Краят на дните

63

Ръцете ми треперят и тежат като олово, но се стягам за битка. Опитвам се да се успокоя, за да се бия ефективно, но адреналинът вие във вените ми и ме изправя ненужно на нокти.

Докато преценявам най-добрите си варианти, забелязвам с ъгъла на окото движение. Друг ангел се е промъкнал до мен. Крилата му са златни, а лицето — като издялано, но ме гледа със студените очи на убиец.

Преди да успея да премисля какво да сторя, снежнобели крила скриват убиеца.

Това е Рафи.

И с него се спускат двама Наблюдатели да му пазят гърба.

Сърцето ми се разтуптява, впрочем то и бездруго препуска бясно. Той е с гръб към мен, сякаш е напълно уверен, че няма да го нападна, при все факта, че сме врагове.

Удря нападателя ми, сграбчва го и го мята от сцената.

Изпускам затаения си дъх. Ръцете ми треперят от облекчение. Рафи се бие с друг ангел, не с хора!

Измъква меча си, готов за удар. Отстъпвам да застана гръб до гръб с него и съсичам друг връхлитащ ни ангел. Наблюдателите заемат места от двете ни страни и така образуваме защитен периметър.

Ангелът, с който се бия, отстъпва назад, за да избегне острието ми. Подкосявам му краката и той рухва с тежко тупване. Вероятно не е свикнал да се сражава на земята.

Противниците ми се отдръпват назад, на сляпо си търсят ново място за битка.

Рафи се извръща към мен.

За първи път виждам лицето му да не е съвършено. Присвил е мъчително очи и примигва през сълзи.

Дошъл е да ми помогне.

Долетял е при мен, въпреки оглушителния вой и ослепителната светлина.

Бръквам в джоба си и изваждам шепа индустриални тапи за уши. Той поглежда оранжевите тапи в шепата ми, после пак мен. Грабвам една и я пъхам в ухото му.

Разбира ме и сам слага втора в другото си ухо. Няма да помогнат много, но все пак се забелязва някаква полза, защото лицето му омеква поне малко. Той успява да привлече вниманието на двамата Наблюдатели до нас, те също си вземат тапи от шепата ми и ги слагат в ушите си.

Прегръщам набързо Рафи. Вече не ми пука кой ще ни види. Рафи може да се притесни обаче.

И сякаш да го докаже, той поглежда към небето. Останалите му Наблюдатели и бесове се реят над битката, където шумът е по-слаб. А зад тях има облак крилати зрители. Положително е само плод на въображението ми, но откъм зрителите над нас долавям да се сипе арктически вятър на неодобрение.

Рафи се е спуснал да ни помогне, вместо да ни ловува, въпреки че цялата ангелска сган ни наблюдава.

Той завърта ръка към двамата си Наблюдатели. Те кимат.

Двамата скачат във въздуха и правят същия въртелив жест към останалите, кръжащи в небесата.

Целият отряд на Рафи се стрелва надолу през оглушителния шум и ярките светлини и каца на моста.

Сблъска ли се ангел с Наблюдател, те заприличват на два диви котарака, сбили се в задния двор. Перушината им настръхва и крилата им изглеждат още по-наострени и големи отпреди.

В началото нашите бойци за свобода приемат, че това са просто влезли в боя нови врагове, и се оттеглят в по-дефанзивна позиция спрямо тях. Но когато виждат, как Наблюдателите всъщност нападат ангелите на Уриил, започват да губят ценно време, зяпайки в потрес развоя на събитията.

Вдигам ръце и крещя, ала никой не ме чува. Не ме свърта. С групата на Рафи вече имаме равен шанс да отблъснем нападението на Уриил.

Явно и другите се чувстват по същия начин, защото навсякъде около мен хората крещят и ръкомахат в бойна радост.

Прожекторите отново угасват и ни запращат в свят на пълен мрак.

Стоя неподвижна, нямам къде да се скрия, за разлика от нас обаче ангелите могат да виждат. Някой ме бутва в тъмното. Ще ми се да клекна и да закрия глава, но се налага да се доверя на Рафи и Наблюдателите да ми опазят живота.

Когато прожекторите отново светват, Рафи се сражава до мен. Той и двамата му крилати противници се олюляват, когато светлината ги блъска.

Има много повече живи хора, отколкото очаквах. Наблюдателите са се сражавали вместо нас, докато сме били заслепени. Сега те са ослепелите; дошъл е нашият ред.

Побутвам Рафи да му дам да разбере, че съм аз, и вземам меча от ръката му. По време на дезориентиращите няколко секунди, докато ангелите прикриват очи в опит да се приспособят към завръщането на светлината, ние — хората — нападаме.

Режа и сека най-близките до нас противници, а други защитници нападат отделни ангели в групи, достатъчно големи да им надмогнат. Наблюдателите на Рафи се сражаваха, докато ние бяхме безпомощни. Сега е наш ред да се бием, докато те са вцепенени.

Действаме заедно в екип — групата на Рафи и моите хора. Ние превъзмогваме техните слабости, те — нашите. В сравнение със съвършените, могъщи, прекрасни ангели, ние сме странен, опърпан, нехомогенен отряд, но въпреки това отвръщаме на ударите.

Вместо кръв по вените ми струи адреналин и имам чувството, че е по силите ми да избия десет от ангелите на Уриил. Крещя боен вик с пълно гърло и се втурвам към следващия ангел с присвити очи, който засенчва лицето си.

Рафи пада на земята, вкопчен в сляпа битка с двама ангели. И двамата едновременно се мъчат да го удържаш. Забивам острието в гърба на единия, а архангелът изритва другия.

Сякаш наистина ни се отваря възможност да победим ангелите на Уриил, ако всички се сражаваме заедно.

Ала радостната възбуда свършва твърде бързо.

Облакът от ангели зрители се спуска към нас, стремително и невъзвратимо.