Анатомия на един скандал

Кейт 27 април 2017 г. Двайсет и две

Той изглежда съвсем същият както тогава. Ако не друго, възрастта не го е съсухрила, той е станал дори по-красив: един от мъжете, които стават по-хубави, също като сиренето или хубавото червено вино. Усмивката оставя бръчки около очите му и бялото на бакенбардите му придава тежест, челюстта му е станала по-стегната, забелязва се повече решителност. Той успява да изглежда опитен и същевременно млад.

Тялото му е на млад мъж, разбира се. Все още поддържа това тяло на гребец: широките рамене и тесен ханш. Дългите обеди в Уестминстър не са оставили коремче, а при най-малката опасност да се оформи такова, той го топи с упражнения. Може и да е прекалявал с глупостите в клуб „Либъртинс“, но не съм и помисляла, че наистина е той. Член на отбора по гребане на елита, катапултиран до поста младши министър пет години, след като е избрал доходоносна кариера в съвсем различна област — такъв човек би трябва да притежава силен самоконтрол и да е способен на забележителна дисциплина.

Едва го поглеждам, когато влизам в съда. Последното ми желание е очите ни да се срещнат. Страхът, че незнайно как може да ме познае, все още ме мъчи, въпреки че съм се преобразила драстично. Дори профилът ми е различен: носът, който мразех и който той целуна, е изправен от умел хирург, така че аз самата не мога да открия момичето, което бях, когато се погледна в огледалото: трябва да се вгледам много внимателно, когато съм с перука и тога.

Но с напредването на делото става ясно, че той ме възприема единствено като Кейт Удкрофт, адвокат. Страхът ми отстъпва и аз разбирам, че няма начин той да ме разпознае: аз просто не съм била запомнена. Анонимна съм — „Поли, Моли?“ — така попита той, така че срещата ни е била просто поредният номер в тефтерчето. Била съм поредното нищо незначещо завоевание, което е прибавено към другите, ако изобщо някога е помислил за него.

Поемам дълбоко дъх, разсеяна от бързия ритъм на сърцето, от внезапното ожесточение, което ме връхлита. Как смее да забрави, мисля си нелогично, или да не помисли за вредата, която ми е причинил с лека ръка? С всеки брутален тласък той крадеше доверието ми в мъжете и усещането, че светът като цяло е прилично място. Болката от изнасилването бързо отшумя; гаденето от хапчето на следващата сутрин продължи само ден, но споменът за насилието — как смъкна полата ми, горещите му устни, думите, които избълва — остана. Остана и горчивината. Мислех, че съм потиснала всичко, но Брайън ми връчи документите за делото и спомените се върнаха отново.

Размествам бележките си и се питам какво ли мисли той за мен — тази жена с остри черти, сложила перука. Не знам дали ме наблюдава с интерес, защото нямам причина да поглеждам към него. Въпреки че целият процес се върти около него, един от парадоксите е, че през по-голямата част от свидетелските показания мога да го пренебрегвам. Ние — прокурорите и защитата — ще прекараме часове, без да го удостоим с внимание, докато слушаме свидетелите да представят своята версия за събитията. Няма нужда той да бъде призоваван, въпреки че Анджела ще го направи; би било лудост да пропусне. До момента, а и още известно време свидетелите ще се радват на вниманието ни. Но той не.

Кити Леджър ще дава свидетелски показания първа. Кити е най-близката приятелка на Оливия, която работи в офиса на консерваторите. Най-важното е, че тя е разговаряла с „Дейли Мейл“, когато те са се обърнали към Оливия за слухове около аферата. Въпреки намеците на Анджела Ригън и онова, което вярва Джеймс Уайтхаус, Оливия не е хукнала при таблоидите лично, а е оставила Кити да говори, когато репортерите са надушили скандала. Анджела Ригън ще се опита да я разкъса заради това — и заради факта че тя е настоявала Оливия да се обърне към полицията. Работата ми е отчасти да установя, че тя не е предубедена към влиятелния, привлекателен политик — близък приятел на министър-председателя, човек, чиято партия тя промотира, защото работи в отдела за електорални събития и когото, тя е наясно с това, трябва да подкрепя с всички сили. Защо тогава е насочила събитията към подсъдимата скамейка? Може да го е направила единствено защото е знаела, че моралното право е на нейна страна.

Тя е добър свидетел. Още с влизането става ясно. Набита, тъмнокоса млада жена в края на двайсетте, със строга прическа, скромна, в тъмносиня рокля, спокойна. В друг живот можеш да си я представиш като директорка на частно училище или главна медицинска сестра в натоварено спешно отделение. Тя е от хората, които умеят да се справят. Личи ѝ, че е от властните приятелки, които никога не попадат в заплетени ситуации, но знаят най-добре как да реагират, когато става въпрос за други. По време на криза те автоматично поемат ръководството.

Поглеждам я и разбирам, че тя не блести с особено въображение. Млада е, притежава морал, има усет да различава доброто и злото. На врата си носи малък диамантен кръст заради неделите, прекарани в църквата през детството си. Не мога да си представя, че нещо съществено се е объркало в живота на Кити Леджър, но знам, че ако се обърка при друга жена, тя ще се опита да поправи грешката.

Тя говори ясно и уверено, докато потвърждава името и връзката си с Оливия. Научавам, че приятелката ѝ се е обърнала първо към нея в деня след инцидента в асансьора.

— Можете ли да опишете как се чувстваше тя?

— Беше разтърсена, плачеше. Обикновено приема леко нещата или поне бе така — преди връзката ѝ да приключи. Сега обаче беше разстроена.

Вече установихме, че това се е случило седмица преди Кити да се обърне към „Дейли Мейл“, за да потвърди историята. След като уточнявам това, питам искала ли е Оливия отмъщение.

— Не. Беше му ядосана. — С крайчеца на окото забелязвам, че Анджела записва нещо. — Чувстваше се използвана. Но имаше и още нещо. Сякаш обвиняваше себе си, че той ѝ е причинил това, и го мразеше заради поведението му. Каза, че се чувствала омърсена. Сякаш вината е нейна.

Обсъждаме факта, че Кити е настоявала приятелката ѝ да ѝ разкаже всичко с подробности. Виждам Оливия как го прави: кафявите очи на Кити се разширяват от ужас, тя прегръща приятелката си като по-голяма сестра, готова да я защити, гласът ѝ е ту изпълнен с възмущение, че той си е позволил подобно нещо, ту нежен и в него се прокрадва съчувствие.

— Кой повдигна въпроса за изнасилване? — Трябва да изясним този въпрос веднага.

— Аз. — Кити не се извинява, вдигнала е глава, изпънала гърди. — След като ми разказа как е скъсал бикините ѝ и ми показа синината, след като ми сподели какво ѝ е говорил. — Тя изглежда потресена. — Аз ѝ казах: „Ти наясно ли си какво е направил той?“. Тя кимна и се разплака. Не искаше да произнесе думата.

— Затова вие я казахте.

— Да. — Усещам как присъстващите в съда настръхват. — Казах ѝ: „Той те е изнасилил. Казала си му няколко пъти, че не искаш, и той не ти е обърнал внимание. На това му се казва изнасилване“.

— Какво стана след това?

— Тя плака още. Каза, че мислела, че той я обича, че не може да повярва, че би ѝ причинил подобно нещо. Знам, че не е за вярване, и ѝ казах, че самата аз не мога да повярвам, но Джеймс ѝ го е причинил.

— Обсъдихте ли какви действия да предприемете?

— Предложих да отиде в полицията. Първоначално нямаше никакво желание. Струва ми се, че искаше всичко да се оправи от само себе си. Отказваше цели две седмици.

— Случило се е на трийсет и първи октомври: девет дена след като историята излиза във вестниците.

— Да. — Кити не се притеснява от този факт. — Разговарях с вестника и ме попитаха за слухове за връзката ѝ. Потвърдих, че двамата наистина са имали връзка, като не споменах нищо за нея.

— Струва ми се, че те са цитирали „приятелка“. „Той се е отнесъл безобразно с нея. Тя е била влюбена в него, а той е предал доверието ѝ.“ Вие ли го казвате?

— Да, аз.

— Какво имате предвид, като казвате, че е „предал доверието ѝ“?

— Че я е разочаровал. Държал се е зле с нея. Не съм споменала и дума за изнасилване, нито дори за насилие. Оливия настояваше да не го правя и, разбира се, нямах законно право. Струва ми се, че тя все още се надяваше той да ѝ се извини и да се сдобрят.

— Да се сдобрят ли? — извивам аз вежда: трябва да се преборя с намека, че Оливия се е държала манипулативно и се е обърнала към вестниците — с помощта на Кити — с надеждата да се стигне до любовно сдобряване.

— Не че ще се съберат отново, а че ще могат да работят заедно. За нея беше невъзможно да работи в офиса след онова, което ѝ бе сторил той.

— Но това така и не е станало?

— Не. Той беше побеснял заради историята във вестника и реши, че тя е отмъстителна. Отказваше да приеме обажданията ѝ или да ѝ обърне каквото и да било внимание. Тогава тя разбра, че той никога няма да се извини за стореното. Очевидно не смяташе, че е направил нещо нередно. Затова не се обърна веднага към полицията. Имаше нужда от време, за да осмисли станалото, да го приеме и да се увери, че нищо не може да се направи, преди да се обърне към тях.

Анджела, разбира се, се опитва да я разкъса. Приема по-догматичен подход, отколкото с Оливия. Един боец тежка категория се опитва да нанесе удари на друг, а удари тук няма да бъдат пестени. Дори позата ѝ се променя: раменете са по-изпънати, гърдите изпъчени. Две жени с тежест, сякаш казват стойките им: и двете сигурни в себе си; нито едната, нито другата ще се остави да бъде подценена; всяка ще се бори за своето разбиране на истината.

Тази Кити е пресметлива личност, според версията на Анджела за събитията. Тя е лицемерна приятелка, която не одобрява аферата на Оливия с женен мъж и е готова да ги съди; самата добродетел, която мрази младшия министър, за когото навремето е казала, че е „зашеметяващо великолепен“, но той дори не я е забелязал в малкото случаи, когато са се виждали. Млада жена, която настоява, че е имало изнасилване и първа е изрекла грозната дума, като се е опитала да стовари срама върху политика чрез вестниците.

— Предал е доверието ѝ ли? Какво значи това? Изнасилил я е, така ли?

Тя не е оставила на мира разстроената си приятелка две седмици след инцидента, когато другата най-сетне се е предала под натиска на безспирните ѝ въпроси и се е обърнала към полицията.

Негова чест прекъсва. Моли Анджела да задава въпроси, а не да коментира; да оставя Кити да отговаря на зададените въпроси. Намеците се завихрят, рискуват да замъглят свидетелските показания на Кити — като кална вода, която се плиска наоколо. Анджела отбелязва още няколко гола: да, Кити не е одобрявала връзката на приятелката си и не е имала високо мнение за Джеймс Уайтхаус — както самата тя казва, „Мислех го за мерзавец“ — и с тези думи кара някои от съдебните заседатели да се усмихнат.

— Защо толкова бързахте да убедите госпожица Литън в най-ужасния сценарий? Защо се намесихте?

Не съм убедена, че това ще помогне на моя опонент. Наблюдавам съдебните заседатели, опитвам се да предусетя реакцията им и забелязвам предполагаемия им председател да се мръщи при този въпрос на Анджела, а госпожица Оранжево лице извива очи, сякаш иска да каже: „Я стига“. Това, че Кити е несъкрушима, определено помага. Никой не обича хората, които тормозят околните. Кити не е лесен съперник — със завидно самочувствие, добре образована, изключително елегантна — и има нещо симпатично дръзко в начина, по който не се оставя да бъде сплашена от колежката ми.

— Не — настоява тя в сублимния момент. — Казах ѝ да отиде в полицията, защото той я беше изнасилил. — Гласът ѝ — глас на млада жена, която не би приела чуждо мнение, ако не я устройва; глас на жена, която няма да позволи да бъде подтикната да каже нещо, в което не вярва напълно — звънти високо, искрено и ясно.

Момчето от Есекс се подсмихва и в тази усмивка има заплаха, насочена към обвиняемия, към мястото, на което седи Джеймс Уайтхаус, а не към жената на свидетелската скамейка, която е помогнала той да се озове там. Анджела се тръшва до мен — в тога, самодоволна, а устните ѝ, стиснати в права линия, едва загатват лошото ѝ настроение. Знае, че е могла да се справи по-добре в името на клиента си, че не е смачкала тази свидетелка по начин, който ще помогне на делото, че увереното твърдение на Кити: „Той я е изнасилил“, е отекнало в съдебната зала и ще бъде доказателство, което съдебните заседатели ще помнят по време на обсъжданията. Сърцето ми пее и аз започвам да се надявам.

Денят се проточва: къс работен ден, тъй като съдията има предварително изслушване и две присъди, с които да се занимае днес следобед.

— Ако не възразявате, ще се освободим за следобеда, за да започнем свежи и отпочинали рано утре — обръща се той към съдебните заседатели и те грейват като деца, на които е казано, че няма да имат занятия.

Работата по делото започва да става сериозна и те имат нужда да се концентрират над свидетелските показания; да слушат внимателно, докато всяка нишка от историята се разплита. Различните версии са като нишки вълна и коприна, а нишки с неподходящ цвят и материал не могат да бъдат вплетени в едно убедително цяло.

Преди това обаче трябва да изслушат разпита на Джеймс Уайтхаус в полицията. Детектив младши сержант Уилис, който отговаря за случая, излиза отпред с високо вдигната глава, гласът звучи ясно, защото това е най-важният случай в кариерата му.

Помощникът ми, Тим, трябваше да прочете полицейския доклад, но го повикаха за друг случай, затова ние двамата със сержант Уилис ще си поиграем на полицай и защитник; аз ще редя думите с неутрален тон доколкото е възможно, ще чета от леко редактирания разговор с обичайното си бавно темпо.

Сержант Уилис е много приятен човек, но трябва да се отбележи, че говори като детектив, докато дава показания: напълно безизразно, сякаш не смее да рискува да каже нещо вълнуващо. Въпросите, които е задал на виден политик за сериозно криминално деяние, не са по-интересни от прогнозата за времето или списъка с продукти за пазаруване. Независимо от това, в думите има драматизъм и аз се напрягам, когато уточнява какво е казал на Джеймс Уайтхаус, когато го е уведомил за обвиненията; това са думи, които всеки от съдебните заседатели е гледал в полицейски филми по телевизията.

— Не сте длъжен да казвате нищо. Може обаче да се отрази неблагоприятно на защитата ви, ако по време на разпита не споменете нещо, което по-късно ще бъде изнесено в съда — изтъква той и гласът му най-сетне става по-силен, по-уверен. — Всичко, което кажете, може да бъде изнесено като доказателствен материал.

Чакам две секунди, за да могат съдебните заседатели да осмислят значението на чутото; наблюдавам ги, когато думите им се струват познати, и те се пооживяват, а в залата се разнася шепот.

— Къде го арестувахте? — питам.

Сержант Уилис издиша шумно и отговаря:

— Точно пред парламента.

Въпреки че приключваме на обяд, аз се чувствам изтощена след свидетелските показания на полицая. Може би защото четох половин час на глас или от усилието да не издам разочарованието си, докато цитирам версията на Джеймс Уайтхаус. Устата ми е като пълна с вата, докато произнасям думите, казани от него, докато усещам мелодиката на изреченията и забелязвам лекотата и умението, с които той разказва. Обяснява всичко без усилие и то звучи напълно достоверно.

Той, разбира се, твърди, че Оливия лъже. Изобщо не му е казала да спре, докато са се любили в асансьора, тя била започнала всичко — както много пъти досега. Сигурен е, че става въпрос за недоразумение, което може да бъде изгладено. Следва намек за непреклонността му: полицаите са наясно, че той е приключил връзката — женен мъж е; допуснал е глупава грешка; дължал го на съпругата си и децата. А Оливия приела всичко много зле. Обърнала се към вестниците. Честно казано — много го боляло да го каже и го казвал по-скоро с тъга, отколкото обзет от гняв, сега вече бил загрижен за умственото ѝ състояние. Не било толкова непоклатимо, колкото си мислел: пристъпи на анорексия през тийнейджърските години, краен перфекционизъм, който я правел великолепна за проучванията, с които се занимавала, но издавал липса на баланс, а сега и фактът, че се обърнала към вестниците, не дал резултат. Тя искала той да напусне съпругата си и той отказал, защото това била нелепа фантазия.

Безгрижното му пренебрежение излиза от моята уста. Дали вярва на думите си? Политик, който е толкова самоуверен, че версията му за истината е напълно субективна: неговата истина е тази, на която иска да вярва. Дали пък това не е гладкият отговор на лъжец, който знае, че лъже? Скоро ще разберем. Защото утре пейките на пресата и залата за посетители ще бъдат препълнени за ключовото събитие и аз ще проверя тези твърдения по време на кръстосания разпит. Утре Джеймс Уайтхаус ще дава показания. И най-сетне ще се изправя пред него.