаш оценява ситуацията, след това се обръща и се смалява в далечината.

Поемам си дълбоко дъх и го изпускам. Засега сме в безопасност.

Смръщен и потънал в размисъл, Рафи наблюдава оттеглянето на бесовете. Пак се обръщам към отстъпващите зверове и се досещам какво го тревожи. Бесовете не се държат толкова глупаво, колкото очаквахме.

Случилото се гризе и моето сърце. Какво освободих на бял свят?

Фуниевидният рояк над Алкатраз изтънява, понеже от него се отцепват още скакалци, които се насочват в наша посока.

Новата група, преустроена във формата на стрела, лети, водена от скакалец с особено голяма скорпионска опашка, навита над главата му. Нещо във вида му ме притеснява. Тварите просто следват сестра ми по инстинкт, нали?

Приписвам притеснението си на разумна реакция при вида на големия рояк скакалци, идващи в наша посока.

Секунда по-късно обаче водачът доказва колко съм права да се притеснявам. Вече е достатъчно близо да видя белия кичур в дългата му коса. Смръзвам се, щом го разпознавам.

Именно той си играеше с мен и за едното удоволствие ме блъскаше в решетъчната врата на товарния контейнер, пълен с отчаяни и умиращи от глад жертви. Именно за него Белиал каза, че членовете на отряда му били развъдени и тренирани като част от ръководния елит на скакалците.

По-едър е от другите и как не! Според демона групата лидери получавали по-обилно подхранване. Защо е тук? Във властта на Пейдж ли е да заповяда на скакалците да го нападнат? Твърде перверзен и опасен е, за да бъде оставен жив. Не го искам близо до нас!

Той ни достига, сграбчва за ръката скакалеца, за който Пейдж се грижеше по-рано, и го дръпва да спре насред полет. Белия кичур е на практика двойно по-едър от скакалците на сестра ми.

Откъсва едното крило на жертвата си и я запраща, пищяща, към водата.

Пейдж надава вой. Зяпа ококорена, докато любимецът й безпомощно блъска с другото си крило и пада като камък към вълните.

Чудовището изчезва в тъмната вода с нечуто цопване. Морето го поглъща, все едно никога не го е имало.

Малката групичка скакалци на Пейдж се върти в кръг с объркан вид. Обръщат се към Белия кичур, но поглеждат и към сестра ми, която оплаква убитото си приятелче.

Белия кичур отново изревава.

И четирите скакалеца на Пейдж колебливо се вливат в насекомския рояк подир едрия скакалец.

Неговите поддръжници затягат кръга си около нас. Бученето на крилата им е оглушително и косите ни се веят безредно. Белия кичур лети назад-напред, втренчен в Пейдж.

В чудовищните обятия на носача си тя има вид на малка, покрита с шевове кукла, която дебне още по-голямо чудовище.

Рафи сигурно е усетил напрежението ми, понеже полита да препречи пътя на Белия кичур към Пейдж. При всеки замах демонските крила разцепват въздуха около нас. Рафи спира пред Кичура, а слънцето заблестява по крилата му, покрити със сърповидни остриета.

Погледът на Белия кичур напомня кръвожаден луд. Чудя се какъв ли е бил в Предишния свят? Сериен убиец?

Изпъчва се при вида на Рафи и го премерва. Поглежда и мен, вероятно се чуди дали носачът ми възнамерява да ме захвърли, за да се бие.

Кичура се звери срещу скакалците на Пейдж, но не смее да се нахвърли директно на Рафи, поне не веднага. Лесно е да е самоуверен убиец, ако си има работа с изгладнели затворници и малки момиченца, но не е толкова навит за битка с ангел-демон.

Обръща се и замахва с опашка към един от останалите скакалци на Пейдж. Не го ужилва, просто използва жилото си да му одере лицето и да му пусне малко кръв. По-дребният скакалец се свива — явно е очаквал едрият да му пререже гърлото.

Белия кичур се обръща към нас да демонстрира, че не го е страх. Сграбчва любимеца на Пейдж за косата и отлита встрани, а дребният скакалец неловко пърха с крила, за да остане във въздуха.

Клетият звяр се обръща и ужасено поглежда сестра ми. Не иска да се отделя. Ала Пейдж съумява само да протегне ръка, докато той се отдалечава все повече от нея.

Това явно е предизвикателство за водачество и роякът като че ли очаква да види кого от двамата се предполага да следват. Каквото и да е сторила снощи сестра ми, за да обедини скакалците срещу ангелите, то не действа срещу Белия кичур.

Сериен убиец срещу седемгодишно момиченце. Неравностоен сблъсък. Просто се радвам, че благодарение на Рафи чудовището не посегна да нарани сестра ми.

Пейдж остава само със скакалеца, който я носи, и двамата от двете й страни. Така намалялата ни група по-лесно ще лети незабелязано и няма опасност да ни обстрелват, но не ми харесва да ме тероризират, особено насекоми мародери.

Продължаваме нататък.

Пейдж е видимо разтревожена. Едва ли самото отнемане на властта й я притеснява, но й е неприятно да наказват скакалците й.