Тридесет и осем

По предложение на Оуен Адлър се срещнаха в „Плейс Пигал“, защото заведението беше малко и уютно, но предлагаше зашеметяваща гледка към океана. Болт веднага забеляза новия пръстен на Дафи, но не каза нищо, защото не бе сигурен дали Лиз го е видяла. Естествено, че го бе видяла. Лиз не пропускаше нищо, свързано с Дафи Матюс. Пръстенът беше красив и елегантен, но ненатрапчиво крещящ и Болд се възхити на Адлър заради добрия вкус.

Болд бе приел поканата неохотно. Не му се искаше да излиза от дома си по никакъв повод, а още по-малко му допадаше идеята за светски срещи с тях двамата. Истината обаче бе, че никога не бе успявал да откаже на Дафи каквото и да било. Беше го въвлякла в това разследване, а сега, по неин си начин, му даваше възможност да се измъкне.

Болд попита:

— Как разбираш изявлението на Фаулър?

С надеждата да получи по-малка присъда, Кени Фаулър се бе съгласил да сътрудничи на властите и бе подписал писмено изявление в този дух. Едно от задълженията на Дафи бе да анализира психологическите мотиви, подтикнали го към този ход.

— В деня, в който напусна полицейския участък, той каза на всички, че един ден ще си има собствена агенция. Докато работел за Оуен, харчел всичките си пари — всъщност през повече време сметките му били на червено и си позволявал да живее над стандарта си. Чувствал се непълноценен — момчето за всичко на Таплин. Твърди, че случаят с Колфийлд изострил всичките тези чувства. Изведнъж видял начин, позволяващ му да спечели достатъчно пари и да започне да работи за себе си. Знаел е как изглеждат факсовете, познавал е езика и стила и е решил, че може да имитира убиеца и да поиска откуп от Адлър. Смятал е, че ако Колфийлд продължи да избива хора, това ще му послужи като основание да окаже по-силен натиск върху Оуен.

— Но той скри от нас важна информация — напомни й Болд.

— Той излъга всички ни — рязко се обади Адлър. — Не става въпрос за парите… — Оуен рязко замълча. Очевидно бе твърде разстроен, за да говори.

Дафи продължи колебливо:

— В това изявление не се казва нищо за първоначалната измама в „Ню Лийф“, нито за скалъпеното срещу Колфийлд обвинение за притежание на наркотици. Предполагам, че намеренията му още от самото начало са били да хване Колфийлд преди нас и да го отстрани. По този начин е щял да продължи с изнудването, а връзката между „Ню Лийф“ и убийствата щяла да остане недоказана и забравена с течение на времето. — Тя погледна навън към прекрасната панорама. — Възползвал се е от всичко и всеки около себе си.

Очевидно бе, че включва и себе си в това число. Лиз незабелязано срита съпруга си под масата. Болд мигновено престана с въпросите.

Лиз промени темата и ги попита за Корки. Лицето на Оуен се разведри и той започна да им разказва забавни историйки за дъщеря си.

Адлър поръча шампанско, но Лиз поиска за себе си „Сан Пелегрино“ заради детето, което растеше в утробата й. Съобщението й стана причина за няколко тоста и още разговори за Корки и постепенно се стигна до момента, в който Дафи трябваше да обяви годежа им, защото Адлър, изчервен до корените на косата си, се оказа неспособен да говори.

— Това е може би единственият годеж на света, който бе скрепен не с целувка, а с ръкостискане — призна си Дафи.

Очите на Болд и Дафи се срещнаха за миг и той видя вътре неистовата радост, която от години копнееше да съзре в погледа й. Далече на хоризонта се разминаваха лодки и фериботи, светлините им се отразява върху водната повърхност. Дафи нервно отпи и започна да разказва историйки за Болд, припомняйки му неща, които той смяташе, че е забравил.

Адлър вдигна тост за Лиз, осигурила им софтуерния капан на времето, и за Болд заради всичко, което бе направил, и за годеницата си, задето му бе помогнала да открие истината. Никой не спомена името на Хари Колфийлд. Хауърд Таплин в момента се опитваше да сключи сделка с властите, но всички единодушно решиха, че не заслужава тост тази вечер. Болд мълчаливо пи за Даниелсън и Страйкър — единият се възстановяваше в болницата, а другият бе изправен пред тежък процес и кошмарен развод.

Болд се чувстваше доста неловко през цялата вечер. Опита се да се пребори с Адлър и да плати сметката, но загуби, макар това да бе от голямо значение за него. Мълча през целия път до дома им. Лиз дремеше на мястото до него, но когато спряха пред гаража, тя, без да отваря очите си, заяви:

— Дафи винаги ще си остане твоя приятелка. Годежът няма да промени отношенията ви. Ще видиш.

Не знаеше какво да й каже в отговор. Отвори вратата пред нея и, хванали се за ръце, двамата се запътиха към кухнята. След като отидоха да видят как е Майлс, Лиз плати на гледачката, а Болд седна до телефона в кухнята и се залови с пощата за деня. Измежду писмата намери един кафяв пакет и като добро ченге го огледа подозрително. Засрами се от себе си едва след като прочете адреса на подателя.

— И аз се зачудих какво е това — обади се Лиз, докато съпругът й внимателно отваряше пакета. — Но не посмях да го докосна — додаде тя.

Болд мразеше всичките тези предохранителни мерки, мразеше твърде много аспекти на работата си. Пакетчето беше невероятно леко, а върху него бяха налепени яркочервени стикери с надпис „ЧУПЛИВО“.

„За вашето момченце. Забравих името му. А може би не сте ми го казал? Не си спомням. Помислих си, че ще е престъпление да оставя това да се съсипе. Зная, че синът ви е още твърде малък. Но може би някой ден ще успее да я довърши.

Бети“

Вътре Болд намери частично довършения модел на космическата совалка.

Загрузка...