Анатомия на един скандал

Кейт 24 април 2017 г. Дванайсет

В съдебната зала цари тишина. Усеща се напрегнатото очакване, което идва в секундата, преди играч на Уимбълдън да бие сервис за шампионата или флайхаф се готви за наказателен удар, с който ще спечели Световната купа по ръгби.

Минахме през административната част. Избирането на съдебни заседатели; организацията на работните ни места; номерата в последната минута между мен и адвоката на защитата, Анджела Ригън, за да се уточним кое може и кое не може да бъде представено като доказателство, за да няма допълнителни разкрития в последния момент. Правихме признания и машинации, търсихме начини да се харесаме на секретарката на съдията, Никита, млада азиатка, която заради близостта си със съдията е един от най-важните хора в стаята. Ние, заедно с нашите помощници, Тим Шарпълс и Бен Къртис, които са свършили част от предварителната работа, подготовката на изявленията и връзката с адвокати, и които седят до нас, сме маркирали териториите си, физически, интелектуално и законово, точно толкова внимателно, колкото два котарака, тръгнали на лов.

Негова светлост съдия Алед Локхърст е разговарял със съдебните заседатели, обяснил е задълженията им около преценката на казуса. Мъжът, когото съдят, напомня им той, е високопоставено лице, когото може и да познават от вестниците. При тези думи остават две недоумяващи лица — млад чернокож на задната редица и сивокоса слаба женица, облечена така, сякаш последните три десетилетия са я подминали, но повечето съдебни заседатели се оживяват при тази новина. Свежи и нащрек в това понеделнишко утро в началото на двуседмичната им работа като съдебни заседатели, те много добре знаят, че Джеймс Уайтхаус е младши министър в правителството на Нейно величество, макар да е възможно да не са разбрали или да не ги интересува нито титлата, нито ролята му. Те обаче знаят, че той е политик, обвинен за изнасилването на колежка в асансьора на Камарата на общините. Наблюдават го внимателно. Прилича ли на изнасилвач? Как точно изглежда един изнасилвач? Не прилича толкова на политик, колкото на един от новите актьори, продукт на някоя частна школа.

Ударили са джакпота в лотарията на службата им като съдебни заседатели. Като се изключи процесът на някоя телевизионна знаменитост или жесток убиец, няма по-интересен или достоен за клюки процес. Само че Негова светлост предлага да пренебрегнат този факт.

— Слушаме много за този случай на изнасилване в момента и от парламента, и от вестниците — обяснява той, гласът му е по-покровителствен откогато и да било. — Всички ние имаме предразсъдъци, но вие по никакъв начин не бива да позволявате на тези предразсъдъци или предположения да ви въздействат. — Той млъква и изчаква слушателите да обмислят чутото. И макар да е повторил същото поне сто пъти досега, официалният тон и авторитетът, който излъчва — благодарение на перуката, гласа, високото място на трона, правят момента изключително тържествен. Сякаш всички са спрели да дишат, не се чува шумолене на хартия. — Този случай трябва да бъде разглеждан изцяло на базата на доказателствения материал.

Той млъква. Тръпка на вълнение преминава сред съдебните заседатели. Веднага се забелязва, че значимостта на онова, което се иска от тях, започва да ги притиска. Младият азиатец се е ококорил; жена на около трийсет е поразена от страх. Негова светлост продължава да обяснява, подчертава, че макар да е възможно да са чели за случая във вестниците или в интернет, оттук насетне не трябва да четат. В никакъв случай не бива — и той ги поглежда изпод вежди — да правят собствено разследване. Най-важното е да не обсъждат случая извън стаята на съдебните заседатели дори със семействата и приятелите си. Сега вече се усмихва, защото е много човечен съдия, на когото се възхищавам, а заседателите ще започнат да го харесват съвсем скоро. Той е в началото на петдесетте, така че не е от онези, които са откъснати от истинския свят, макар да спомена „интернет“ така, сякаш на него трябва да се гледа с подозрение. Предполагам, че знае за интернет повече от болшинството съдебни заседатели. Наскоро председателстваше дълго дело за измама от двама банкери в Сити, а преди това друго за педофили, които се срещаха в интернет чат рум. Знае всичко за работата на Криминалния отдел по компютърни операции, които се занимават с извеждане на данни и могат да открият съхранена във файлове информация, която уж е изтрита от харддиска. И дори да не използва „Уотс ап“ и „Снапчат“ — предпочита да пее в хор, който изпълнява творби на Бах, и да отглежда орхидеи в свободното си време — е абсолютно наясно как работи глобалната мрежа.

Съдебните заседатели му се усмихват в отговор и кимат — тези дванайсет добри хора, макар седем от тях да са жени: състав, който не е идеален, тъй като е по-вероятно жените да осъдят представителен мъж за изнасилване. Двама или трима си водят бележки: закръгленият мъж в костюм и вратовръзка в далечния край на първата пейка, който, подозирам, е техен председател; и две от жените, трийсетинагодишни, които стрелкат с погледи ту подсъдимия, ту съдията. Момче от Есекс — с „катинарче“, пригладена с гел коса, с плетена жилетка и впечатляващ тен — не откъсва очи от мъжа на подсъдимата скамейка зад мен. Има нещо заплашително в иначе спокойната фигура. Свеждам поглед към бележките си, както съм отпуснала ръце в скута, и чакам моят момент да настъпи.

Когато съдията кима, аз се изправям и заставам с вдигната глава и спокойна стойка. В лявата ръка държа встъпителната си реч, която почти не поглеждам, в дясната стискам химикалка еднодневка с пурпурно мастило, незначителен опит да се противопоставя на безбройните установени практики в съда. Химикалката няма да ми бъде нужна за речта, но и тя, и листовете са реквизит, който не ми позволява да ръкомахам неудържимо: последното, което ми трябва, е да започна да се суетя, с което рискувам да разсея съдебните заседатели или да подразни съдията.

Задържам поглед върху съдията, след това се обръщам към заседателите и срещам погледа на всеки един от тях. Ще се обърна към тези хора, ще се концентрирам и ще ги ухажвам повече от всеки друг. Също като любовник, който се опитва да съблазни, аз ще използвам съдържанието на речта си и тона на гласа, начина, по който задържам вниманието им, за да ги убедя. Ще използвам всеки познат трик.

Точно така, защото в деня на откриването всичко е непознато и съдебните заседатели са дезориентирани: перуки, мантии, езикът, който сякаш е от книга от осемнайсети век: господин адвокат; Ваша светлост, позволете да се намеся; въпрос на разкриване на поверителна информация; много бих искал да предложа прекъсване; Менс реа13; тежестта на доказателствения материал.

До утре ще са свикнали със стола, ще знаят къде да отидат до тоалетна и с колко време ще разполагат, за да изпушат по цигара. Ще разберат колко е трудно да се съсредоточат и ще се съгласят, когато съдията каже: „Пет часа на ден е предостатъчно за всички ни“. Тогава вече ще са разбрали законовото определение за изнасилване и понятието съгласие и няма да се кокорят, телата им няма да застиват от изненада, когато се използват думи като пенис, проникване, орален и вагина.

Засега обаче те са прилежни ученици в началото на учебната година: в лъснати обувки и спретнати униформи, с нови папки и несесери за моливи, развълнувани, изпълнени с очакване за онова, което им готви седмицата. Аз ще им помогна да свикнат; ще ги уверя, че ще се справим заедно, че ще разберат и терминологията, и важността на онова, което британската правосъдна система иска от тях. Няма да ги баламосвам със закона. Повечето престъпления се въртят около липса на честност, насилие и похот: последните две присъстват в този случай. Понякога съдебните заседатели ме изненадват с проницателността си и мисля, че ще бъдат напълно в състояние да разберат същността на този процес: в момента на проникването Джеймс Уайтхаус бил ли е наясно, че Оливия Литън не е била съгласна да прави секс?

Започвам да говоря и продължавам да игнорирам мъжа на подсъдимата скамейка зад мен, чийто очи, поне така си представям, прогарят черната ми мантия, елечето, поръчковата риза и стигат чак до душата ми; обръщам внимание на факта, че съпругата му, за която мислехме, че ще го подкрепя непрекъснато, не е в залата на съда. Гласът ми е тих, уверен, гали думите и влага нотка на тъга единствено когато е крайно наложително. Резервирам гнева си за заключителната реч. Тогава може да ми е нужен. Засега ще бъда спокойна и уравновесена. Ето как започвам:

— Този случай е съсредоточен около събитие, в което участват двама души. Джеймс Уайтхаус, когото виждате зад мен на подсъдимата скамейка, и млада жена на име Оливия Литън. Господин Уайтхаус, както Негова светлост вече подчерта, може би ви се струва познат. Той е член на парламента и докато не бъде обвинен в престъпление, е младши министър в правителството. Той е женен, с две малки деца, а госпожица Литън е извършвала проучвания за него от март миналата година. През месец май двамата вече са имали връзка, въпреки че той е бил женен. Връзката е била по взаимно съгласие и госпожица Литън е била убедена, че е силно влюбена. Връзката им приключила на шести октомври, когато господин Уайтхаус ѝ съобщил, че трябва да бъде със семейството си. С това историята можело да приключи. Само че на тринайсети октомври, седмица след като връзката е приключила, те извършват още един сексуален акт в асансьора към коридора на Комитета, в сърцето на Камарата на общините. Няма спор, че това събитие се е случило. И двете страни го признават. Под съмнение е поставено естеството му. Бил ли е този акт насилствен спрямо госпожица Литън, както предполага Короната? Наистина ли можем да говорим за изнасилване? Или, може би, както настоява обвиняемият, това е акт, продиктуван от страст: трескав сексуален акт между двама души, които са се увлекли? Ще чуете свидетелските показания и на двете страни, но за да стигнете до присъда, трябва да сте единодушни по три точки. Първо, имало ли е проникване с пенис? Отговорът е „да“: нито една от двете страни не отрича този факт. Второ, в момента на проникване госпожица Литън съгласна ли е била? И трето, в момента на проникването наясно ли е бил господин Уайтхаус, че госпожица Литън не е била съгласна?

Мълча и намествам очилата с тежки рамки на носа, след това поглеждам съдебните заседатели един след друг и се опитвам да им внуша, че трябва да се съсредоточат, но също така ги уверявам, че ще се справят. Усмихвам се, сякаш искам да им кажа, че е лесно.

— Всъщност нещата са съвсем простички.