Краят на дните

38

Един от наблюдателите се обажда:

— Дръж се ниско, за да не те видят.

Рафи се спуска надолу и полита почти на нивото на земята, редом с другарите си. Криволичим насам-натам; избягваме на косъм натрошени колела, купчини боклуци и изгорели корпуси на неразпознаваеми вещи.

Зад нас с гръм и трясък се носи принцът от Преизподнята с огнените крила. Шиба пищящите си глави и впряга си Паднали, а те се напъват да летят възможно най-бързо. Петнистият бяс, който дойде с Рафи, лети до господаря като гигантски крилат плъх и ни сочи.

Носим се по протежение на поредната разбита улица, ала щом свиваме зад един ъгъл, се сблъскваме лице в лице с комплект пищящи глави.

Рафи ме премества така, че да ме държи отзад. И без думи знам какво иска да сторя. Няма как да ме носи и да се бие едновременно. Изваждам си меча.

Рафи се спуска наляво, а аз прорязвам пропаст през Погълнатите. Зъбите и косата им падат на земята, щом острието ги разсече.

Зад нас Наблюдателите се разгръщат във ветрилоподобна формация с нас начело. Единствена аз съм с оръжие, така че моята задача е да прорежа път през всичко, що ни се изпречи. С ритници и удари Наблюдателите си проправят път след нас.

Никога преди не съм се била заедно с цял истински отряд, а не само с Рафи, но всички влизаме в ритъм и не се изисква да си говорим, за да комуникираме.

Зад нас се чува писък.

Обръщаме се да погледнем. Принцът на Преизподнята е хванал Летеца, който се намира най-отзад по фланга на формацията ни. Сега Летеца е превит през ръба на перилото на колесницата, а принцът натиска и от двете страни, така че гръбнакът му всеки момент ще се строши на две.

Всички се споглеждат припряно, после цялата формация се завърта и се връща да спаси Летеца.

Въздухът е пълен с пищящи Погълнати — всички си търсят тела.

Ястреба и Циклона предвождат нападението към Летеца със свиреп боен вик. Те са и първите, блъснати от пищящите Погълнати. Вместо да се опитат да ги избегнат, те се втурват право в центъра на вихрушката им и всеки е ударен от по половин дузина.

Щом кацат върху Ястреба и Циклона, те започват да дъвчат и да се заравят в плътта им.

И двамата сграбчват за косата по две глави и ги откъсват от кожата си. Завъртат ги за косата и ги използват да отбиват останалите. От дланите им тече кръв, защото косата на Погълнатите ги реже, но това не ги спира.

Останалите Погълнати се съсредоточават върху Ястреба и Циклона.

Четирима други Наблюдатели се стрелват и започват да късат и размазват дъвчещите глави от камикадзетата, като играят ролята на техен тил, за да ги опазят живи. Докато Ястреба и Циклона отвличат вниманието на Погълнатите, ние, останалите, политаме към принца на Преизподнята.

Вместо да ни чака, демонът пуска Летеца и ни се нахвърля.

Огнените му крила разсичат въздуха все едно са пламъци и той се носи към нас досущ като бушуващ пожар. Поради пламъците е възможно да се приближим към него само отпред. А ние с Рафи сме непосредствено пред него.

Щом принцът замахва с горящото си крило към нас, един Наблюдател се втурва помежду ни, закрива ни с тялото си и се блъска в демона. Вместо да отговори на удара му, той го сграбчва за гърлото и го прихлупва с крила. За миг не виждаме нищо друго, освен гигантска топка огън, нажежен саван, който скрива принца на Преизподнята и Наблюдателя.

Най-после демонът отново разтваря крила. Не-ангелът гори. Запалили са се всичките му оцелели пера, заедно с всяко косъмче по тялото му.

Принцът го захвърля и Наблюдателят пада с писък, тупва тежко и се търкаля по земята, за да угаси пламъците.

Демонът се втурва отново към нас. Рафи удържа позицията си във въздуха, докато другите спасяват Летеца.

Архангелът кима на един от Наблюдателите да заеме позиция под нас. Навярно, за да ме хване, ако падна.

— Не смей да ме пускаш — предупреждавам аз.

— Няма да позволя да изгориш — обещава той.

Демонът ни напада в ореол от пламъци.

Рафи се стрелва надолу и избягва огъня.

Принцът се обръща и се понася сред нас. Долавям колебанието на Рафи да се обърне и да се изправи срещу него, защото така ще ме постави на линията на огъня.

— Вземи меча — предлагам аз. Не сме опитвали дали Пуки ще го приеме обратно. Но, докато криволичи, за да избегне нападението, моментът не ми се вижда най-подходящ за експерименти.

Рафи се обръща във въздуха. Стена от огън се носи към нас, докато принцът от Преизподнята размахва огромните си крила в наша посока.

Завъртам меча с всички сили. Усещам какъв прилив на възбуда излъчва острието, когато му се отваря възможност да посече демон.

Мечо Пуки прорязва огъня. Парче пламъци се отцепва и полита надолу.

Принцът от Преизподнята вие с пълен глас и гледа как част от крилото му пада и се стоварва върху земята, а наоколо се разпиляват въглени.

Той трескаво вършее с крила и се опитва да остане във въздуха, но сега крилата му не са еднакви и само се върти по спирала. Рафи се възползва от предимството ни и се приближава към него.

Посичам първото, до което се докопвам. Още едно парче от крило от принц полита в пламъци надолу.

И демонът пада от небесата.