Без свидетели

Двадесет и две

— За никого не е тайна, че някои от вас считат работата ми за вуду магии — рече прославеният съдебен психиатър и специален агент на ФБР доктор Ричард Клемънтс.

Дълбокият му гърлен глас отекна в смълчаната заседателна зала на отдел „Убийства“. Вечерната смяна бе започнала преди тридесет минути, а Ла Моя и Гейнис, заедно с осем други полицаи, вече наблюдаваха банкоматите из града.

Болд, Шосвиц, Ранкин и Дафи Матюс представляваха полицейското управление на Сиатъл. Присъстваха още двама цивилни полицаи от управлението в Кинг Каунти, един лейтенант от отдел „Убийства“ и двама детективи от полицейското управление в Портланд, специалният агент на ФБР за Сиатъл и още двама агенти на ФБР.

Доктор Клемънтс имаше леко зеленикав и нездрав вид, предизвикан от изкуственото осветление в залата. Облечен бе в семпъл сив костюм, бяла риза и крещяща вратовръзка с абстрактни мотиви. Имаше дълга посивяла коса, избуяла силно край ушите му, тъмните му очи бяха твърди като стомана, а общото впечатление, което създаваше, бе за човек, който управлява музей на някаква частна фондация. Изобщо не премигваше с очи. Носеше очила за четене, от време на време се консултираше с материалите в оръфаната папка, която стоеше пред него, и си водеше записки с черен молив, докато говореше.

Преди започването на тази среща той с досада бе споделил пред Болд, че би предпочел в този момент да коси моравата си във Вирджиния и да пие джин фис. Болд бе заключил за себе си, че това вероятно бе опит от страна на доктора да създаде някакво по-човешко впечатление за себе си. Болд знаеше всичко, което трябваше да се знае за доктор Ричард Клемънтс.

Доктор Клемънтс бе разпитвал най-зловещите масови и серийни убийци, задържани в Съединените щати, както и в няколко други държави отвъд океана, включително и в бившия Съветски съюз, и бе натрупал огромно количество психологическа информация, която на по-късен етап бе довела до популярното в момента изработване на психологически портрети на престъпниците. През четирите години от управлението на Рейгън той бе работил като съветник на тайните служби и бе анализирал както реалните, така и предполагаемите заплахи срещу живота на президента. Носеха се слухове, че в три от случаите той съвсем точно бе предсказал къде се крие евентуалният убиец само дни преди датите на заплануваните покушения.

За пръв път бе работил с Дафи Матюс като съветник и специален агент на бюрото за поведенчески анализ на ФБР по време на преследването на Религиозния убиец от страна на полицейското управление на Сиатъл. За този ексцентрик се носеха легенди из полицейските среди, обикновено го възприемаха като Айнщайн в областта на криминалното разследване. Четеше лекции в „Йейл“ и „Джон Хопкинс“, написал бе няколко книги, включително и учебник, който се използваше във всички курсове по криминология в страната. Говореше се, че дълбоките белези, почти невидими над яката на ризата му, но много по-очебийни на лявата му ръка, непосредствено под маншета на ризата, са му подарък от Бясното куче — шведски убиец, който едва не го убил преди пазачите да успеят да го измъкнат от ръцете му. За доктор Клемънтс се разказваха и други истории — някои дори се отнасяха за същите тези белези. Болд се беше наслушал на най-различни версии през годините — някой от тях възхваляваха доктора, други — не. До днешната среща Болд бе отказвал да повярва в която и да било от тях. Сега обаче, докато наблюдаваше този екземпляр, започваше да изпитва известни колебания. По всичко личеше, че доктор Клемънтс прекарваше твърде много време сред масови убийци: в очите му гореше налудничав блясък, пристъпите му на енергична деятелност се редуваха със странни промеждутъци на мълчание, което никой не се осмеляваше да наруши.

— Може би е вярно, че тази наука отчасти напомня за вуду. Понякога профилите помагат, а друг път — не. Онова, което ще ви кажа за този мъж — о, да, става дума за мъж — може да се използва само като отправна точка, като допълнителна информация, която, надявам се, ще ви помогне да разберете по-добре психиката му и дори да предскажете бъдещите му ходове. — Докторът се обърна към капитан Ранкин — едър и тромав ирландец с червендалесто лице. — Моята работа е отчасти наука, отчасти измишльотина. Но аз я възприемам много сериозно и бих помолил само да ме изслушате внимателно и да помислите върху онова, което ще ви кажа. Най-напред трябва да ви информирам за онова, което сме направили до момента. По мое настояване сержант Болд инструктира управата на „Адлър Фуудс“ да започне да иззема от търговската мрежа всички свои шоколадови продукти. Както може би знаете, мъжът, когото смятаме за заподозрян по случая, е бил забелязан да купува няколко такива шоколадчета и аз съм убеден, че намерението му е да ги направи опасни за консумация. Всички иззети продукти ще бъдат заменени с нови, а върху бракуваните шоколадчета ще бъдат проведени тестове. По този начин няма да нарушим изискванията, поставени от престъпника, но ще предприемем мерки в защита на обществеността. А сега за по-важния въпрос. Въпросният индивид се казва Харолд Колфийлд. Неженен, двадесет и осем годишен. Въпреки че е възможно да живее постоянно в „Лонгвю фармс“, вярвам, че напоследък се е преселил в жилище, намиращо се в радиус от две мили от супермаркета „Фуудланд“ на Бродуей. Може би живее с някого, макар дълбоко да се съмнявам в това — по-вероятно е да предпочита самотата и уединението. Работи, или до скоро е работил, работа, свързана с физически труд. Може временно да е работил в „Адлър Фуудс“, или в някое от сателитните предприятия, макар че съм склонен да вярвам, че името му никога не е било включвано във ведомостта на служителите. Капитан Ранкин, виждам, че приемате със скептицизъм моите заключения.

Ранкин с неудобство се размърда на стола си.

— Мисля, че съм в състояние да обясня някои от тях. Първите два факса, получени от господин Адлър преди няколко месеца, бяха компилирани от изрязани от вестници и списания букви, за разлика от последните, които са разпечатани на компютър. Вашата лаборатория успя да идентифицира периодичните издания, послужили като източници на изрезките. Били са използвани копия на „Плейбой“ и „Пентхауз“, както и някои местни брошури, раздавани из супермаркетите. Двете списания ни помогнаха да установим демографския фактор; местните брошури ни позволиха да стесним района на настоящата му, или вече бивша квартира, защото тези издания не се радват на особено голям тираж. Освен това бе установено, че е изрязвал букви от „Спортс илюстрейтид“ и от един национален работнически парцал, наречен „Хартланд“ — тези две издания бяха идентифицирани от лабораториите на ФБР — което още повече стесни кръга на предположенията ни и ни позволи да допуснем вероятността за професия, свързана с физически труд. Така че всичко, което ви казах, почива на реални факти, а не е просто изсмукано от пръстите ми.

Той се усмихна самодоволно. Огледа един по един присъстващите.

— Но кой е той? — продължи да разсъждава докторът. — Вашият човек е самотник. Вероятно страда от безсъние. Не е нечий наемник — сам взима решенията и извършва престъпленията. Може да има, а може и да няма известни познания в областта на — докторът започна да свива пръстите си един по един — микробиологията, животновъдството, електрониката и хранително-вкусовата промишленост. Убеден е, че преследва справедлива кауза — а това го прави изключително опасен, и всички ние трябва да приемаме заплахите му с нужната сериозност. Този човек вярва, че прави онова, което е длъжен да стори — наказва „Адлър Фуудс“ или самия Оуен Адлър за някаква ужасна злина, която са му сторили в миналото.

Докторът направи кратка пауза, сякаш за да реши кое по-напред да изложи от акумулираната информация.

— Технически погледнато — продължи той, явно взел решение — този човек вероятно е параноиден шизофреник. В действителност личността му е раздвоена надве — едната, лошата половина, извършва всичките тези престъпления, а в главата му отекват гласове, които го окуражават и подтикват да продължи, но едновременно с това го предупреждават за зловещите резултати от действията, които е предприел. Този човек умее да разсъждава логично — с това се обяснява способността му да планира нещата и да върви една крачка преди вас. Макар да е шизофреник, той не е луд в смисъла, който вие влагате в тази дума. — Клемънтс се обърна към Ранкин. — Психиката му безусловно е разстроена, но това е съвсем различно от лудостта. Този човек не се шегува. И трябва да бъде възприеман изключително сериозно. Има защо да се страхуваме от него. Ако ви определя двуседмичен срок, значи няма да отпусне нито ден повече. Щом е казал, че ще убие стотици, значи няма да се задоволи с по-малко.

Клемънтс пак огледа иззад очилата си аудиторията и продължи:

— Той не вярва, че може да бъде заловен. Подсмивате се, капитане, но това е самата истина. Престъпникът е убеден, че е по-умен от вас — от всички нас взети заедно. Гарантирам ви, че следи медиите много отблизо, опитвайки се да открие някакъв знак за своя успех или провал. Решението ви да запазите в тайна случилото се до този момент е похвално. Доколкото схванах, бояли сте се да не се появят други негови подражатели и тревогата ви е била напълно основателна. По-лошото обаче е, че нашият престъпник е човек, който ще се стреми всяко следващо престъпление да е по-ужасно от предишното.

Ранкин, който все още не изглеждаше убеден, попита:

— И къде в тази схема се вмества изнудването? Поставените условия?

— Въпросът е много по-сложен — кимна доволно Клемънтс. — По всичко личи, че той е замислил нещо голямо и работи по този план от самото начало. Състои се от три фази: предупреждение, нападение и заключителна фаза. Струва ми се, че вече се намираме във втората фаза. Не е постигнал резултатите, на които се е надявал, но вероятно от самото начало е бил подготвен за подобно развитие на нещата. Ето защо се е отказал от по-големите изисквания, които и за него самия може да са изглеждали нереалистични, и е насочил вниманието си към по-конкретното парично изнудване.

— А заключителната фаза? — с неохота попита един от полицаите от Портланд.

— Предполагам, че тя се отнася до обещанието му да убие стотици хора. Не се съмнявайте, че ще го направи. Не е изключено дори да е разработил предварителен план, който да се задейства даже и в случай, че бъде арестуван. — После додаде: — С индивид, способен да направи всичко това, нищо не е изключено.

Той се усмихна накриво, а изцъклените му, немигащи очи заблестяха на силната светлина. Доктор Ричард Клемънтс очевидно искрено се забавляваше.