Краят на дните

57

Сигурно има над хиляда човека. По израженията на близнаците познавам, че и те не са очаквали появата на толкова народ.

— Не разбирам — признавам, когато се добирам до двамата на сцената. Облечени са в еднакви костюми на смешници с ярки кръпки; клоунски гримираните им лица и преувеличено разрошените прически са абсолютно идентични. И двамата държат микрофони с формата на огромни сладоледени фунийки.

— Защо има толкова хора тук? — поглеждам ги озадачено. — Все пак описахме подробно опасностите. Нямат ли грам здрав разум?

Ди проверява дали микрофонът му е изключен.

— И дума не става за здрав разум.

Оглежда тълпата с известна гордост.

Дум също проверява дали е изключил микрофона си.

— Не иде реч за логика или практичност, или каквото и да е там, свързано дори с капка смисъл… — хили се от ухо до ухо.

— Цялата идея на вечерта на талантите е друга — обяснява Ди и се завърта на сцената. — Това представление е нелогично, хаотично, глупаво и същевременно е дяволски забавно! — кима на Дум. — Именно това ни отличава от маймуните. Кой друг вид прави шоу на талантите?

— Добре де, ами опасността? — не се отказвам аз.

— Виж, за това нямаме ясен отговор — признава Дум.

— Те знаят, че е опасно — брат му махва на тълпата. — Знаят, че имат само двайсет и пет секунди за евакуация. Всички са наясно в какво се забъркват.

— Явно им е писнало да са просто плъхове, които ровят в боклука и търчат да си спасяват животеца. — Ди се плези на хлапетата, седнали върху раменете на татковците. — Може да са готови отново да станат хора, пък дори и само за час.

Замислям се сериозно. Откакто пристигнаха ангелите, само се крием по дупките си. Всички — дори бандитите — се страхуват. Постоянно се тревожат за храна и убежище, и за най-основните човешки потребности. Притесняват се дали приятелите и семейството им ще доживеят до утрото, притесняват се от чудовища, които ще им наскачат посред нощ и ще ги изядат живи.

А сега — нещо ново. Вечер на талантите. Глупава и безсмислена. Шантава и забавна. Заедно. Да се смеем. Да сме част от човешката раса. Наясно са какви ужаси са ни сполетели и ще се случат, но въпреки това избрали да живеем. Навярно в това да си човек има изкуство?

Понякога насред цялото това човечество се чувствам марсианка.

— Или пък — продължава Дум, — тук са, защото до един точат лиги за… — обръща се към публиката, — изумителния, магически кемпер! — и със замах обхваща задната част на сцената.

Светлината още е достатъчна да замъгли изображението зад него, а там се вижда снимка на издраскана каравана.

— Да, може да вярвате на очите си, дами и господа! — обявява Ди. — Това е невероятно модерен кемпер. Едно време такава красавица щеше да ви струва… ами, поне сто бона в зелено, нали?

— Или милион — уточнява Дум.

— Или десет милиона, зависи какво искате да постигнете с нея — допълва Ди.

— Това сладко бебче е надеждно бронирано.

Тълпата затихва.

— Да, правилно ме чухте! — уверява ги Ди.

— Бронирано — повтаря брат му.

— Неразбиваемо.

— И зомби устойчиви прозорци красят тази прекрасна подвижна къща — допълва Дум.

— Върви в комплект с отлична алармена система, триста и шейсет градусово видеонаблюдение над околностите през цялото време, сензори за движение, така че ще знаете ако някой или нещо се прокрадва към вас. И най-хубавото от всичко… — снимката зад тях се сменя с вътрешността на кемпера.

— Абсолютният лукс на Предишния свят — обявява Ди.

— Кожени седалки, луксозни легла, кухненска маса, телевизор, пералня и собствена баня, та даже и душ си има — додава брат му.

— За онези, които се чудят за какво им е телевизор — ами ние сме качили на борда огромна колекция филми. На кого му трябват станции и предаватели, когато си имате генератор, вграден в дома?

— Отне ни седмица да придадем на боята възможно най-мръсен и очукан вид. И, повярвайте ми, сърцето ми се късаше да плескам тази хубавица, но е голямо предимство да не изглеждаш богато хлапе на колела.

— И като стана дума за колела — намесва се Ди, — това чудо е приспособено да върви с двайсет километра в час на четири спукани гуми; катери хълмове и прегазва други коли при необходимост. Превозното средство пред очите ви е за всякакъв терен и идва право от мокрите ви сънища, дами и господа. Ако някога сте обичали нещо повече от него, сигурно трябва да го кръстим Мамче.

— Дръжте се здраво за билетчетата си — приканва ги Дум, — защото може да струват повече от живота ви!

Сега вече ми се прояснява. Навярно мнозина са дошли, за да застанат до други хора по време на последната битка за оцеляване, но съм също толкова сигурна, че не малко са тук, за да се пробват да спечелят кемпера от Ангелския свят.

Проекцията на голямата награда се изключва. Светват масивни прожектори и сцената засиява. Чак се стряскам какъв маяк представлява, преди да се сетя за предназначението й да привлича внимание.

Говорителите писват с бял шум, който се превръща в пронизителен рев, щом микрофонията отеква през строшения мост.

Оглеждам здрачното небе и не виждам нищо, освен прекрасен залез, оцветяващ виещата се мъгла. Многоцветното небе е магически фон за представлението, само по себе си магия.

Ди и Дум танцуват джига на сцената, после се покланят, сякаш очакват реакция поне на ниво бродуейско представление. В началото аплодисментите са приглушени и неравномерни, тихи и уплашени.

— Уоооо-хооо! — виква Ди в микрофона. Ревът отеква из цялата тълпа. — Дявол го взел, ама че е готино да вдигаш шум. Нека всички се развихрим, народе!

— Ако ще се бунтуваме, поне да се бунтуваме шумно и страстно! — подканва ги и Дум.

— Хайде, нека се отдадем за миг на радостта да изкрещим всичко, насъбрало се през последните седмици. Готови ли сте? Давайте!

Близнаците надават бесен крясък в микрофоните си и в този миг се отключват всевъзможни скрити енергии, като се започне от възбуда и гняв, и се стигне до агресия и радост.

В началото само неколцина повтарят крясъците на близнаците. Постепенно се присъединяват още гласове. И още. Накрая цялата тълпа пищи и вие с цяло гърло.

От Голямото нападение насам навярно за пръв път някой от нас повишава глас. Върху тълпата плисва вълна и от страх, и от радост. Някои зрители избухват в плач. Други пък гръмват в смях.

— Уха! — възкликва Дум. — Това тук пред очите ми е същинска човешка буря! Браво на вас!

Тупа се с юмрук по гърдите и се кланя на публиката.

Гълчавата продължава още малко, после затихва. Хората са на нокти и изнервени, но са и въодушевени. Мнозина се усмихват, но се виждат и намръщени лица. Всички обаче са съсредоточени в сегашния миг — нащрек и живи.

Заставам в ъгъла на сцената и се озъртам. Аз съм от наземния отряд. Следователно, докато действието не стигне до земята, тази вечер съм един от наблюдателите. Оглеждам хоризонта. В сгъстяващата се мъгла става все по-трудно да се различи нещо, но не забелязвам ангелските орди.

Под моста около бетонния ни остров две лодки хвърлят във водата цели кофи с кълцана риба и телешки карантии. Кървавото петно около тях постоянно се разширява.

На сцената близнаците се изправят с глупашки усмивки.

— Дами и господа, и останалите, дето не влизат в тези две категории, аз съм вашият церемониалмайстор, Туидълди! — единият се покланя. — А ето го и моя съратник и колега, брат и напаст, Туидълдум!

Тълпата ликува и свирка. Или близнаците са извънредно популярни, или народът наистина се радва на възможността отново да вдига шум. Двамата се покланят дълбоко с еднакъв пищен замах с ръце.

— Тази вечер ще ви представим най-великото представление! Нефилтрирано, неуправляемо и определено неотрицаемо велико!

— Не поемаме отговорност за нищо лошо, което може да се случи тази вечер — допълва Дум.

— И поемаме цялата отговорност за великолепните, фантастични и забавни неща, които определено ще ви се случат! — продължава Ди.

— И без повече увъртания — включва се пак брат му, — нека ви представя първия участник в нашата тазгодишна вечер на талантите от Ангелския свят. Балетът на Сан Франциско!

Следва вцепенено мълчание; всички се питат дали са чули правилно.

— Точно така, няма лъжа, няма измама, народе! — кълне се Ди. — Балетът на Сан Франциско е тук, за да танцува за вас тази вечер, мръсни късметлии такива!

— Нали ви казах, че по улиците гъмжи от таланти! — провиква се Дум.

На сцената излизат три жени в балетни пачки и четирима мъже в подходящи розови клинове. Вървят с грацията на професионални балетни танцьори. Едната балерина отива до Ди, а другите застават в танцова поза. Жената взема микрофона и пристъпва в средата на сцената. Публиката се смълчава.

— Ние сме последните от балетната трупа на Сан Франциско. Преди няколко месеца бяхме над седемдесет души. Когато светът рухна, мнозина от нас не знаеха какво да правят. Като вас, и ние се държахме със семействата си и се опитвахме да намерим нашите любими близки. За нас, танцьорите, балетната трупа е същинско семейство, ето защо търсехме сред руините на театъра и балетната зала другарите ни, които паднаха. Накрая се открихме общо дванайсетима, но не всички успяхме да доживеем днешния ден. Именно този танц репетирахме, когато светът свърши. Посвещаваме го на членовете на нашето семейство, които днес не са с нас!

Балерината има ясен и силен глас. Думите й достигат тълпата като ветрец и галят всеки един.

Тя връща микрофона на Ди и заема позиция. Танцьорите са се наредили по права линия, както изглежда, на старите си места. Почти успявам мислено да запълня празнотите помежду им с отсъстващите им тази вечер колеги.

Музиката засвирва и прожекторите следват танцьорите при изпълнението на подскоци и пируети по цялата сцена. Танцът е странен, но изящен и постмодернистичен, а повечето изпълнители липсват.

В един момент двойка танцьори — мъж и жена — се събират в средата на сцената и танцуват заедно, а другите стоят отзад и пърхат във въздуха на палци. Движенията им са грациозни и романтични.

После самотен танцьор излиза напред и сменя двойката. По празния въздух в прегръдките му и по тъжната извивка на тялото личи, че партньорката му липсва. Той танцува своята част от дуета с празни обятия.

След него, един по един, и останалите изпълняват партиите си, всеки със своя призрачен партньор.

Милват въздуха там, където биха се намирали лицата на другарите им. Въртят се и се приземяват на пода с протегнати в копнеж ръце.

Сами в свят на нещастието.

Гледам прекрасното им изпълнение със свити от болка гърди.

И точно когато вече не мога да понасям повече тъгата, на сцената стъпва нов танцьор. Облечен е в парцаливи дрехи, мръсен и изпосталял от глад. Дори не е по балетни обувки. Упътва се да заеме мястото си в редицата бос.

Другите балетисти се обръщат към него и става ясно, че е един от трупата. Един от изгубените. Съдейки по изражението на изпълнителите, появата му е неочаквана. Не е част от репетирания спектакъл. Навярно балетистът просто ги е видял на сцената и е решил да се присъедини.

Учудващо, но танцът продължава без нито една пропусната стъпка. Новият балетист просто застава на мястото си и последната танцьорка, която е трябвало да се представи с липсващия си партньор, сега изпълнява стъпките с новодошлия.

Толкова са радостни, че балерината се смее на глас. Гласът й е висок и чист, и извисява душите на всички.