Краят на дните

42

Наблюдателите са сигурни, че ще намерим още бесове в посоката, откъдето дойдоха първите няколко. Решаваме да се разделим, за да увеличим шансовете си да хванем повече.

— Тръбача и Циклона, идвате с мен — нарежда Рафи. — Останалите да се разделят на малки групи и всеки да тръгне нанякъде. Ще се срещнем пак тук… — поглежда към небето. — Как определяте часа?

— Ще стане по-горещо — отвръща Термо. — Да се срещнем, когато имаме чувството, че сме във фурна.

— То вече сме във фурна — обажда се Тръбача.

— Ще се срещнем, когато Тръбача има чувството, че изгаря, а останалите — че се печем във фурна — уточнява Рафи. — Готови ли сте?

— А дали мога да ида с Термо? — интересува се Тръбача.

— Термо ли? — изненадва се Рафи. — Последния път като те пращах с него, отказа, понеже било опасно да не заспиш на мисия.

— Аха, но това не е причина да остава самичък, пък и искам да ида с него, за да не се налага да съм с теб и твоята човешка дъщеря.

— Добър довод — съгласява се Циклона. — Аз пък предпочитам да съм с Тръбача и Термо. Безпомощни са без мен.

Тръбача изсумтява.

— Да не би да ми има нещо, че не искате да сте с мен? — питам аз.

— Никой не ще да е на мисия с влюбени птички — поклаща глава Тръбача.

— Шантаво е — уточнява Циклона, вече насочил се към Термо.

— Да не би да очаквате да сторя нещо, с което да рискувам Падение? — изумява се Рафи.

— Оттук няма за какво да Паднеш, капитане — обяснява весело Термо. — Вече си в Преизподнята, така че — технически — по време на пребиваването си тук така или иначе си в положение на Паднал.

По бузите ми плъзва горещина и ми се ще да потъна вдън земя.

Рафи сякаш се кани да се заинати, но после се примирява:

— Добре, но гледайте да домъкнете много бесове, Тръбач!

— Разчитай на нас, шефе! — Наблюдателят демонстративно ни смигва и излита. Циклона и Термо се понасят след него.

Останалите Наблюдатели излитат на малки групи, всяка в различна посока. Цяло чудо е как летят с тези опърпани крила. Значи функционално им няма нищо, щом така умело се справят с тях. Просто не са приятна гледка.

Рафи ги гледа как се отдалечават, после се обръща към мен:

— Да се поразходим да видим как изглежда наоколо, а?

Кимам; мъча се да не изглеждам смутена.

Пристъпвам по-близо до него. Така и няма да свикна да се качвам в обятията му.

Вместо да ме хване с ръка под коленете, той ме вдига в прегръдка с ръце през кръста и двамата се оказваме лице в лице. Излитаме с няколко замаха на крилата му.

Прегърнала съм ангела през врата, но краката ми висят. Не се чувствам сигурна както обикновено, когато той ме държи с ръце зад гърба и под коленете. Инстинктивно плъзвам колене около кръста му и го стискам за по-добра опора.

Това обаче не е достатъчно. Докато се издигаме, усещам как малко по малко се плъзгам надолу. Хватката на Рафи на кръста ми е здрава, но докато се носим над Морето на убиващите ръце, ме обхваща равна смес от възбуда и страх.

— Не ме изпускай! — притискам се още по-здраво и по-плътно към него.

— Никога! — гласът му звучи уверено и сигурно. — Държа те. В пълна безопасност си.

О, какво пък, мътните го взели. Увивам целите си крака около хълбоците му и кръстосвам стъпала върху задника му.

Рафи леко се накланя напред, а на лицето му плъзва усмивка. Бузите ми пламтят.

Сега вися като маймунка, а ние се реем над Преизподнята. Ако покровителят ми ме държеше по другия начин, щях да виждам панорамата. Вместо да се взирам през рамото му към размаханите крила, извръщам глава да погледна пейзажа долу. Така лицето ми се озовава почти устни в устни с неговото.

Опитвам се да се съсредоточа върху димящия град пред нас, но главата ми пламти от топлината на дъха му и електрическото гъделичкане от бузата му върху моята.

Полетът не е такова плавно реене, както вероятно изглежда от земята. Положението на телата ни се променя при всяко изтласкване на въздух с крилата. Вися здраво вкопчена в Рафи и започвам да забелязвам как се отърква в мен при всеки замах с крила.

Горещината в Преизподнята нараства все повече. Морето от ръце под нас се вълнува и мести сякаш течения от лава се изливат едно върху друго.

Потъркването поражда топло, гъделичкащо усещане; цялата ми кръв се е стекла в онези части на тялото ми, които се притискат към Рафи. Главата ми започва да се върти. Дишам все по-учестено.

Неговото дишане ли се ускорява, за да влезе в ритъм с моето, или е обратното? Преди да се усетя, той вече потрива глава в бузата ми. Тихо стенание се изплъзва между устните му.

Завъртам се, без да се замисля, стягам хватката си върху хълбоците на Рафи и се притискам към него. Той милва извивката на гърба ми и ме прилепя още по-плътно към топлината си. Усещането ме замайва, а той леко намества тяло по моето.

Както летим, свежда глава и докосва с устни моите. Целувката му е гореща и влажна, и все по-страстна.

В главата ми трещи. Чак след време осъзнавам, че са небесата. Отеква гръмотевица. Внезапно ни посипват топли капки дъжд и се леят, докато не ни намокрят целите.

Рафи пренебрегва дъжда и продължава да ме целува. Притискаме се един към друг, все по-плътно и по-здраво.

Летим в прегръдка под дъжда и над димяща геена.