Без свидетели

Тридесет и пет

Заместник-прокурорът Пени Смит пиеше третата си чаша кафе. Премигваше всеки път, когато отпиваше от полицейската мътилка, но го приемаше като лекарство срещу необходимостта да стои будна в този нечовешки час — два след полунощ. От другата страна на стъклената преграда окованата с белезници Корнелия Ули седеше на изпогорената от цигари маса. От едната й страна се намираше знакът „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“, а от другата й страна бе поставен пепелник. Заподозряната изглеждаше неспокойна и превъзбудена.

Дафи я погледна и заяви:

— Това момиче ще говори.

— И двамата знаете правилата — каза им Смит. — Не е нужно аз да ви ги казвам. Нямам никакво намерение да влизам там заедно с вас, защото току-виж ви се наложило да ги спазвате.

Разпитът на заподозрените лица беше единствената част от съдопроизводството, в която на полицията се даваше значителна свобода за действие. Офицерът, провеждащ разпита, можеше спокойно да излъже и да поеме ред неизпълними обещания. Въпросът беше само да накара заподозряното лице да говори. Мълчанието и времето всъщност бяха единствените реални защитници на заподозрените през този двадесет и четири часов период на задържане. Заподозряното лице имаше право да поиска да му бъде изпратен назначен от съда адвокат, но ако арестантът се съгласеше да сътрудничи, офицерът не бързаше да повика въпросния адвокат. И тъй като умението да се проведе този пръв разпит беше единствената възможност за бързо приключване на случая, много от детективите бяха довели това умение до съвършенство, граничещо с изкуство. Като екип Дафи Матюс и Лу Болд бяха измежду най-добрите, а по коридорите на петия етаж ги наричаха Добряка и Злобаря.

Смит побърза да обясни:

— Тя има дълго досие, което е твърде красноречиво предвид крехките й двадесет и една години. Обвинения за участие в банди, пласиране на наркотици, подправяне на чекове. Била е арестувана и по няколко други обвинения — включително и убийство втора степен — но не е била осъдена. Често се е срещала с нас и на ваше място не бих забравяла това. Разполагаме с неопровержими доказателства за изнудването, а ако успеете да я свържете със заплахите и убийствата, може да се повдигне и друго обвинение. Ако не се съгласи да говори, това може да й коства много годинки в затвора. А вие трябва да й го внушите и да се възползвате от създалата се ситуация.

В стаичката за разпити се носеше миризмата на човешки страх. Колкото и често да я миеха или пък боядисваха, само след седмица стените се пропиваха отново с тази миризма. Подобно на забутана някъде из пущинака малка гара, така и тази стая бе краят на пътуването за много хора. Последната спирка. За много от арестантите, попаднали тук, това бе последната им възможност да носят цивилни дрехи. И то за доста години напред. Тези, които имаха повече опит — виновните, го знаеха. Без значение колко е силен гневът му срещу престъпника, Болд рядко влизаше в това помещение, без да изпитва жал някъде дълбоко в сърцето си. Винаги се бе питал какви събития в живота на тези хора ги бяха докарали до тази мрачна, зловеща и тъжна стаичка, в която един преуморен от работа държавен служител се нахвърляше върху тях с настървението на булдог и подобно на касапин с остър нож разкъсваше живота им.

Помисли си, че преди години момичето сигурно е било доста хубавичко. Само че уличният живот я бе състарил преждевременно, изсушил бе кожата й, напълнил бе очите й с мъка и страх, които сега избиваха на повърхността в нервно потръпване и безпокойство, които държаха Болд нащрек.

Дафи си придърпа един стол. Болд остана прав. Добряка и Злобаря се заловиха за работа.

Дафи се загледа в младата жена. Болд започна да обикаля из малката стаичка с тежки стъпки, скръстил ръце зад гърба си. Нито един от двамата не проговаряше. Изчакваха заподозряната, която най-сетне заяви:

— Искам адвокат.

— Адвокат? — повтори Болд. После се обърна към Дафи: — Тя иска адвокат.

— Ще си го запиша.

— Сега.

— Искаш адвокат сега? — отново попита Болд.

— Току-що ви го казах.

— Сигурна ли си, че искаш точно това? Защото аз тъкмо щях да ти предложа възможност да се измъкнеш от цялата тази каша. Но ако настояваш да повикам адвокат, то тогава аз… ей! Та тя дори си го записа. Получаваш своя адвокат и ще се видим в съда. От друга страна, ако проявиш малко здрав разум, госпожице Корнелия Ули, аз току-виж съм се оказал твоя рицар в лъскава броня.

— На куково лято.

— Тя ме смята за куку.

— На мен ми изглеждаш съвсем в ред — заяви Дафи.

— Ама вие какво? Да не сте екип комедианти? Искам адвокат.

— И ние ще ти определим такъв, Корнелия. Погрижил съм се за това. — Обърна се към Дафи. — Ти си го записа, нали?

— Всичко е точно — информира го тя и посочи стенографския си бележник.

— Глупости!

Болд с все сила стовари юмрук върху масата. Ули подскочи от изненада. Дафи дори не помръдна.

— Чуй ме сега! — изрева той. — Аз съм последния ти шанс. — После, значително по-спокойно, додаде: — Или ще ни сътрудничиш, или ще си платиш за всичко. Толкова е просто. Знаеш ли с какво разполагаме срещу теб? Знаеш ли какви обвинения смятаме да повдигнем? — Обърна се към Дафи. — Хайде, давай. Кажи й.

Болд погледна часовника си. Два и половина. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова уморен. Всеки момент Ла Моя щеше да донесе предварителните резултати от обиска в таванския апартамент на Ули. Болд бе присъствал, когато екипът проникна в сградата — надявал се бе да завари там Колфийлд — но веднага след това си тръгна и остави хората от лабораторията и Ла Моя да си вършат работата.

Дафи прочете на глас невероятно дългия списък с обвинения, които включваха изнудване и завършваха с убийство първа степен.

Когато чу и последното обвинение, Ули ги изгледа мрачно и заяви:

— Това са пълни глупости.

— Тя все още не разбира — рече Болд, адресирал думите си към Дафи. — Ние трябваше да повярваме, че тази жена е просто куриер, някакъв второстепенен участник, но всъщност вече знаем, че всичко извършено е нейно дело. — После заговори директно на Ули. — Номерът на сметката е споменат в една от заплахите, млада госпожице. Има пряка връзка между теб и тези заплахи, между теб и смъртта чрез натравяне на десет души. Десет. И ако си мислиш, че би могла по някакъв начин да се отървеш от смъртоносната инжекция и да получиш само доживотна присъда, значи напоследък не си следила отблизо какво става наоколо. Този щат е в настроение да убива, госпожице Ули. А престъпленията, които си извършила, са точно от вида, за който ти говоря.

— От друга страна… — Дафи заговори, преди Ули да е успяла да им сервира задължителната порция лъжи, — ако имаш да ни кажеш нещо, желанието да ни сътрудничиш може и да те отърве от килията на смъртните.

— Може дори да си тръгнеш оттук — подкрепи я Болд.

— Не е особено умна — съобщи Дафи. — Момичетата като нея винаги си мислят, че знаят повече от нас. — После погледна Ули. — Което ми се струва странно, защото ние си вадим хляба, като затваряме хора като теб. А хората като теб прекарват целия си живот зад решетките. Не ти ли се струва странно?

— Искам адвокат.

Дафи заговори на Болд.

— Казах ти, че не е особено умна. Не помни дори, че вече си записах за адвоката.

Болд отговори напълно сериозно:

— Сигурно ще можеш да предложиш тялото си на пазачите, за да ти дадат някоя цигара. Чувам, че оралният секс струвал цял пакет. А пък истинското чукане — един картон. Поне през първите няколко години ще можеш да си осигуряваш цигари по този начин. Имаш хубаво тяло. Млада си. Но и по-млади от теб са влизали в затвора. Обаче в един момент на пазачите им писва от теб и играта загрубява. Опитваме се да предотвратим това. Не ни харесва особено тази практика. Само че затворниците продължават да я поддържат. Отчаянието какво ли не прави. Жените започват да си падат по други жени. Разбираш ли ги тия неща?

— Тя всичко разбира — подметна Дафи.

— Да ви го начукам!

— Значи все пак схвана темата на разговора — заключи Болд.

— Определено — съгласи се Дафи.

Болд отново погледна часовника си.

— Уморен съм. Ами ти?

— Направо съм смазана.

— Тя няма да ни сътрудничи.

— Мисля, че имаш право.

— И как разбрахте? — попита заподозряната.

Болд я погледна.

— Не забелязах да си особено словоохотлива, Корнелия.

— Може ли да се изправя — попита тя.

— Моля — отвърна Болд.

— Когато съм права, мисля по-добре — поясни тя.

— Ама разбира се! Имаш нужда да помислиш добре — насърчи я Болд.

Корнелия започна да обикаля стаичката и продължи така няколко минути. Болд изведнъж забеляза, че Дафи я следи с повишено внимание и интерес. По лицето й се изписа объркване, тя премигна и внезапно нареди на заподозряната:

— Вдигни отново ръце над главата си. Точно както беше направила преди малко. — Ули се спря на едно място. — Сложи ръце зад главата си.

Ули погледна към Болд, сякаш го молеше за подкрепа.

— Направи каквото ти каза — подкани я сержантът.

Ули се подчини, вдигна ръце и ги сплете на тила си.

— Какво става тук?

Имаше малки, стегнати гърди, които почти се изгубиха, когато вдигна ръце. Беше по-слаба, отколкото му се бе сторила в началото, шията й беше дълга и елегантна.

— Обърни се — инструктира я Дафи.

Тя се подчини, но отново попита:

— Хайде де. Какво става?

— Обърни се! — Дафи вече бе станала от стола си. — Кой ти даде картата за банкомата?

Заподозряната, която все още бе с лице към стената, отговори веднага:

— Беше ми изпратена по пощата.

Дафи като че ли се ядоса.

— Не, не е. Ти си подала молбата по пощата. Открила си сметка. — Дафи извади фотокопие на молбата за откриване на банкова сметка, предоставена от Лусил Жилар. — Всеки един графолог ще докаже, че молбата е била попълнена от теб. Сигурни сме в това. Но кой те накара да го направиш?

Ули понечи да свали ръцете си.

— Дръж ги така. Обърни се отново с гръб — нареди Дафи и погледна Болд. — Виждаш ли?

Искаше му се да я подкрепи, но не можеше да проумее тактиката й. Погледна я въпросително.

— Кой те накара да откриеш сметката? — попита Дафи.

Ули гледаше към документа върху масата. Лицето й беше безизразно, ръцете й все още бяха сплетени зад главата й.

— Аз…

— И не се опитвай да ми пробутваш тъпите си лъжи, Ули, защото започва да ми писва от теб.

Добряка и Злобаря. Никога не знаеха предварително кой коя роля ще играе. Понякога планираха тактиката си предварително — кой ще се държи приятелски със заподозрения, кой ще бъде лошото ченге. Друг път нещата се развиваха от само себе си и всеки поемаше ролята си в хода на самия разпит.

— Не мога да кажа — заяви Ули.

Болд усети гореща тръпка, която пробяга по гръбнака му. С тези си думи Ули току-що бе признала, че е виновна в извършването на престъпление.

Разпитваха я още четиридесет и пет минути, като непрекъснато се сменяха.

Малко след три часа решиха да я пратят долу в ареста. На следващата сутрин щяха да опитат отново.

Докато слизаха с асансьора към гаража, Болд се обърна към Дафи.

— За какво беше цялата тази хореография?

На лицето на Дафи се изписа тревога и тя отговори предпазливо:

— Не че го разбирам, Лу, но зная, че съм виждала тази жена и преди.