Анатомия на един скандал

Кейт 26 май 2017 г. Трийсет

Минали се повече от три седмици след процеса и аз съм застанала на Уотърлу Бридж: място, което обикновено ми повдига настроението. Краят на седмицата е и улиците се изпразват. Колегите ми бързат, за да се възползват максимално от приятния уикенд.

Наблюдавам зашеметяващ залез: мангово сорбе с малинов нюанс и нишки от карамел. Такова небе кара хората да извадят смартфоните и да запечатат величието му; или просто да спрат като мен, за да погледат.

Двойка млади испанци до мен се целуват. Подобно небе те кара да направиш тъкмо това: да се обърнеш към човека, когото обичаш, и да бъдеш спонтанен. Да покажеш силата на чувствата си, опиянението си и въодушевлението от необяснимата красота на живота.

Мен никой не ме прегръща страстно. Земята няма нищо по-истинско от това да ми покаже, но все пак залезът и гледката ме оставят занемяла. Катедралата „Сейнт Пол“, Гъркин, Канари Уорф на изток, бетонната неразбория на Националния театър и огромното виенско колело на запад, всички те минават покрай мен. Не мога да не спра поглед на златистата готическа сграда, може би най-емблематичната част от реката: „Биг Бен“ и Камарата на общините. Майката на парламента.

Дори без да го виждам, Джеймс Уайтхаус е винаги някъде в мислите ми — докато лежа нощем в леглото, сега, докато съм край реката. Унищожителната мъка е понамаляла, но все още ме владее: тъпа болка, която става пронизваща в най-неподходящи моменти.

Никой, разбира се, не знае за това. Аз съм напълно компетентна както винаги. Но тогава, веднага след като чухме решението на съда, гневът ми беше доловим.

— Беше малко вероятно да осъдиш най-добрия приятел на министър-председателя, но поне ги накара да се замислят — опита се да ми вдъхне кураж помощникът ми, Тим Шарпълс, веднага след произнасянето на присъдата. Спомням си как се опитах да натъпча перуката и документите в чантата и колкото и да бе необичайно за мен, изругах, когато ципът заяде. Усилието да не се разплача, докато Анджела излизаше с маршова стъпка, а Тим наблюдаваше, неспособен да измисли някоя окуражителна реплика, ми се струваше невъзможно. — Това е просто поредното дело — заяви той, макар всички да знаем, че не е просто поредното дело. Това трябваше да бъде делото, което да потвърди решението да заема длъжността прокурор толкова рано. Спечелването му трябваше да оправдае бързината, с която бях назначена. — Ще има още много други.

И сега правя онова, което обикновено правя: поотупвам се от прахта и продължавам работа: прокурор съм в случаите за най-противните сексуални престъпления. Гладна съм за работа, защото, ако запълня всички гънки на мозъка си, ще престана да се фиксирам върху кръстосания разпит на Джеймс Уайтхаус, върху приликите между опита на Оливия и моя собствен. Така е на теория. На практика рядко се получава.

Вдигам поглед. Поглеждам дали двамата, които се целуват, не са забелязали блестящите ми от самосъжаление очи. Не са, разбира се: притиснали са лица и са погълнати от себе си. Освен това аз съм незабележима дори в съда. Поли? Моли? Вълна от омраза се надига и аз се питам дали журналистът Джим Стивънс се рови в оксфордското минало на Джеймс. Имало ли е други момичета като мен? Носеха се слухове за партита, на които напитките били с наркотици. Омертата на „Либъртинс“? Но някой някъде трябва да има уличаващи снимки. Моля се неистово Джеймс да си получи заслуженото; да изпита най-дълбокото унижение. Да си го получи и заради мен, и заради Оливия, и заради всички онези, на които се е случвало преди.

Слънцето се скрива, гореща огнена топка, която се изплъзва от погледа и напуска небето, оставя го нещастно, без блясък, малиново розово, избледняващо до сивкаво-розово. Животът продължава, или поне така си казвам, въпреки че това е нещо, в което, заради моята мания, ми е трудно да повярвам.

Щом помисля рационално, знам, че е истина. Излизат по-актуални новини и дори нов политически скандал: Малкълм Туейтс, от торите, председател на Комитета по вътрешни работи, е бил хванат да плаща на мъжка проститутка за секс. Подробностите — тройка, наркотици, издайнически есемеси — превръщат секса на Джеймс Уайтхаус в асансьора в абсолютно безинтересна история. Най-обикновен сексуален акт — както решиха и съдебните заседатели. И моментът е много подходящ. Какво съвпадение, че поредният политически секс скандал излиза през уикенда, след като най-добрият приятел на министър-председателя е оправдан. Политиката е мръсна работа и аз почти съжалявам господин Туейтс. Давам по-малко от година, преди Джеймс Уайтхаус да бъде приветстван обратно в правителството.

Не бива да допускам огорчението да ме завладее. Усещам гаден вкус в устата, който прониква навсякъде в мен. Но май е за предпочитане пред отчаянието. Съзнавам, че гневът ми трябва да бъде овладян: силен, краен, безценен, също като официален пръстен, скрит дълбоко в някое чекмедже и слаган рядко. Все още не съм стигнала до този момент. Засега тичам. В шест сутринта съм на Челси Имбанкмънт, пресичам реката и минавам през парка Батърси. Денят е пълен с възможности и след седем километра в тялото ми нахлува сладка инжекция серотонин. Вечер не се справям чак толкова добре: лекувам болката си с вани и джин.

Вървя бавно към Странд. Тази вечер ще има джин и вана, а утре рано сутринта ще тичам. Уикендът с официален празник се проточва, пустиня от самота, като изключим оазиса, който ми предлага Али. Добре че в неделя отново ме покани на обяд.

Копнея за крепката ѝ прегръдка, когато ме посреща в тесния си коридор; копнея за топлотата ѝ; за неизреченото ѝ съчувствие; защото знам, че и тя е гневна: яростта ѝ избухва в ругатните, които сипеше на воля като студентка, но откакто стана учителка и майка, държи под контрол. Вечерта след присъдата дойде у нас и остана. Прегърна ме, докато се тресях от мъка, изслуша ме, докато беснеех срещу него, спря ме да не се умъртвя с алкохол. Разговаряхме, както трябваше да го направим преди двайсет и пет години, и когато приключих, бях прегракнала. Тялото ме болеше от изтощение. Тя легна и се сви зад мен, докато аз се опитвах да поспя.

Оттогава се виждаме всяка седмица и сигурно на семейството ѝ им е писнало от мен, питат се защо доскоро неуловимата Кейт сега седи със зачервени очи в кухнята им; защо майка им напоследък се тревожи за някой друг, освен за тях.

Само че аз имам нужда от нея. Единствено с Али мога да бъда истинската аз. Единствено тя помни Холи.