Краят на дните

28

Фоайето на хотела е претъпкано и гърми от шумотевицата; ангели са накацали по всяка педя свободно пространство. Или до един са влезли вътре, или нощес бройката им е нараснала многократно.

Сигурно са се събрали за изборите. Това би обяснило ангелското множество, което видяхме да лети насам.

Тълпата се разделя, за да ни стори път.

Сигурно звукът от влачещия се зад мен меч привлича всеобщото внимание. Всички ни зяпат, докато минаваме. Чувствам се като вещица, която развеждат из града. Поне не ме замерят с гнили домати. Изглежда имам късмет.

Вместо да ме вкарат в някоя стая, тъмничарите ме превеждат през сградата и ме изкарват отвън на поляната — арена на клането. Ще ме сложат на видно място, та всички ангели могат да ме зяпат.

По терасата още има петна засъхнала кръв. Очевидно след купона не е останал никой да почиства. Тук цари хаос. Земята е покрита с костюми и конфети, а по неизвестна причина тревата е разровена, сякаш цяла армия е ровичкала напосоки с лопати.

Навсякъде по моравата са набодени табели. При последното ми посещение тук, имаше само един банер, но сега са накацали навсякъде. Май са групирани по тройки — червени, сини и зелени. Не успявам да прочета символите върху цветните им флагове, ала разпознавам онзи на Уриил, който Рафи ми посочи. Неговото знаме е червено.

Другите две във всяка група са лазурносиньо със символи като вълнисти линии и точици и горскозелено с насечени щрихи, както тънки, така и дебели. Дори и без да ги прочета, и двата ми харесват повече от символите на Уриил, целите ъгловати и в пожарникарско червено.

Ангели се носят безредно в небето и се разхождат по моравата, служила навремето за голф игрище. Започват да се събират около цветните знамена, сякаш са отделни отбори. Близо до червените флагове много от присъстващите скандират, все едно са на футболен мач:

— Уриил! Уриил! Уриил!

Втората по размер група се е събрала около горскозелените щандарти и крещи:

— Михаил! Михаил! Михаил!

Неколцина пък се събират около небесносините и подемат:

— Рафаил! Рафаил! Рафаил!

Повечето ангели се въртят в небето или между флаговете, сякаш още не са решили. Но поддръжниците на Рафи продължават да скандират и все повече воини се присъединяват към тях и започват да викат името му.

Силно изненадана се препъвам и спирам насред моравата. Тъмничарите ме бутат, за да продължа нататък.

— Рафаил! Рафаил! Рафаил!

Надявам се да е някъде наблизо и да чува с какъв ентусиазъм крещят името му неговите поддръжници.

Тук му е мястото.

Тази мисъл отеква в главата ми. Още ми е твърде трудно да повярвам в нея. Ангелите не са сътворени да остават поединично, а той е бил прекалено дълго време самичък.

Дали мечтае за това? Да си върне крилата и да го приветстват отново в орляка? Да предвожда войниците си и да бъде отново част от племето си?

— Рафаил! Рафаил! Рафаил!

Мечтае, разбира се. Не ми ли разправяше това през цялото време? Мястото му е при тях, а не при мен.

Чудя се дали вече си е върнал ангелските крила. Дали е на ръба да получи всичко желано? Или на ръба да се върне в света си?

Натиквам останалите си мисли в подземието в главата си и се облягам с все сила на вратата му, за да я затворя. Не успявам напълно. Напоследък често ми се случва.

Около знамената от дясната ми страна избухва свада. Неколцина ангели излитат в небето. Други се въргалят по земята. Ангелите, които са обикаляли свободно, сега се стичат да гледат битката.

Четирима воини се сражават с дузина, а зрителите викат за тях. Никой не използва меча си. Това очевидно е по-скоро съперничество, не истинска битка.

По-малката група разхвърля другите като парцалени кукли. Счепкването свършва за секунди.

Когато и последният е прикован към земята с друг седнал върху него воин, победителят ревва:

— Рафаил! Първи глас за архангел Рафаил!

Четиримата спечелили скачат с вдигнати победно ръце и крещят на висок глас. Така получавам прозрение. Макар поддръжниците на Рафи да са по-малобройни, те са най-коравите, най-свирепите и нашумелите бойци.

Почти веднага ангелите зяпачи се скупчват около друга група флагове. Там начева втора схватка.

За секунди и следващият рунд е привършен и друг глас крещи:

— Михаил! Втори глас отива за архангел Михаил!

Тълпата ликува.

Цари пълен хаос, но същевременно явно всички знаят правилата. Изглежда отборът победител от всяка битка печели глас за своя любим кандидат. Архангелът с най-много спечелени битки печели и изборите. Значи изборите не зависят само от броя на поддръжниците ти, важно е и да те подкрепят най-добрите бойци.

Пазачите ме блъсват напред, без да гледат към мен. Зяпат как полуделите крилати воини изпълняват своята версия на избори.

По лицата на някои ангели, досущ като бойни шарки, са мацнати ивици боя, които ми приличат на кръв. Други се зъбят, докато прелитат един покрай друг над строшени чинии и разбити чаши за шампанско. Все още облечените във вечерни сака от снощното парти ги късат от раменете си, разпарят шевовете с един замах.

Престанали са да се преструват на цивилизовани и пускат на свобода скритите варвари в себе си.

Нищо чудно, че Уриил беше принуден да прибягва до такива крайни хитрости. Рафи и Михаил са воини е армии от верни на тях бойци. А техният съперник с просто политик и вероятно няма шанс, освен ако не предложи своеобразен легендарен апокалипсис за награда на полуделите, кръвожадни бойци.

Понеже съм единственият човек сред цялото това насилие, съдбата ми изглежда решена. Вероятно ще изчакат края на гласуването, преди да ме убият. Чудя се колко ли време ще е нужно.

Пазачите ме изтикват през хаоса и ме качват на сцената подиум. Междувременно вътрешностите ми са се превърнали на желе и с неимоверни усилия заставям краката си да се движат. Заобиколена съм от море побеснели ангели и не виждам спасение отникъде.