Анатомия на един скандал

Софи 3 октомври 2017 г. Трийсет и четири

Тъмните като въглища вълни поглъщат керемидата и я изплюват отново, докато блъскат безжалостно брега на Съсекс.

Софи наблюдава като омагьосана: замаяна от постоянното, ритмично движение; представя си как вълните я заливат, докато я бомбардират мисли, от които сърцето боли, а умът кипи.

Тъй като е в Брайтън, тя трябваше да положи усилия, за да се усамоти. Алеята покрай морето е пълна с делегати и любовници и стигна чак до Хоув, за да намери пейка, на която да седне сама и да помисли. Преглъща сълзите, съобразява се с минувачите, които я поглеждат бегло, вниманието им е привлечено от сериозната жена, която наблюдава морето, избягва да среща погледите им и свежда очи към краката си.

Докато седи, мисли за Алек. Не просто богат наркоман, а нечий син, нечий брат и каквото и да твърдеше „Либъртинс“ след това, техен приятел. Тя помни снимките от погребението му, публикувани във всички вестници: баща му, прегърбен под товара на мъката; майка му, преждевременно състарена, очите ѝ сиви езера от болка, които блестят на лице като маска.

Тя помни Джеймс на сутринта след смъртта на Алек: уплашените като на заек очи; усещането за криза; уязвимостта му. Тя не познаваше мъртвото момче, затова ѝ беше мъчно за гаджето ѝ. Беше ужасена, че ще го арестуват, и успя да убеди себе си, че той е изпълнен с обич, лоялен, почти благороден, след като е изхвърлил хероина, за да попречи на приятеля си да вземе от него и после да го отведе. Минаха години, преди да научи, че са видели как Алек пада. Още се съмняваше, че знае цялата история, но вече знаеше достатъчно, за да разбере колко много му дължи Том. След като чу последния потресаващ факт, тя вече не мислеше, че Джеймс е постъпил благородно. Дори да изпитваше силно, макар и криворазбрано чувство за лоялност към него, тя вече познаваше умението му да се самосъхранява, както и жестокостта, с която изкривяваше истината така, че да му е удобна.

Размишлява, докато седи на брега: оставя мислите да идват сами. Пита се защо насочи Крис към тайната: тайна, която той ще пази, докато работи за Том, поне дотогава, но която сега му дава огромна власт. Дали се получи така заради присъствието на журналиста, той ли събуди спомена? Или просто се дължи на пълното изтощение, заради увереността на Том и Джеймс, че са недосегаеми? Присмиваха се на Блеър и бяха убедени, че са от различна лига.

Очите ѝ са сухи, докато се връща към хотела, в който се провежда конференцията. Девет без петнайсет е. По това време напитките, които сервират, се пренасят на бара за онези, които имат предварителна резервация за вечеря. Приемът за торите консерватори е все още в разгара си. Вони на сладникавия оцетен вкус на солени бисквити и прекалено много алкохол и инстинктът ѝ нашепва да си тръгне, да повика Джеймс от стаята им. След това обаче го вижда и усеща онова инстинктивно привличане, което сигурно винаги ще изпитва, въпреки че чувството е по-скоро далечно, отколкото топло. Той не я забелязва. Не би могъл, нали е зает да работи.

А колко добре се справя с работата, наклонил е глава, докато разговаря с млада жена, сякаш тя е единственият човек, който има значение за него в момента: очите са вперени в нея, пръстите му едва докосват ръката ѝ. Има нещо обезпокоително в усмивката му и поруменялото лице, но бъдещата парламентарна кандидатка за северен Сътън е притъпила за кратко професионалната си бдителност. И макар да е наясно с репутацията му — процесът, за бога! — си позволява да се държи като всяка нормална млада жена, поласкана от вниманието на красив мъж.

Тя наблюдава като омагьосана, докато съпругът ѝ придържа с две длани малките ръце на жената и я наблюдава с топлота. Тя много добре знае какво е да се радваш на тази усмивка. Да се отдадеш на погледа му, който заявява открито, безсрамно: Но ти наистина си прекрасна. Поглед, който казва, че при различни обстоятелства сексът щеше да бъде много повече от просто възможност, щеше да бъде повече от добър.

Тогава тя разбира, само с един поглед, че никога повече няма да му има истинско доверие. И че кладенецът на съпружеската ѝ доброта и лоялност, който преливаше в продължение на много години, е напълно пресъхнал. Тя никога повече няма да изпита любов към него. Всичко приключи. Окончателно. Тя стигна точката на пречупване.

Тази мисъл я поразява тежко. Тя не изпитва ярост — не и в този момент — а само спокойствие, изтръпнала е. Това е. Ако става въпрос за жени или за признаване на истината, или за поглед към миналото, ако трябва да се покаже истинска почтеност, то тогава Джеймс никога няма да се промени.

Тя винаги е вярвала в изкуплението и се е старала да мисли най-доброто за него. Бракът им беше просъществувал заради надеждата ѝ, че ще има някакво нечувано обръщане във вярата; но е време да види, че неговото е просто притворство. Тя може и да е оптимистка, но не е глупачка. Поглежда го отново: наблюдава топлотата по лицето му, която му придава вид на мъж в средата на трийсетте. И тогава го забелязва: бързия поглед настрани, за да е сигурен, че няма някой по-интересен, преди да се съсредоточи отново върху младата жена.

Тя излиза от приема, зарязва го на мелето и общите хвалебствия. Оставя го да прекара една вечер, в която ще се опита да я повика, но не повече от веднъж, защото е убеден, че късно същата вечер ще може да се сгуши до нея след малко приятен извънбрачен флирт — нали тя е неговото пристанище след бурните морета. Гневът ѝ набъбва, качва се в гърлото, сякаш се опитва да я задуши. Този гняв е физически. „Дишай дълбоко, казва си тя, успокой се, мисли трезво и ясно. Не прави нищо прибързано.“

Ще го напусне: това е ясно. В стаята им в хотела, в който се провежда конференцията, тя вади визитката, която държи скрита в чантичката, зад картата за „Джон Луис“ и кредитната карта „Кутс“. Роб Филипс ѝ даде визитката: изглежда скъпа, създава впечатление за авторитет, това е визитка на човек, който може да помогне. Прокарва пръсти по кремавия воден знак, чете релефния шрифт също като Брайлова азбука, която ще ѝ даде всички отговори, докато е в състояние на временна слепота. Макар да е напълно наясно какво представлява съпругът ѝ и да знае, че никога няма да се промени, тя не е уверена накъде да насочи бъдещето; не вижда всичките си възможности; знае, че трябва да пристъпва с малки крачки, една след друга.

Представя си как Емили прегръща Джеймс с всички сили, сякаш се опитва да задържи баща си със силата на страстта си, а след това и Фин. Един мини Джеймс физически, но с различен характер; няма съмнение, че е нейно дете. Тя си представя как го прегръща; извивката на бузата до нейната, споменът от времето, когато е бил бебе, е също като призрачно видение и в този момент изпитва остра болка, породена от чувство за вина, тъй като знае каква мъка ще им причини след като позвъни на този номер, след като сложи начало на процеса на раздяла с баща им. След това се замисля за настоящия си полуживот, за неспирната емоционална болка.

Отпуска се на леглото с тежка кувертюра, която се изплъзва и мести, и се наслаждава на временната илюзия за разкош; усеща приятния допир на калъфката от египетски памук под главата си. От този ъгъл нещата изглеждат малко по-ясни. С брака ѝ е свършено. И макар да се съмнява, че процесът на раздяла ще бъде спокоен, тя знае, че Джеймс ще постъпи правилно по отношение на децата. Той не е злобен човек.

Да, но има недостатъци. Тя се замисля над небрежния начин, по който съпругът ѝ приема, че е лъжесвидетелствал, и увереността му, че тя ще пази тайната. Замисля се за арогантността му: онези думи, които я измъчват посред нощ.

— Казах истината, почти. Или поне истината такава, каквато я виждам — каза той.

— Ти си лъжесвидетелствал. — Тя усеща вкуса на собствения си ужас.

Спомня си как той сви рамене и предизвикателните му думи.

— И какво ще направиш?

И какво ще направи? Спомня си жената детектив пред съда: съвестна, в средата на трийсетте. Детектив Райдън, името, което Джеймс спомена. Кръвта нахлува в главата ѝ: как ли ще реагира, ако Софи ѝ позвъни?

Тя обаче знае, че не може да преживее още един процес. Няма ли да поставят мотивите ѝ под въпрос? Типичната отхвърлена жена. Освен това не може да го причини на децата си, макар да има морално право, макар Оливия да го заслужава, нещастната Оливия, на която не повярваха.

След това се замисля за Крис Кларк. Трябва да му позвъни и да му подаде още подробности, които да помогнат политическите надежди на Джеймс не просто да бъдат пресечени, ами заровени толкова дълбоко, че никога повече да не видят бял свят, а той да си остане просто пионка в партията и най-много да се издигне до някой комитет, но без да има истинска власт. Не че е отмъстителна, просто мисълта за него и Том, които заобикалят безнаказано истината, я притеснява. Златните момчета, чиято вина постепенно е забравена, сега вече прекалиха.

Диша учестено, докато обмисля рисковете. Може да се обади на Джим Стивънсън или може би на колегата на Джеймс от колежа, който сега работи в „Таймс“, Марк Фицуилям? Макар да знае, че няма да направи нито едно от тези неща незабавно, а дори и след години, възможността ѝ вдъхва сили, тя вече не се чувства толкова безсилна, толкова самотна.

— Лошото на жените е, че не са убедени в действията си — казваше Джеймс за колежките си или за нея, когато тя се измъчваше от нерешителността си. Знаеше, че той се шегува само наполовина. Той бе много по-убеден от нея в действията си.

След това се замисля за жените, които са проявили и кураж, и сили: Оливия, която се изправи в съда и позволи най-болезненото ѝ преживяване да бъде разглеждано под лупа и поставено под въпрос; която рискуваше лъжите на Джеймс да се окажат по-убедителни от нейната истина. Кити, пряма, готова да я подкрепи, бе постъпила правилно, въпреки че ѝ е било трудно; дори Али Джесъп, която показа крайна лоялност към Холи, бе готова да я защитава като тигрица, въпреки че разкри тайната на най-добрата си приятелка. А може би по някакъв пиянски, изкривен начин бе искала да помогне и на Софи.

Тя се свива, наблюдава как прашинките танцуват на лъч светлина и се замисля за Холи: прилежна, безкористна, някак нежна и тъкмо преди да си замине, толкова болезнено свита, че се превърна почти в отшелник. Сега била прокурор, така каза Али. Истински пример за напориста жена. Замисля се за Кейт Удкрофт, докато нападаше Джеймс, провокираше го да покаже гняв. Тя бе убедена в действията си.

Заиграва се с верижката на врата си, докосва ключицата, горната част на ребрата, усеща колко е слаба и си представя пластове мускули, които стават по-стегнати и силни, как обгръщат в здрава прегръдка тялото ѝ. Гребе по Темза: силата избликва от стъпалата, минава през краката, задното бедро, гърба и ръцете; тялото ѝ е изправено, стегнато, неуязвимо; щастието прелива, докато тя пори водата и я наблюдава как описва кръгчета около веслата.

— Лошото на жените е, че не знаят какво искат — чу веднъж Джеймс да обяснява на Том и двамата прихнаха като ученици. Тя обаче бавно напредва към по-добро разбиране на онова, което иска.

Спуска крака отстрани на леглото и сяда с изпънат гръб, стиска колене, телефонът е в скута ѝ: стойка, която показва, че се концентрира, че ще се заеме с проблема. Протяга фин пръст и докосва екрана.