Анатомия на един скандал

В знак на благодарност

Понякога, когато правя проучвания за роман, късметът ми се отключва. В конкретния случай това беше възможността да наблюдавам Елоиз Маршал в ролята на прокурор в Олд Бейли, а по-късно я слушах в процес за изнасилване в друг съд. След това тя прочете откъси от ръкописа ми и се справи с многото въпроси. Безкрайно съм ѝ благодарна.

Късметът проработи втори път, докато четях „Адвокат на дявола: бърза полемика за това как да бъдете много добри в съда“ от Иън Морли, прокурор, навремето работил в кантората на Елоиз на Есекс Стрийт 23. Едно изречение — „Истината е коварна територия. Правилно или не, конфликтната защита не е търсене на истината“, ме впечатли толкова много, че направих поправки и го заимствах. Задължена съм му за това; както и на Хана Еванс от Есекс Стрийт 23, задето ми препоръча книгата; също и на прес офиса на Бар Саунсъл; и на Саймън Карлайл в ранните етапи на проучването.

Огромна благодарност на несравнимата ми агентка, Леизи Кремър, която бе най-страстната застъпница на романа още от самото начало, и на екипа по авторско право в „Дейвид Хайъм Асоушиейтс“ — Алис Хауи, Ема Джеймисън, Емили Рандъл, Камила Дъбини и Марго Виалърон. Благодарение на техния ентусиазъм и енергия „Анатомия на един скандал“ ще бъде преведена на четиринайсет езика.

С издателите ми — Джо Дикинсън от „Саймън енд Шустър“, Великобритания, и Емили Бестлър от „Емили Бестлър Букс“ бе истинско удоволствие да се работи. Благодаря им за ясния, колаборативен подход, за задълбочените идеи и за лекотата, с която работят. Иън Алън беше проницателен и чувствителен редактор, а Мартин Соумс от „Саймън, Муърхед енд Бъртън“ уталожи безпокойството ми. Не можех и да мечтая за по-безпроблемен опит с редактирането на книгата ми.

Имам късмет, че съм част от „Прайм Райтърс“ — група писатели, чийто книги са публикувани за пръв път след като са навършили 40 (аз бях на 41). Дали с помощта на игри на думи, или разкази за студентските си години, те ми помогнаха повече, отколкото могат да предположат. Специални благодарности на Тери Стиасни, който не само че обсъди сюжетните линии, но и обобщи всичко, като измисли заглавието. Карън Салвагио, Сара Луиз Джесмън, Клер Фулър и Пеги Райли ми вадеха душата в игрите на думи; а Доминик Ътън, Рейчъл Лукас, Джеймс Хана и Том Такман проверяваха терминологията или ми осигуряваха детайли благодарение на много часове проучване.

Преди да започна да пиша романи, бях политически кореспондент в „Гардиан“. Разговорът с бившия ми шеф и политически редактор Майк Уайт се оказа безценен за генериране на блестящи идеи отначало; моят бивш колега Анди Спароу беше усърден и щедър при проверката на фактите, такъв бе и Бен Райт от Би Би Си.

Благодарна съм и на Шели Спрат от полицейския прес офис на Кеймбриджшайър и прес офиса в Адакшън. Както и на всички експерти, които помогнаха. Ако са се промъкнали грешки, те са изцяло мои. В два случая съм използвала артистични похвати, за да ми е по-лесно.

И накрая, много благодаря на семейството си. Като завършила английска литература, за кратко флиртувах с идеята да последвам стъпките на татко и да се занимавам с право. Щях да бъда истински кошмар, но ентусиазмът на Крис Хол събуди интереса ми и разпали апетита ми за драмата в съда.

Мама, Боби Хол и сестра ми, Лора Тенант, продължават да предлагат безкрайно много подкрепа. Но триото, на което съм най-благодарна, са съпругът ми Фил и децата, Ела и Джак. „Анатомия на един скандал“ включваше навлизане в тъмни места, за които повечето от нас предпочитат да не мислят. Семейният живот — с цялата си любов, шум и енергия — беше прекрасна противоотрова на това.