Бурята

В двора на изискана къща в марокански стил на един хвърлей от Аденския залив, мъжът, познат като Сабах, се наслаждаваше на прелестната вечер. Докато здрачът спускаше своята тъмна пелена над света, той вечеряше агнешко с прясна питка и нарязани домати. Вечерният бриз полюшваше прозрачните завеси около него, а от вълните, разбиващи се в близките скали, се носеше успокояваща, монотонна песен.

Приближи се един прислужник и му прошепна нещо на ухото.

Сабах го изслуша и кимна. На челото му се образува лека бръчка. Очевидно чутото не го зарадва.

Прислужникът взе чинията му и Сабах се отпусна на стола си с чаша черен чай в ръка. Звукът от приближаващи стъпки спря под арката на вратата.

- Моля те ми дадеш възможност да се изкажа – каза фигурата в сенките.

- Мисля, че получи такава – отвърна Сабах, – тъй като вече си тук, канен или не.

- Не исках да те притеснявам – продължи мъжът. – Изчаках, докато свършиш с вечерята.

Сабах посочи към един стол.

- Ела, седни до мен, Мустафа. Ние сме стари приятели, още от първата война с Израел. Оръжията, които ти ни осигури, не ни помогнаха да победим, но ми позволиха да помогна на ал-Халиф и семейството му, както и да забогатея значително.

Мустафа се приближи и седна срещу Сабах, който не пропусна да отбележи известната нервност в движенията му. Мустафа обикновено се държеше нахално и надменно и затова Сабах се зачуди какво ли го тревожи в момента.

- Дойдох да обсъдим именно богатството – започна Мустафа, – моето и твоето. Както и на останалите, които прибират лъвския пай за себе си.

Сабах отново отпи от чая и остави чашата. На една чинийка върху масата бяха сложени прясно откъснати листа от кхат, растение с наркотични свойства. То наподобяваше слаб амфетамин. Сабах взе едно от листата, сгъна го и го постави в устата си. После го задъвка бавно, като изсмукваше с наслада сока от растението.

- Лъвовете взимат най-големия пай, защото са лъвове – обясни Сабах. – Никой не може да им се противопостави.

- Ами ако лъвът е слаб и нахален? – попита Мустафа. – Или ако обръща гръб на нуждите на семейството? Тогава ще се появи друг, който да заеме мястото му.

- Стига – каза Сабах, – няма нужда да използваме метафори! Говориш за Джин и неговия проект и смяташ, че той ни предава, така ли?

Мустафа се поколеба и потърка ръце, сякаш беше объркан.

Сабах бутна чинийката с листа към него.

- Вземи едно. Ще ти развърже езика.

Мустафа взе едно листо и го сгъна с пръсти, също както направи Сабах. После го постави в устата си.

- Кои от действията на Джин ти се струват неправилни? – попита Сабах.

- Три години напразни обещания – отвърна Мустафа, – без нито капчица дъжд.

- За промяната е нужно време. Предупредихме те.

- Времето ни изтича – каза Мустафа, – твоето също. Йемен умира. Хората са принудени да напускат градовете под дулата на оръжия, защото водата не стига за всички.

Сабах изплю в една малка купичка зелена храчка и остатъците от листото. После отпи от чая, за да се освежи. Мустафа беше прав. Знаеше, че през следващата година столицата на страната ще изпита такъв недостиг на вода, че никакво разпределяне нямаше да спаси положението. Единственият изход беше принудителна емиграция. Хората трябваше да бъдат пръснати в други райони, но и останалата част от страната не беше в по-добро състояние.

- През последната седмица тук валя три пъти – каза Сабах. – Това рядко се случва. Дори и сега облаците висят над планините на север. Промяната настъпва. Обещанията на Джин ще се изпълнят.

- Възможно е – каза бавно Мустафа, – но какво му пречи да промени решението си?

От блясъка в очите на Мустафа Сабах усети, че стигат до същността на проблема.

- Честта! – отвърна твърдо той.

- Джин няма чест – заяви Мустафа. – Доказателството си самият ти. Всички знаят, че той дължи успеха си единствено на теб, Сабах. Неговата власт и богатство се крепят на твоята мъдрост. Семейството му натрупа пари от твоите усилия, труд и вярност. Джин има милиони, компании, палати, съпруги. А какво ти даде на теб?–Мустафа се огледа. – Имаш хубав дом и няколко прислужници. Изискани ястия. Само това ли получи в замяна на своята преданост? Това са дреболии. Определено заслужаваш повече. Ти трябва да бъдеш принц.

- Аз съм един покорен слуга – отвърна Сабах.

- Дори и слугите споделят наградите на господаря си – не се предаваше Мустафа. – В старите придворни дворове дори един роб е могъл да се превърне в доверен съветник.

Сабах чу достатъчно.

- Вероятно езикът ти се е развързал прекалено, Мустафа.

- Не – отговори развълнувано гостът, – колкото е нужно. Аз знам истината. Джин те използва, също както и нас. Той взима много и дава само толкова, колкото му се налага. Ние сме на негово разположение. Ако спре проекта, ще изчезнем. Ако поиска повече, няма да имаме друг избор, освен да му го дадем.

- Значи те притесняват парите.

- Не – каза Мустафа. – Притеснява ме властта. Скоро Джин ще направи така, че да не можем да го контролираме и дори да се пазарим с него. Той създаде магия, също като джиновете в древни времена. Но ако само той има власт над нея, вече няма да има нужда от нас. Ето защо джиновете са били прокълнати. Били са магьосници, на които човек не е можел да се довери. Ако не са били затворени, са щели да се превърнат в богове. Това е целта на Джин.

Сабах огледа своя стар приятел и се опита да разбере докъде може да стигне. Засега Мустафа се въздържаше да говори за предателство, но очевидно това беше неговата цел. Ако Сабах се окаже прав, значи мъжът очаква от него да вземе решение.

- Вероятно инвеститорите са разговаряли помежду си на съвет – предположи той. – Кажи ми кой се е осмелил да го свика.

- Няма значение – отвърна Мустафа.

- За мен има.

- Сега е важно каква позиция ще заемеш ти – настоя Мустафа. – Моля те да помислиш защо си тук, в Аден, вместо с Джин в неговата пещера в пустинята.

- Защото в момента не съм му необходим.

- Изглежда, че това се случва все по-често – забеляза Мустафа. – И какво ще правиш ти, покорният слуга, когато Джин вече не се нуждае от теб?

Сабах остана слисан, но думите му се сториха искрени.

Мустафа продължи на настъпва:

- Когато Джин беше малък, ти го контролираше със сила. След време започна да го възпираш с мъдрост. Сега какво ти остана? Ти му даде всичко, Сабах. Време е да получиш нещо. Това, което си заслужил.

- Целта ти е да постигнеш някакъв придворен преврат, нали?

- Ти издигна неговата империя – прошепна Мустафа, – ти, а не той. Ключовете от нея трябва да са в теб, а не да стоиш извън стените на палата като някакъв второстепенен член на клана, какъвто винаги си бил.

Думите на Мустафа уцелиха болното място на Сабах. Той не беше част от клана Халиф. Колкото и верен, трудолюбив и безмилостен да беше, никога нямаше да бъде нещо повече от доверен помощник.

Синовете и дъщерите на Джин растяха. Скоро партньорството между двамата щеше да отиде на заден план и кланът и семейните връзки щяха да станат доминиращи. Сабах щеше да бъде избутан настрани и неговите собствени деца нямаше да могат да пожънат това, което той беше посял.

В известен смисъл процесът вече беше започнал. През миналите една-две години, Джин прекарваше все по-малко време в компанията му. Навиците му се бяха променили. Изглежда, че му бе омръзнало да слуша съветите на Сабах.

Но всичко това не беше причина да го предаде. Сабах се пресегна към листата, сгъна едно и го сложи в устата си. Трябваше добре да помисли, преди да вземе решение.

Докато дъвчеше, наркотикът, който растението изпускаше, предизвика прилив на енергия в цялото му тяло.

Той знаеше, че Мустафа няма да промени решението си, не и след като беше споделил своя план. Ако Сабах не се съгласи принципно, веднага щеше да си навлече неприятности. Вероятно хората на Мустафа чакаха наблизо. А може би се надяваше, че ще успее сам да убие Сабах.

Нямаше да му даде този шанс.

- Имаш ли стратегия?

Мустафа кимна.

- Трябва да видим ордата в действие, дори и в малка степен.

- Имаш предвид и останалите ли?

- Аз ще бъда свидетел, заедно с Алрама от Саудитска Арабия. Джин има най-голямо доверие на нас. Ние ще докладваме на другите.

- Разбирам. И как предлагаш да го уредя?

- Джин трябва да ни допусне да огледаме контролната зала и фабриката за производство. А също така и да ни осигури достъп до програмите и кодовете.

Сабах се замисли върху предложението му и потърка брадата си.

- И когато това стане?

- Тогава ще ти дам сигнал – каза Мустафа. – Ти ще убиеш Джин, ще поемеш контрол над операцията като наш равноправен партньор и ще застанеш начело на консорциума „Оазис”.