Краят на дните

Епилог

Вървя по средата на улицата в стария ни квартал. Разпознавам пукнатата сграда с графитите на ангел, на която е написано: „Кой ще ни варди от вардияните?“

Сега на всяка врата има заковано перо, топнато в червена боя. Някоя от бандите, предполагам, е спечелила района, след като напуснахме, и сега това е тяхна територия. Подозирам, че все още има и обикновени хора, които се крият по тавани и мазета.

В момента това е най-южният край на полуострова — тази част, докъдето пожарът от лова на бройка не е изпепелил. Много от стените са почернели от сажди, но сградите още стоят.

Сестра ми язди пред нас на един от скакалците си. Вика на хората, че ангелите си отиват и няма страшно да излязат от скривалищата си. Станала е по-разговорлива със зарастването на шевовете, които й позволяват по-свободно да си отваря устата. Завинаги ще има белези, но поне тялото й ще бъде напълно — даже повече от напълно — функционално.

Започнала е да си възвръща и част от теглото сега, когато най-сетне премина от супи на твърда храна. Лайла се потруди върху нея с надеждата Рафи да я спомене с добра дума пред Михаил, когато той вземе властта. Каквото и да е сторила на Пейдж, явно действа. Сестра ми все още предпочита сурово месо и не харесва зеленчуци, но поне не е капризна за вида на месото и дали източникът му е бил мъртъв, или жив.

Майка ми трополи след мен — кара пазарската си количка. Пълна е с празни бутилки от сода, стари вестници, одеяла, листовки и кори с развалени яйца. Хората излизат от скривалищата си повече заради развалените яйца, които раздава, отколкото заради листовките, но Ди и Дум ме увериха, че това ще се промени, когато започнат да се чувстват по-човешки, а не като плъхове след апокалипсис.

Мама е убедена, че бесовете и демоните скоро ще ни превземат и, ако се съди по малката тълпа, която напоследък върви по петите й, много хора й вярват. Те я обграждат със своите пазарски колички, пълни с боклуци и развалени яйца. Нямат представа защо мама разнася боклука наоколо, но предполагат, че все ще им свърши работа някой ден, както се оказаха полезни развалените яйца. Не искат да рискуват.

Докато оставям листовка под една чистачка, забелязвам Рафи да се носи над мен на старите демонски крила на Белиал. Отказва да взема участие в подобни хуманитарни дейности като разнасяне на листовки по колите и вратите, но въпреки това ни държи под око.

Листовката е за поредното шоу на близнаците. Този път е мини цирк. Те са убедени, че шоу с уроди ще събере голяма публика, а нима някога е имало повече уроди, отколкото в Края на дните?

Майка ми крясва на някого зад гърба ми. Завъртам се с ръка на Мечо Пуки, готова да извадя острието. Но се оказва, че тя просто замерва с развалени яйца някой, осмелил се да вземе бутилка от сода, без да пита.

Прокарвам пръсти през козинката на мечето, като си повтарям да се отпусна малко. Войната вече свърши. Време е да съберем оцелелите и да започнем да възстановяваме.

Дори Мечо Пуки все още има нужда от малко убеждения, за да прояви доверие. От лова на бройка насам не е позволил на Рафи да го докосне, но имаме напредък. Според доскорошния архангел мечът все някога ще осъзнае елементарната истина: само защото повелителят му вече не съответства на съвършения образ на ангел, не означава, че не е достоен за него.

Пред нас на улицата бибипка клаксон. Близнаците махат от прозореца на техния награден кемпер. Имаше официален победител, но те все пак успяха да си го присвоят. Не съм питала за подробности, ала без залог едва ли е минало — почти съм сигурна. Защо иначе новият им девиз ще е „Банката винаги печели“.

Майка ми удря крадеца по главата с празната пластмасова бутилка, която се опита да й отмъкне.

— Мамо!

Изприпквам да се погрижа за опазването на мира.