Краят на дните

60

Опитвам се да натикам страха и притеснението си в тъмницата в главата ми, но те са твърде големи.

Свалям поглед от небето. Пейдж е впила зъби в рамото на Белия кичур. Жива е и се сражава.

Втурвам се към нея и същевременно се старая да се прикривам възможно най-добре от рикоширащи куршуми.

В средата на моста Белия кичур блъска и удря Пейдж в земята с яростта на бясно куче, после стъпва върху гърдите й и така я задържа да се гърчи, докато се извисява над нея.

Сестра ми е непоколебима в гнева си и не спира да се съпротивлява. Видът на осакатения, пълзящ безпомощен любимец навярно е натиснал спусъка в душата й — страстта й е толкова дива и настоятелна, че като нищо ще я задуши.

Тъкмо съм се приближила и оцелелите два скакалеца се хвърлят към Белия кичур. По сила са несравними с чудовището и то с лекота ги запраща настрани.

Останалите скорпионоопашати скакалци летят на нервни, възбудени лупинги над и пред мен, щурат се във всички посоки и на косъм се разминават един с друг. Изглеждат объркани и разтревожени.

Не успявам да се препъхна покрай тях и се налага да отстъпя пред подвижната им преграда.

Белия кичур вдига огромното си жило, готов да удари по-малката ми сестричка, която още се мята под крака му.

Правя опит да се мушна между летящите скакалци, но жилата им се мятат хаотично и ми пречат да премина. От другата страна на битката майка ми има същия проблем.

Жилото на Белия кичур се спуска към сестра ми.

Пищя и правя крачка към тях. Един скакалец ме връхлита и ме събаря на земята.

Изумително, но Пейдж реагира по-бързо от жилото. Извърта тяло встрани от пътя му. Кичура улучва асфалта и връхчето на опашката му се заклещва в моста.

Преди Белия кичур да успее да го издърпа, Пейдж го захапва. Кръв бликва около устата й, все едно е прехапала артерия. Тя откъсва цяло парче от опашката, преди Кичура да я отблъсне.

Този път, когато я удря, в движението му се чете отчаяние. Този път, когато й посяга, от небето пада скакалец и го ужилва във врата.

Белия кичур се олюлява и сляпо посяга към предателската твар. Счупва й врата и запраща мъртвото тяло на асфалта.

Още един скакалец го удря при близкото си прелитане. Белия кичур се олюлява и за част от секундата вдига стъпало от Пейдж. Това й стига да се изправи.

Два скакалеца се спускат от небесата, за да я нападнат.

Тя се изплъзва изпод единия и връхлита право върху другия. Кръвта ми застива, когато скакалецът на Белия кичур замахва с жило към сестра ми.

Изстрел улучва нападателя й.

Скакалецът пада в агония на земята. Стрелецът стои наблизо, изглежда ми познат.

Мартин кима на Пейдж, все още с пушка, прицелена в кървящия скакалец. Ако това продължи, като нищо ще му простя, че улови сестра ми с ласо, защото била чудовище.

Пейдж се обръща и скача да разкъса гърлото на Белия кичур.

Скакалците гъмжат на страната на Пейдж и кръжат над нея, докато тя вилнее. Привлечени са от яростните й крясъци, независимо какво влияние има върху тях Белия кичур.

Друга група скакалци се рои на страната на противника на сестра ми. Чудя се дали помежду им ще избухне мащабна схватка.

Онези над Пейдж се отклоняват да нападнат Белия кичур. Тези над него — да връхлетят Пейдж.

Мартин стреля по нападателите й, щом я приближат.

Скакалците се сблъскват във въздуха и се жилят, докато накрая и Белия кичур, и Пейдж изчезват от поглед под телата на целия рояк.

Не виждам какво става, понеже са погребани под купчина крила и жила.

Сигурно съм спряла да дишам поне за минута. Не виждам нищо зад кипналата планина, съставена от рояка.

Изведнъж скакалците се вдигат от моста и политат във въздуха пред погледите на присъстващите. Вятърът, предизвикан от крилата им, развява косите и дрехите ни и ни шиба безмилостно. Те излитат в небесата, сливат се с мъглата и небето кипва.

Роякът се понася над залива, но аз не виждам никъде нито Пейдж, нито Белия кичур.

В момента не съм в състояние да сторя нищо за нея.

Налага се да приема, че сестра ми е призвана сама да води битката си. А аз на свой ред — да оцелея и да съм тук за нея, когато се върне.

Не мисля за възможността да не се завърне.