Анатомия на един скандал

Холи 19 юни 1993 г. Двайсет

Върна се у дома скоро след това. Скри се. Езикът на тялото ѝ, когато майка ѝ, Линда, я посрещна на гарата, говореше за униние и провал. Тя се чувстваше точно като човек, който се е провалил. Не беше успяла да си проправи пътя и сексуално, и социално, не можа да реагира адекватно в толкова важна ситуация, когато трябваше да покаже, че не иска някой друг да владее тялото ѝ.

— Прекалено снобско е — обясняваше тя, когато я питаха защо няма да се върне в Оксфорд. Манда, която едва прикриваше злорадството си, че сестра ѝ, която бе посмяла да я надмине, е изгорила крилете си на слънцето, непрекъснато я подпитваше.

— Престани най-сетне — отвръщаше Холи. — Просто не беше за мен.

— Струва ми се, че просто ѝ е било мъчно за дома — признаваше майка ѝ, когато приятелите ѝ не спираха да разпитват. — Разбрала е, че на юг е малко по-различно. — Много по-добре да изкара курс в университета в Ливърпул, откъдето ще може да се връща винаги когато пожелае, защото бе очевидно, че нещо я е разтърсило. Линда не беше глупава; беше ѝ ясно. Момче. Или по-вероятно мъж.

И така, Холи започна отново. Септември 1993 г. Университетът на Ливърпул. Отзивите от преподавателите ѝ в Оксфорд бяха блестящи, въпреки че тя не се беше представила толкова добре на изпитите, колкото всички очакваха. Беше с пълна стипендия и, естествено, тя щеше да бъде спряна след като сменяше посоката и се прехвърляше право.

— Много по-добре е да се заема с нещо, което ще ми даде професия — обясни тя на Манда, която кимна, преди да изтъкне, че ѝ го е казала още преди да замине.

— Няма смисъл да си губя времето с романи. Така няма да постигна нищо.

— А ти к’во искаш да постигнеш? — заджвака с дъвка Манда в опит да се покаже незаинтересована и да прикрие интереса си към новата ориентация на сестра си.

— Ами — започна тя дръзко, макар съвсем да не се чувстваше така. Ако заговореше искрено, щеше да се издаде. — Искам да спипвам лошите момчета. Да постигам справедливост. — За пръв път, откакто се прибра, тя се усмихна истински и усмивката озари очите ѝ така, че строгостта и сериозността ѝ за миг изчезнаха.

Записа се в университета с различно име: Кейт Мохини. Кейт, по-кратка, по-строга форма на нежното ѝ второ име, Катрин; Мохини, моминското име на майка ѝ, което Линда наскоро си върна, след като разбра, че Пийт и двайсет и осем годишната му приятелка чакат дете.

Холи Бери — момиче за подигравка с име, достойно за подигравки — изчезна завинаги.

Метаморфозата ѝ продължи. Косата, която беше подстригала точно преди заминаването за Оксфорд, порасна и с течение на годините изсветля. Блондорът, с който Манда я беше наплескала през онова първо лято, бе заменен с кичури, които бяха толкова убедителни, че майка ѝ и сестра ѝ почти не помнеха, че тя не е естествено руса. Смали се: проблематичните гърди и коремът, който се издуваше под тях, се стопиха, тялото ѝ беше стегнато, грижливо поддържано и контролирано от тежести и джогинг. Войната с тялото ѝ беше непрекъсната: мекотата ѝ, ненужният сексапил бяха потискани, докато тя не се превърна почти в безполово същество. Дебелите, почти сключени вежди бяха оформени и изскубани, а докато слабееше, се появиха скули — високи, изразени — и някога пълните бузки бяха стопени, докато лицето ѝ не стана сърцевидно.

— Красавица е — отбеляза Линда на завършването на дъщеря си, докато я снимаше от залата на филхармонията в стил ар деко. Академичната шапка бе кацнала дръзко на главата на Холи, а усмивката ѝ бе малко строга. — Защо не го разбере и не остави някой да я изведе на среща.

Студентските ѝ години в Ливърпул преминаха почти изцяло без гаджета: Кейт Мохини бе жена, която малцина биха се осмелили да поканят, толкова силно беше презрението ѝ към мъжете. Затова всички се изненадаха, когато си хвана гадже. Скоро след това, когато тя се записа в адвокатската школа в Лондон, той стана и неин съпруг. Алистър Удкрофт бе приятен младеж, който ѝ отстъпваше непрекъснато, и така и не стана адвокат след стажа си.

Тя имаше огромно желание да се довери отново на някого, да се отърве от чувството за уязвимост, да позволи да бъде обичана поне малко. Само че не можеше да издържи на интимността, въпреки че приемаше секса. Не искаше той да завира нос в най-интимните ѝ мисли или да се опитва да помогне. Затова се отнасяше пренебрежително, разочароваше го, отблъскваше го винаги когато имаше риск той да се доближи до нея. Забелязваше как очите му пламтят от болка и оставаше до късно в някой бар или в офиса и се прибираше едва когато знаеше, че той спи или се преструва, че спи.

Бракът издържа осемнайсет месеца и я остави с нежеланието да живее с друг и с ново име, с което да започне юридическата си кариера. Харесваше ѝ простичкото му звучене: твърдите съгласни, двете ясни срички, впечатлението за непоклатимост.

На сцената излезе Кейт Удкрофт.