Краят на дните

29

Поне засега изборите са изненадващо равностойни. Изненадващо, защото Уриил води кампания от толкова време, а Рафи и Михаил дори не са се мяркали наоколо.

— Не ми се ще да ви прекъсвам веселбата — виква Уриил от високо. — Но това си струва да го видите!

С тези думи полита надолу към сцената на ръба на моравата.

Стражите ме извлачват нагоре по стъпалата, за да го пресрещна. Още една група ангели се катерят по стъпалата от другата страна и влачат две големи клетки, пълни с блъскащи се и пищящи бесове.

Трета група ангели издига дружно друга клетка. Сред грозните бесове, които блъскат по решетките, е и Белиал.

Не съм го виждала от Ангелския остров. Изглежда партньорството с бесовете не му е помогнало. Спаруженият демон стиска решетките с изтънелите си ръце. Озърта се и оценява събраната тълпа.

Уриил се обръща към ангелите.

— Преди да решите за кой кандидат да се биете, ще ви съобщя две извънредно важни новини, за да ги обмислите… — Казва го, сякаш той няма нищо общо с цялата работа. — Първо, намерихме бесовете да се навъртат твърде близо до гнездото… Естествено е да се очаква да ги открием в адска дупка като земята, но ми се ще да огледате особено добре точно тези два.

Два ангела пристъпват напред, всеки сграбчил току-що изваден от клетката петнист бяс. И двата са доста по-едри и се бият и мятат по-свирепо от останалите.

— Тези не са местна порода — обяснява Уриил. — Хубаво ги огледайте. Тези бесове са излезли направи от Преизподнята.

Говори самата истина. Разпознавам в тях онези, които ме последваха от ада на Белиал. Ангелите се смълчават.

— Навярно си спомняте, че изтребихме този лукав вид; изтрихме ги от лицето на всеки познат свят, за да се отървем от настъпателната им свирепост и гнусния им навик да организират другите. Продължават да се въдят единствено в Преизподнята. — Той плъзва поглед по тълпата. — Всички знаем, че нищо не напуска Преизподнята, без преднамерено да го пуснат нарочно оттам. Бесовете, които паразитират по този свят, са станали смешни и глупави. Тези обаче са още свежи, понеже наскоро са дошли от адските си домове и ги предвожда този демон… — той посочва Белиал.

Демонът още не се е излекувал, макар по лицето му да са започнали да се разрастват ивици розова кожа. Изглежда отвратително, все едно го е поразила рядка болест. Кожата му още е спечена и съсухрена, ала сега с разцепена от свежи нови розови ивици. Гърбът му кърви, сякаш тялото му изпитва особени затруднения да се излекува след отрязването на крилата.

— Дверите на Преизподнята са били отворени — заявява Уриил. — Звярът се спотайва нейде и пуска навън тварите си. Нейде апокалипсисът започва без нас… — прави пауза. — Както обещах и преди и продължавам да обещавам и днес, избери ме сега и още утре заран стани легендарен воин на апокалипсиса. Рафаил отсъства. Михаил отсъства. Ако изберете за Вестител някой от тях, славата на апокалипсиса рискува да угасне, докато дойде мигът да ви поведат в битка. Или дори да сте мъртви дотогава, или още по-лошо: да сте се ошкембили и излезли от форма, и да не сте подготвени. Никога не се знае. Всичко е възможно.

Из тълпата се разнася насила предизвикан кикот.

— Искам да ви покажа и друго — продължава Уриил. — Момичето.

Пазачите ме бутват в средата на сцената.

— Ако току-що сте пристигнали, то ви благодаря, задето сте изминали такова голямо разстояние, та да участвате в изборите. Мнозина от вас не бяха тук по време на битката на плажа, когато тази човешка дъщеря уби един от нашите. Но положително вече сте чули тази история. Тук съм, за да потвърдя, че това е вярно. Човешкото момиче — колкото и дребно да изглежда — е успяло да убеди някак ангелски меч да й позволи да го върти… — Уриил спира за ефект. — Дори по-умопомрачително, използвала меча да убие един от нас!

Оставя новината да попие в умовете на публиката. Пропуска обаче да спомене, как моят меч е заповядал на техните да му се преклонят. Ако само знаеха, че мечът, покорил техните оръжия, се нарича Мечо Пуки…

— Залових я възможно най-бързо и я доведох тук да въздадем правосъдие. Време е да отмъстим за падналия ни брат!

Тълпата ликува.