Краят на дните

53

На хората не им отнема много време да решат дали да останат с нас и да помогнат, или да се махнат и да изпробват шансовете си сами. Около една трета от множеството си тръгват, след като са ме изслушали в двора. Но другите остават и сред тях има дори здрави и неосакатени.

Здравите помагат да натоварим ранените по колите. Даже да не успеем да ги преместим много далеч, разумно е да ги махнем оттук, защото тази вечер ангелите ще дойдат най-напред тук.

Налага се да изоставим мъртъвците. Не съм способна да обясня защо ме притеснява толкова. Дори Падналите успяха да осигурят на Белиал достойна погребална церемония.

— Колко далеч е пожарът? — питам близнаците, докато влизаме в тухлената постройка, доскорошен щаб на Ави.

— Южният край на Маунтин Вю започваше да се задимява, когато си тръгнахме — казва Ди. — Да проверим на разузнавателните камери и докъде е стигнал.

Наблюдателни камери.

— Наблюдателната система годна ли е за разпространяване на известия?

Близнаците свиват рамене:

— Вероятно ще успеем да възпроизведем съобщение през лаптопите и мобилните телефони, ползвани като камери. Трябва да поговорим с инженерите, за да сме сигурни.

— А те още ли са наоколо?

— Изобщо не са излизали от компютърната зала — уверява ме Ди.

— Ще ги хванем ли да го уредят? Важно е да разпространим вестта — обяснявам, докато крача по коридора към компютърната зала. — Хората трябва да знаят какво става!

Компютърната зала се оказва препълнена с купища преносими слънчеви панели, кабели, мобилни телефони, таблети, лаптопи и акумулатори с всякакъв вид и размер. Контейнерът за боклук прелива от опаковки от полуготови спагети и обвивки на енергийни блокчета. Половин дузина инженери вдигат очи, когато Ди-Дум започват да обясняват какво е станало в училищния двор.

— Знаем — прекъсва го един младеж с кървясали очи и тениска с картинка на Годзила, газеща Токио. — Гледахме през камерите из двора. Двама-трима си тръгнаха, но останалите искаме да помагаме. Какво да направим?

— Момчета, страхотни сте! — възкликва Ди.

Не отнема много време инженерите да се приготвят да прочета съобщението. Докато последните от лагера напускат Пали Хай, записваме речта ми така, че да я повтарят до безкрай.

— Ангелите идват тази вечер по залез — съобщавам по микрофона. — Ще изловят максимален брой хора. По протежението на южната страна на полуострова бушува пожар. Повтарям, южният край на полуострова е отрязан от пожар. Вървете при моста Голдън Гейт — пращаме хора там да ви помогнат да преминете. Ако имате желание и сили, елате при Бей Бридж в Източния залив, за да отвлечем вниманието на ангелите и да дадем на останалите шанс да живеят. Нуждаем се от всички бойци, готови да дойдат! — поемам си дълбоко дъх. — Отнася се и за вас, от уличните банди. Колко време смятате, че ще удържите фронта сами? Ще са ни от полза всички добри бойци! — абсурдно е, но звуча като Ави. — Всички сме от една и съща страна. Какъв е смисълът да оцелеете днес, ако утре те просто ще дойдат и ще ви ликвидират, а? Защо да не се сплотим и да им се опънем сериозно? Най-малкото ще изгорим като фойерверк и ще им покажем колко струваме. Елате и се присъединете към битката при Бей Бридж… — после продължавам твърдо: — Ангели, ако ни слушате, всички ще разберат що за срамни страхливци сте, ако тръгнете след безпомощните. В това няма нищо славно и само ще се изложите по време на лова. Истинската битка ще бъде при моста на Източния залив. Всеки, който има сили да се бие, ще бъде там и ви обещавам, че сме ви подготвили добро шоу. Предизвиквам ви да дойдете да ни намерите! — поспирам, понеже не съм сигурна как да завърша. — Аз съм Пенрин Йънг, човешка дъщеря и убиец на ангели!

Фразата „човешка дъщеря“ винаги ще ми напомня за времето, прекарано с Рафи. Същият, който тази вечер ще тръгне на лов за нас, редом с другарите си, а до неотдавна ги смятах и за мои приятели. Ала това е равносилно дете да очаква гладен лъв да се държи като пухкаво котенце, а не като зловещ убиец.

Надявам се да съм прозвучала уверено, но ръцете ми са леденостудени и дъхът ми трепери.

— Охо, формулировката „убиец на ангели“ ми хареса! — хили се Дум.

— Дали ще свърши работа? — пита Ди и се мръщи. — Ако тръгнат към Голдън Гейт…

— Няма да го направят — уверявам го. — Познавам ги. Ще дойдат на мястото на битката.

— Тя ги познава, човече — напомня му Дум. — Жестоко. Ще се юрнат след нас при Бей Бридж… — кима, после се мръщи, понеже се досеща за последиците. — Я чакай малко…

— Сигурен ли си, че хората ще ни чуят? — питам.

— О, определено ще ни чуят — успокоява ме Ди. — В едно поне хората ги бива: да сеят слухове. Новината ще се разнесе и всички ще чуят за теб.

— Те вече са чули за майка ти и сестра ти — добавя Дум. — Но това е друга история.

— Ще дойдат — натъртва близнакът му. — Ти си единственият водач, които си имат.