Без свидетели

Седем

Срещата с Оуен Адлър трябваше да започне точно в три. В името на сигурността и пълната дискретност бе решено тя да се проведе на яхтата на Адлър. По-рано през деня Болд бе възложил на детектив Джон Ла Моя да изготви списък на студентите на Мен и на членовете на факултета, които са имали неограничен достъп до лабораторията по инфекциозни заболявания. Ла Моя трябваше да изготви освен това списъци с имената на служителите на „Фуудланд“, на охранителната фирма „Шоп-Алърт“, както и на Уогнър Холсейл — дистрибуторът, който зареждаше супермаркета на Лий Хюндай. Всичките тези списъци щяха да бъдат съпоставени със списъка на служителите на Адлър с едничката цел да се опитат да свържат възможния мотив с реалната възможност да бъде извършено престъплението.

Шилшол Марина бе претъпкана с мачти и оглушена от плющенето на платна и подрънкването на кухи алуминиеви тръби. Вятърът свистеше край стоманените шлагове. Силен дъжд бръскаше по плексигласовото предно стъкло и барабанеше по синия навес на моторницата, която подскачаше по вълните и отнасяше Болд и Дафи към очакващия ги моторен кръстосвач. Той бе временно закотвен откъм подветрената страна на сивите каменни блокове, които служеха като вълнолом и предпазваха от вълните изкуствено създаденото заливче. Седемнадесетметровата яхта можеше, естествено, да спре и на пристанището, но Адлър не желаеше да поеме риска той и придружаващите го да бъдат забелязани с представители на полицията.

— А преди време тази лодка ми изглеждаше толкова красива! — извика Дафи, за да надвика рева на двигателите. Тя не приличаше на себе си. Може би я изнервяше мисълта, че й предстои да се срещне с Адлър по делови въпрос, и то в компанията на толкова много други хора.

— Той бесен ли е? — провикна се Болд.

Тя вдигна вежди. Знаеше за кого става дума. И извика в отговор:

— Разтревожен е. — Вдигна ръце и прибра косата си, за да не я шиба по лицето. — Би искал да потърсим случаи на самоубийства, когато получим списъка със служителите му… съпруга, роднини. И банкрути. Това са непосредствените му искания.

— Смята, че въпросът е личен?

— Любов, пари и отмъщение — рече тя, цитирайки най-честите причини, поради които хората се избиват един друг. — Възможно е да си имаме работа с параноиден шизофреник — предупреди Дафи. — Но пък може да се окаже и хладнокръвен психопат.

На Болд му се стори, че вятърът изведнъж стана по-студен.

— Бих искала да включа в разследването и доктор Ричард Клемънтс. Работи в БПА.

Дафи имаше предвид Бюрото за поведенчески анализи към ФБР. Болд знаеше, че бе използвала помощта на Клемънтс и в други разследвания. Той обаче никога не се бе срещал с него.

Черните дъждовни облаци надвиснаха застрашително ниско. Болд разкопча яката на ризата си и сдъвка две хапчета „Малокс“.

— Добре ли си? — Тя направи няколко несигурни стъпки и се отпусна на пейката до него. Косата й се ветрееше на вятъра. — Добре ли си? — повтори тя, този път с по-интимен тон и се притисна към него.

— Чух, че състоянието на момчето се влошило — рече той.

Тя се пресегна, сложи ръка върху ръкава на спортното му сако и леко стисна ръката му.

Моторницата намали скоростта си и когато се изравни с яхтата, някаква жена от екипажа им хвърли едно въже. Дафи се изкачи по стълбата, следвана от Болд. Моторницата бързо се отдалечи, като пореше сърдитите зеленикави вълни, оставяйки след себе си диря от бяла пяна.

— Мръсно време — обади се жената. Беше на около двадесет години, с атлетично телосложение, хубави крака и решителни зелени очи. Облечена бе с шорти в цвят каки, синьо-бели платнени обувки и тениска в аквамаринено синьо. На рамото й се виждаше мокро петно.

Спуснаха се в просторна, обзаведена с вкус всекидневна. Оуен Адлър, застанал в долния край на стръмната стълба, подаде на Дафи ръка, за да й помогне при слизането.

— Добре дошли на борда — поздрави той Болд.

Адлър младееше за своите четиридесет и пет години. Косата му бе посребрена на слепоочията, носеше очила с телени рамки, маншетите на ризата му бяха закопчани със сребърни копчета. Беше малко под метър и осемдесет, но изглеждаше значително по-висок. Облечен бе с кафяви италиански мокасини, ленен панталон и памучна риза на бледорозови точки с колосана яка. Ръкостискането му беше здраво, тъмните му очи гледаха интелигентно и проницателно.

Адлър и Дафи седнаха в двата противоположни края на малко канапе. Адвокатът на Адлър и негов главен заместник по въпросите на производството, Хауърд Таплин, зае стола вдясно от Адлър. Таплин беше жилав мъж с изпито лице, старателно поддържан мустак и напрегнати сиви очи. Облечен беше със сив костюм, черни обувки и дълги тънки чорапи, които обикновено се носеха с жартиери. Болд се настани между Таплин и Кени Фаулър. Навремето Фаулър работеше като полицай в „Углавни престъпления“ и се занимаваше основно с гангстерските войни. Болд го виждаше от време на време в „Големия майтап“, където свиреше на пиано в малките часове на нощта. Студеният и твърд поглед в очите на Фаулър бе съзнателно култивиран. Тъмната му коса бе пригладена назад, облеклото му бе винаги безупречно. Той самият се възприемаше като чаровник, по когото въздишат всички жени, макар че зад гърба му се шушукаше, че винаги си е падал по млади момиченца. Болд познаваше славата му на изключително избухлив и безжалостно откровен човек. Фаулър силно стисна ръката му и го попита за Лиз и Майлс. Никога не пропускаше да се поинтересува от тях. В устата му имаше няколко нови изкуствени зъба, на долната му устна се забелязваше малък белег. Болд се зачуди как ли изглежда другият участник в търкала — Фаулър поддържаше тялото си в завидна форма, а дрехите му, ушити по поръчка, само подчертаваха внушителното му телосложение.

Адлър откри съвещанието, а яхтата напусна укритието си зад вълнолома и навлезе в по-бурни води. Екипажът веднага увеличи скоростта и клатенето на лодката престана. Каютата, в която се намираха, бе с невероятно добра шумоизолация. Някакъв мъж от екипажа донесе кана с чай с лед и празни чаши, в които бяха поставили стръкче мента и резенчета лимон. Предложиха и бисквити.

Адлър започна.

— Бихме искали да изразим благодарността си за помощта, която ни оказвате, и за безценния ви опит, сержант. Намираме се в ужасна ситуация и сме готови да ви сътрудничим по всякакъв начин, за да разрешим този случай възможно най-бързо. Искам да заявя съвсем открито, че може би сме ви затруднили допълнително и сме обезсмислили част от усилията ви с продължителното си изчакване. — Той погледна към Дафи и Хауърд Таплин. — И бих искал да добавя, че продължаваме да сме убедени, че участието на полицията трябва да бъде изключително дискретно и незабележимо. Който и да е човекът, който стои зад заразяването на продуктите ни, той вече ни доказа, че не се шегува, и ние бихме искали да повярва, че се придържаме към изискванията му… към всичките му изисквания.

— Съгласен съм — отвърна Болд. — Докъде стигна изтеглянето на продукта от търговската мрежа?

— Наредихме пълно изтегляне от магазините на въпросната супа. Кени продължава дискретно да се оглежда за евентуален наш служител, който ни има зъб. Сигурен съм, че двамата ще пожелаете да си сътрудничите в това направление.

— Няма да се поддадем на терористични изнудвания — прекъсна го Таплин.

Адлър очевидно не остана доволен от намесата му.

— Тап искаше да каже — той се обърна към Болд, — че бихме предпочели този престъпник да бъде заловен и не бихме искали да бъдем въвличани в преговори с него.

— А някои от нас предпочитат да държим полицията настрана — натърти Таплин. — Нищо лично — студено додаде той и подаде на Болд последния получен факс.

— Портланд? — с тревога попита Болд.

— Обадихме се във всички болници — обясни Фаулър.

Дафи взе факса и го прочете отново. После рече, отчасти на себе си, отчасти и заради останалите:

— Той става все по-многословен. Това е добър знак. Започва да се разкрива малко по малко. — Останалите я слушаха напрегнато. Болд почувства хлад. Тя прочете факса още веднъж. — Никакви противоречия; очевидно е добре образован. И използва думата подчинявам се, а не сътрудничиш. Това е интересно.

Таплин се обади:

— Сега разбирате ли в какво положение се намираме?

— Лошо, ако се подчиним, лошо и ако не го направим — заключи Фаулър.

— Вие какво предлагате? — попита Адлър. — Ще ви сътрудничим по всеки възможен начин. Бихме искали да заредим магазините с нова партида супа, но не и ако съществува риск от други натравяния.

— Не можете ли да спрете пилешката супа от продажба, а на нейно място да предложите нещо друго? — попита Болд.

— Супата е най-рентабилният ни продукт — възропта Таплин.

— Аз предлагам — намеси се Дафи — да отстъпим пред изискванията му, като едновременно с това вземем всички възможни предпазни средства, за да не позволим други натравяния. Какво ще кажете за ново оформление на продукта?

Болд поясни:

— Ако изнудвачът работи в някое от производствените ви звена, бихме могли да разберем това чрез промяна на етикета или пък на цялостния дизайн на продукта. Ако той — или тя — има достъп до новите материали, тогава ще знаем със сигурност, че става дума за вътрешен човек. А и подобна стъпка по никакъв начин не противоречи на поставените условия.

— Само че дотогава ще мине много време — сърдито вметна Таплин. — Ще са нужни шест до осем работни седмици за отпечатване на новите етикети, и то при положение, че вече разполагаме с новия дизайн. А ние нямаме такъв. Ще ни трябват две до три седмици за изработването му. Ако говорим за ново оформление на консервната кутия — разработването на модел, който да не позволява заразяване чрез външна намеса — както за вътрешния, така и за външния пазар, предполагам, че ще са ни нужни между два и двадесет месеца за такава мащабна промяна.

Фаулър също се включи.

— Всички сме чували за случаи със заразени продукти, които са продължавали години наред, нали, Лу? Но ми се струва, че при всички тях нещата винаги са опирали до изнудване за пари. Ние обаче получаваме доста необичайни искания и, като имам предвид, че отпуснатият от него срок вече изтече, си мисля, че е малко вероятно този откачалник да ни остави достатъчно време за подобни промени. Следвате ли мисълта ми? Каквото и да е намислил онзи тип, аз не вярвам, че можем да си позволим неколкомесечно изчакване, докато се подготвим да пуснем супата в буркани или нещо подобно. Затова предлагам да изберем варианта с новите етикети, като внимаваме да не го изплашим.

— А не може ли да смените лепилото за етикетите. Да използвате лепило, което не се разтваря във вода — предложи Болд. — Този тип е пробил консервите точно под етикетите. С новото лепило ще бъде невъзможно да се отлепят етикетите, и ако заразяването въпреки това продължи, ще стесним кръга на заподозрените до хората, работещи в компанията ви.

Фаулър отново се намеси:

— Ще можем да сме сигурни, че става дума за човек, който краде етикети или работи на поточната линия.

— Точно така.

— Това е много добро предложение! — възкликна Адлър и надраска нещо на бележника пред себе си. — И е лесно за изпълнение. — Обърна се към Таплин, който кимна в съгласие.

— Трябва да сме сигурни, че възможно най-малко хора ще бъдат уведомени за тази промяна — настоя Болд.

— Бихме могли да сменим лепилото, без да въвличаме в тази операция когото и да било — увери го Адлър.

— Бихме могли да го вбесим — предупреди ги Фаулър.

— А той заплашва, че ще причини смъртта на стотици хора, ако го предизвикаме — напомни Таплин.

Болд се замисли каква част от истината може да им каже и заговори:

— Според лабораторните тестове не съществуват преки доказателства за отлепяне на етикетите с вода или пък на пара. Твърде вероятно е нашият изнудвач да работи със съвсем нови етикети.

— А такива етикети могат да се вземат от поточната линия, на товарната рампа или от печатницата — обобщи Фаулър.

— А в складовете? — попита Болд.

Таплин отговори на въпроса му.

— При нас всички операции са съгласувани по време. Етикетите и другите печатни материали се съхраняват за не повече от десет дни.

Фаулър си отбеляза нещо и допълни:

— Тази подробност трябва да бъде прибавена към списъка.

Адлър се обърна към Болд:

— Ако не възразявате, сержант, мисля, че Кени би трябвало да поеме тази част от разследването, свързана с компанията. Ние сме затворена система и ръководим компанията едва ли не на семейни начала. Присъствието на полицията ще бъде забелязано веднага и неминуемо ще стане повод за разговори…

— А предвид заплахите, ние, разбира се, не бихме желали това — съгласи се Дафи.

Фаулър се намеси:

— Напоследък регистрирахме няколко кражби, свързани с наши служители. Мога да използвам това като претекст да се поогледам и да поразпитам наоколо.

Всички единодушно се съгласиха, че полицията ще участва в разследването, но ще трябва да работи незабелязано и дискретно, изтеглена на по-заден план.

— Ако се наложи да се срещаме отново — заговори Адлър, като се обърна основно към Болд и Дафи, — бих предложил да уговорим срещата по факса, а не по телефона. Освен това трябва да стоим далеч един от друг.

— Колко бързо можете да извършите смяната на лепилата?

— За една нощ. В краен случай и един ден — отговори Таплин. Настроението му се бе подобрило значително.

— Има ли още нещо, което би могло да ни бъде от полза? — попита Болд.

Адлър вдигна очи към Таплин, който го изгледа ядосано. След това се обърна към Дафи.

— Може би е редно да покажеш на сержанта и останалата част от яхтата. Само за няколко минути.

Последва неловко мълчание и след кратко колебание двамата се изправиха.

Тя преведе Болд през трапезарията и му показа трите спални каюти, както и плаващия кабинет на Адлър, оборудван с клетъчен телефон и факс.

— Какво става тук? — попита я Болд.

— Оуен е в състояние да разреши всички възникнали противоречия. Дай му само няколко минути.

— Кажи ми нещо за Таплин.

— Интелигентен, загрижен за компанията, лоялен. Дългогодишен приятел на Оуен. Ръководи основната част от ежедневната работа във фирмата. Оуен твърди, че в голямата си част успехите им се дължат на Хауърд Таплин, но това, само по себе си, е доста красноречиво доказателство за характера на Оуен.

Болд забеляза малко устройство за идентифициране на подателя, свързано към факс апарата. Устройството веднага изкарваше на дисплей номера, от който е изпратен всеки пристигащ факс.

— Фаулър — констатира Болд.

— Идеята е добра, нали?

— Само ако сподели констатациите си с нас — отвърна Болд и додаде: — Нещо, в което аз силно се съмнявам. Таплин очевидно предпочита да разрешат проблемите си без наше участие. А както самата ти ми каза, Таплин е човекът, който попълва чековете със заплатата на Кени.

— Оуен ще ти даде всичко, което пожелаеш, Лу.

— Това поверителна информация от самия източник ли е?

Коментарът му не й се понрави особено.

— Време е — обяви Дафи. Поведе го обратно към каютата, където ги очакваха останалите.

Когато двамата се върнаха на местата си, Адлър заговори:

— В средата на осемдесетте имахме подобен случай. Не беше холера, а салмонела. Но бе открита в нашите супи.

— Случай? — сепна се Болд.

— Не беше съзнателно заразяване. Нищо подобно. Просто в супите ни попадна заразено пилешко месо. Четирима души бяха хоспитализирани, последваха съдебни дела.

Таплин побърза да се намеси:

— Позволете ми да поясня. Ние не бяхме отговорни за случилото се. Вината не беше у нас, а у един от доставчиците ни. Инцидентът бе в прерогативите на щатското управление на ХЕИ. Не виждам основание за каквито и да било сравнения между двата случая.

Болд го погледна:

— Бихме искали да получим цялата документация, с която разполагате по случая.

Отговори му Адлър.

— Разбира се. — Таплин сякаш замръзна от изненада. Отвори уста да възрази, но Адлър го прекъсна и се обърна към Болд: — Всичко, от което имате нужда.