Анатомия на един скандал

Софи 22 октомври 2016 г. Три

Оказва се, че от „Мейл“ са се докопали до историята. Трябва да изчакат първите издания, за да стане ясно колко зле е положението.

Крис Кларк, директор по комуникациите на министър-председателя, е тук: крачи нервно, телефонът е залепен за ухото му, не го изпуска от ръка, лицето му е сгърчено в напрегнато очакване; дребните очички се присвиват от двете страни на острия нос, погледът е помътнял от мазнината на твърде много храна за вкъщи и от сивото изтощение на безброй утрини, в които е осъмвал на работа.

Тя не може да го понася. Не понася изразения му носов говор, самодоволството му, наперената походка — типична за мъже по метър и седемдесет и пет. Прилича на джудже до съпруга ѝ. Убеден е, че е незаменим за министър-председателя.

— Умее да се разбира с обикновените хора: държи ни изкъсо, знае на кой какво му липсва и как да се справи с това — заяви веднъж Джеймс, когато тя се опита да обясни инстинктивното си недоверие. Тя не притежава барометър, с който да измери този бивш журналист от „Нюз ъв дъ Уърлд“ от Баркинг. Необвързан, без деца, но очевидно не гей, той, изглежда, е отдаден на политиката. В края на трийсетте, неразгадаемо клише: женен за работата си.

— Мама му стара! — Сега преглежда публикациите на айпада си, докато чака да му донесат дебелия наръч съботни вестници; извил е уста в подигравателна усмивка. Софи усеща как започва да ѝ се повдига, щом забелязва заглавието: МИНИСТЪР ВЪРТИ ЛЮБОВ С АСИСТЕНТКА, а след това и подзаглавието: „Приятел на министър-председателя си урежда срещи в коридорите на властта“.

Тя плъзва поглед по първия параграф и думите се сливат в нещо убедително, същевременно невъзможно. „Най-харесваният член на парламента прави секс с асистентка в асансьора на Камарата на общините“, разкрива ексклузивно „Дейли Мейл“.

„Джеймс Уайтхаус, младши министър от кабинета и доверено лице на министър-председателя, има извънбрачна връзка с парламентарна служителка по проектно-проучвателни дейности в двореца Уестминстър. Жененият баща на две деца споделя стая с блондинката Оливия Литън, на 28, по време на партийна конференция.“

— Пълни глупости!

Гласът на Крис прорязва тишината, докато тя се опитва да събере мислите си, да запази самообладание и да говори смислено. Не успява и се изправя рязко, отвращението се надига като позив на гадене, докато бърза да излезе от стаята. Щом се скрива в кухнята, тя се обляга на мивката с надеждата желанието да повърне да премине. Хромираната повърхност е хладна под пръстите ѝ и тя се съсредоточава над блясъка, а след това плъзва поглед към рисунка на Фин: една от малкото, които ѝ се струват достатъчно красиви, за да я сложи на хладилника. На нея се виждат четири пръчковидни фигури с широки усмивки, фигурата на бащата се извисява над останалите: петдесет процента по-висока от съпругата му; сто процента по-голяма от сина му. Така шестгодишният вижда света. „Моето семейство“ е надраскано с тъмнолилав маркер.

Семейството на Фин. Нейното семейство. Сълзите избликват, но тя мига, за да ги прогони, и докосва мокрите мигли, да не би спиралата да се размаже. Няма време за самосъжаление. Замисля се какво би направила майка ѝ: ще си налее двойно уиски и ще заведе кучетата на ободряваща, енергична разходка по скалите. Тук няма кучета. Няма отдалечена пътека, където да се разсее или да се скрие от пресата, която, ако може да съди по предишни връзки на други министри, скоро ще се струпа пред вратата.

Как да обясни всичко това на децата, които имат ранни часове по балет и плуване? Какво да каже пред камерите? Ами ако се появи някой репортер? Ще успее да замаже очите на Фин… Ами Емили? Въпросите няма да имат край. Те защо са тук? Да не би татко да има неприятности? Коя е тази жена? Мамо, те защо искат да ни снимат? Мамо, плачеш ли? Защо плачеш, мамо? Само като си представя всичко това — децата ѝ ще бъдат изложени на публично унижение и ще следят всяка тяхна крачка, ще трябва да им вдъхва увереност, докато се сипят въпроси безкрай — отново започва да ѝ се гади.

Ще има подмятания, дочути и недоразбрани, на детската площадка, а другите майки ще ги стрелкат с погледи на съжаление или зле прикрито злорадство. За момент се замисля дали да не качи децата в колата, за да ги закара при майка си, в затънтения Девън, в къщата, скрита високо над реката. Ако обаче избяга, ще решат, че не може да се справи с чувството на вина и в семейството няма сплотеност. Мястото ѝ е тук, до съпруга ѝ. Пълни чаша вода от чешмата; отпива няколко дълги глътки, след това се връща в хола, за да намери начин да подкрепи брака им и да помогне да бъде спасена политическата кариера на Джеймс.

— Какво излиза, че имаме класически случай на отхвърлена жена? — Крис Кларк се е привел напред и оглежда Джеймс, сякаш се опитва да намери достоверно обяснение.

На Софи ѝ прави впечатление, че той изглежда като безполово създание. В него има нещо толкова студено: сякаш човешките слабости са му необясними и той не би могъл да разбере безразсъдната дързост на желанието.

— Казах ѝ, че флиртът ни е грешка. Че приключваме. Не са я цитирали правилно, не е възможно тя да се е обърнала към вестниците.

— Тя работи в Уестминстър. Знае как да представи историята.

— „Приятелка на…“? — Джеймс е огорчен, докато оглежда купчините вестници, пръснати около него.

— Именно. „Той я е използвал. Тя си е мислела, че става въпрос за истинска връзка, но се е отнесъл възмутително с нея…“, твърди „приятелка“ на госпожица Литън.

— Прочетох го — обажда се Джеймс. — Няма нужда да ми го четеш.

Тогава Софи сяда на канапето срещу съпруга си, от дясната страна на директора по комуникациите. Може и да прилича на мазохистка, която иска да научи всички подробности, но не може да си позволи да не разбере всичко. Трябва да е наясно срещу какво точно се изправя. Опитва се да препрочете историята — вниква в описанието на „приятелката“ за онова, което Оливия е преживяла; чете за асансьора в Камарата на общините. „Той натиснал копчето между етажите и пътуването отнело доста време.“ Представя си как се е подсмихвал репортерът, докато е подбирал думите; кикотът, бързо потиснат, или извитите вежди на някои читатели. Но макар думите да я поразяват с грубостта си, фактите не се връзват особено.

Вдига поглед и забелязва, че Крис продължава да работи.

— Значи поемаме следния курс. Дълбоко съжаляваш за кратката връзка и болката, която си причинил на семейството си. Сега приоритетът ти е да възстановиш тези отношения. — Поглежда я, докато го казва. — Нали нямаш намерение да поднесеш някоя изненада, Софи?

— Каква например? — стряска се тя.

— Да съобщиш, че го напускаш. Да разкажеш своята страна от историята. Да хукнеш да кръшкаш.

— Трябва ли да питаш?

— Разбира се, че трябва. — Погледът му я преценява.

— Не, не, разбира се. — Тя успява да прикрие каквато и да било емоция: разбира се, че няма да разкрие как вече е мислила да избяга, да се скрие в заешката дупка, изкопана от провинциални пътища далече от Лондон и новата ѝ болезнена реалност; или да издаде гнева си, за който той вече се е досетил.

Крис кима, очевидно доволен, след това се обръща към съпруга ѝ.

— Проблемът, разбира се, е първо, че ти си в по-силна позиция, и второ — че си „се чукал“ по времето, когато си бил на работа, при това в правителството. За сметка на „данъкоплатците“.

— Партийната конференция не се финансира от данъкоплатците.

— Само че постът ти е министър в правителството на Нейно величество. А фактът, че си си направил кефа в асансьор по време, когато е трябвало да даваш приноса си за управлението на страната, е доста проблематичен, меко казано.

— Ясно ми е.

Тогава тя вдига поглед към Джеймс: остър поглед, шокирана, че той не отрича, че приема казаното. Директорът по комуникациите се усмихва и тя се пита дали на него не му доставя удоволствие да ги унижава по този начин. Той изтъква себе си, като ги поставя на мястото им, подчертава значимостта си пред министър-председателя, това ѝ е напълно ясно. Само че ѝ се струва, че има още нещо в неговото отношение: нещо повече от журналистическата наслада, която изпитва от добрата история. На фона на всичките му мръсни политически трикове — защото му се носи славата на безжалостен човек, който няма да изпусне сочната клюка и ще я раздуха в най-подходящия момент, ще я размаха като правителствен камшик — той, изглежда, дава лична преценка в този случай.

— Ключът е да откажем всякакви коментари за подробностите. Това са празни приказки и сплетни и ти няма да позволяваш да те въвличат в конкретика. В изявлението си ще подчертаеш, че тази кратка авантюра по никакъв начин не е повлияла на работата ти като министър. Не позволявай да те карат да отричаш: подобни отрицания ще се върнат като бумеранг. И не се впускай в дълги обяснения. Придържай се към основното: много съжаляваш, кратка връзка, семейството ти е приоритет. Увъртай и отхвърляй, но не отричай. Разбра ли?

— Разбира се. — Джеймс поглежда жена си и ѝ се усмихва, но тя не му обръща внимание. — И няма нужда да подавам оставка, така ли?

— Защо да го правиш? Министър-председателят щеше ясно да покаже, ако искаше. Но той не изоставя стари приятели, знаеш много добре, а ти си един от най-близките му хора. — Крис посочва айпада и статията на „Мейл“. — Тук го пише.

— Да. — Джеймс видимо изпъва гръб.

Двамата с Том Съдърн се познават от Итън и Оксфорд, свързани са още от тринайсетгодишни. Това е едно от нещата, на които разчита: на министър-председателя му се носи славата на лоялен до болка и той ще направи всичко по силите си, преди да се отрече от приятел. Софи се замисля над това: Том няма да остави Джеймс да се пържи. Не може, не е в характера му, освен това му дължи много.

— Подчерта го по-рано. — Джеймс прочиства гърло. — Подчерта подкрепата си.

Софи усеща как изпуска сдържания въздух.

— Значи сте разговаряли.

Той кима, но не обяснява нищо повече. Връзката им е неповторима. Ритуалите по надпиване, насилственото събличане през ученическите години, ваканциите, прекарвани заедно през двайсетте им години, когато обсъждаха политическата кариера на Том и по-късно тази на Джеймс, бяха свързали двамата мъже по начин, по който дванайсет години брак и две деца очевидно не бяха успели да я сближат с Джеймс. А любопитното беше, че Том — тя все още не може да го възприеме като най-влиятелния човек в страната, когото помни от времето, когато бе безпаметно пиян на една ваканция в Тоскана в края на двайсетте им години — е по-зависимият. Това не личи толкова, откакто стана министър-председател, въпреки това тя знае за съществуващото неравенство. Той е този, който се обръща към съпруга ѝ за съвети, а също така разчита на него, за да пази тайните му.

— С подкрепата на министър-председателя би трябвало всичко да бъде наред — отсича Крис. — В днешно време не е нужно сексът да съсипва кариери. Не и ако историята приключи бързо. Лъжите обаче са пълна съсипия. По-точно казано, когато те хванат да лъжеш. — Той сумти, неочаквано показва колко е придирчив. — А и ти не си някой нещастник, когото са хванали със смъкнати гащи, докато се снима на смартфона си. Вероятно по-възрастните избиратели мъже ще разберат напълно елемента с „младата кобилка“. — Той се подсмихва. — Това си е само твоя работа, стига въпросът да бъде заметен бързо и да не се повтаря.

— Ще има ли разследване, че съм имал връзка с член на партията?

Софи усеща как вътрешностите ѝ се свиват. Мисълта за вътрешно разследване, което може да бъде разкрито от пресата, след което ще ги тормозят и ще им вадят душите, я стряска. Това може да съсипе кариерата на съпруга ѝ, но ще се отрази и на съпартийците му. И някой ден, когато проблемът бъде дълбоко заровен, ще се намери кой да повдигне въпроса отново.

— Министър-председателят споменал ли е подобно нещо? — пита напрегнато Крис и мъничките му като на плъх очи се ококорват.

Джеймс клати глава.

— Значи не се налага. Това е била глупава връзка, бързо забравена — стига да си ми казал всичко.

Джеймс кима.

— Така. Ти си част от вътрешния кръг. Ако този въпрос се разкара бързо от първите страници, няма да има нужда да правим нищо повече.

На нея ѝ се иска да се изсмее. Джеймс ще се оправи, защото е подходящият тип — не е направил нищо незаконно; освен това разчита на подкрепата на министър-председателя. Тя плъзва поглед покрай него към полиците, където са поставени двата романа на Хилъри Мантел за Кромуел: разкази за епоха, в която благоволението на краля веселяк било всичко. Оттогава са минали повече от четири века, въпреки това в партията на Том все още се усеща какъв е бил животът в двора.

Тя свежда очи и се опитва да изтласка мислите за новините, които ще се въртят непрекъснато, и за стадното чувство, което завладява всички, когато клюката стигне до социалните медии. Новините в днешно време се разпростират и въртят с такава лекота. „Всичко ще бъде добре“, нали така каза Крис, а той е реалист, дори циник: няма причина да ги залъгва напразно. Наистина няма причина.

Тя отваря очи и най-сетне поглежда съпруга си.

Взира се в класически красивото му лице с високи скули и силна челюст, в изразените бръчки край очите, които издават слабост към живота на открито и готовност за смях, но изражението му не ѝ разкрива нищо.

Той поглежда към другия мъж и тя забелязва нещо нехарактерно за Джеймс: незначителна искрица съмнение.

— Надявам се да си прав.