Бурята

Кърт Остин вървеше към високотехнологичния офис на Марчети на върха на една от двете завършени сгради на „Аква Тера“. През двайсет и четирите часа, откакто той и Джо спряха хидроплана и попречиха на Метсън и Отеро да избягат, се бяха случили много неща.

Във Вашингтон Дърк Пит и висшите чиновници от НАМПД бяха запретнали ръкави и събираха информация за Джин ал-Халиф.

Найджъл приключи със сглобяването на хеликоптера и по покана на Марчети докара Пол и Гамей Траут.

Самият Марчети прекара около петнайсет часа в оправяне на компютърната програма, за да е сигурен, че Отеро не е поставил допълнителни капани. Не откри нищо, но на този автоматизиран остров работеха стотици програми и Марчети не можеше да бъде сигурен, че всичките действат безпогрешно. По молба на Кърт, той се концентрира върху най-важните и за всеки случай изключи напълно роботите строители.

Всички се събраха в кабинета на Марчети и очакваха доклада от главното управление на НАМПД, за да обсъдят следващия си ход.

Кърт отвори вратата и влезе в стаята. Джо и съпрузите Траут вече бяха там. Марчети седеше срещу тях. Лейлани беше до него.

- Много хубава хралупка си имаш – каза Кърт на Марчети. – Отсядал съм в далеч по-лоши петзвездни хотели.

Марчети грейна.

- Когато довършим „Аква Тера“, ще посрещаме милионери и милиардери. Ако ще трябва да вкарам някои от тях в затвора, не искам да останат разочаровани от моето гостоприемство.

Кърт се захили.

- Успя ли да ги накараш да проговорят? – попита Лейлани.

- Не, категорично отказват – отвърна Кърт. Той погледна Джо и после пак Марчети. – Случайно да ти се намира някой гладен питон?

Марчети изглеждаше изненадан от въпроса.

- Ами... не. Защо?

- Забрави...

Кърт седна секунда преди да се появи сателитната връзка. На екрана се показа грубото лице на Дърк Пит.

След кратко представяне, той заговори:

- Намерихме малко информация за този Джин. По-голямата част от нея ще ви бъде изпратена в кодиран файл, но ето най-важното. Преди трийсет години Джин ал-Халиф е само един деветнайсетгодишен камилар. Десет години по-късно за кратко влиза в търговията с оръжия, от което натрупва състояние, а скоро след това използва тези средства, за да закупи няколко компании в сферата на транспорта, строителството и инфраструктурата. Нищо значително, но печели добре. Преди пет години основава компания, наречена „Оазис”. Това е странно структуриран международен консорциум, занимаващ се с технологии и получаващ финансиране от съмнителни източници. Интерпол го следи още от създаването му. Най-много се притесняват от огромния поток пари и технологии, който се влива в Йемен, без какъвто и да било контрол.

- Не мога да си представя Йемен като притегателен център за чужди капитали – каза Кърт.

- Със сигурност не е – отвърна Пит. – Заради това Интерпол реши, че вероятно „Оазис” е параван за терористична дейност или се занимава с пране на пари. Но Джин не е влязъл в политиката, дори и в своята изстрадала страна. А и не са открити банкови преводи, които да предполагат пране на пари. Изглежда, че трансферът на техника и високотехнологичните инвестиции са законни.

Пит натрака нещо на клавиатурата пред себе си. Появи се сателитна снимка, показваща изумителната красота на северния пустинен район на Йемен. Образът се изчисти и уголеми, сякаш се спускаха от космоса. Видяха скалисти хълмове, които хвърляха сянка върху пясъка под тях. Те напомниха на Кърт за Шипрок, Ню Мексико. Наблизо се виждаха следи от автомобили и ивици обезцветен пясък.

- Какво е това? – попита Кърт.

- Нашите разузнавателни агенции следят някои от действията на Джин в този район от пустинята.

- Не виждам нищо особено – промърмори Пол.

- Такава е и неговата цел – отвърна Дърк. – Виждате ли тъмния пясък и пръстта? Простират се на повече от сто акра.

- Изглежда, че са били докарани от някъде – каза Гамей. – Вследствие на ерозия или внезапно наводнение.

- Но това е най-сухата част от пустинята – обясни Дърк, – а наклонът е противоположен на следите, които виждаме.

- Значи е камуфлаж – каза Кърт. – Какво крият?

- Нашите специалисти смятат, че са преместили много пръст – продължи Пит, – което предполага наличието на мащабен подземен комплекс. Инфрачервените датчици засякоха огромни количества топлина, излизаща от отдушници в пясъка. Вероятно там се произвежда нещо, но досега никой не можеше да предположи с какво точно се занимават.

- Крадат моя проект – възмути се Марчети, – и го произвеждат!

Пит кимна.

- Така изглежда. Въпросът е, защо?

Марчети помисли за секунда.

- Не съм сигурен – каза той. – Бях ги проектирал да ядат боклук, но доколкото виждам, конструкцията е била изменена. Очевидно имат различна цел. В момента знаем само, че са нападнали вашия катамаран, но доколкото разбрах, нито един друг плавателен съд не е бил атакуван или е изчезнал. Явно това не е основната им задача.

- Тогава за какво ги използват? – попита Кърт.

Марчети погледна Лейлани за секунда и после продължи:

- При нормални обстоятелства, лодката щеше да бъде изчистена изцяло. Нямаше да остане нито частичка органична материя. А роботите щяха да изчезнат обратно в морето.

Кът разбра:

- Никакви следи. Никакви свидетели. Лодката щеше да бъде открита непокътната като „Мария Селесте”. Те не са очаквали екипажът да запали огън, за да ги отблъсне.

- Именно – каза Марчети. – Без остатъците, които сте открили, нямаше да можем да разберем какво се е случило. Дори и някой да е наблюдавал от разстояние, е нямало да види нищо.

Пит върна разговора към основната тема:

- Значи те могат да застрашат корабоплаването – каза той, – но ако това не е основната им задача, тогава каква може да е? Могат ли да предизвикат температурните аномалии, които екипът ни установи?

- Възможно е – отвърна Марчети. – Не съм сигурен как, но това, на което те са способни, зависи от тяхната численост.

- Бихте ли обяснили? – попита Пит.

- Представете си, че са насекоми. Едно не е проблем. Една оса, една мравка, един термит не представлява голяма заплаха. Но ако съберете на едно място много от тях, могат да създадат големи неприятности. Тази конструкция е способна да се размножава с астрономическа скорост и до безкрайност. Само така можех да направя микророботите ефективни. Няма причина да мисля, че тези не правят същото. Милиони от тях могат да създадат проблем за малък воден съд, милиарди могат да застрашат голям кораб, нефтена платформа, или нещо с големината на „Аква Тера“, но трилиони от тях, или трилиони трилиони, биха представлявали опасност за цялото море.

- Цялото море? – възкликна Джо.

Марчети кимна.

- Може да се каже, че микророботите представляват един вид замърсител. Нещо като отрова. Но тъй като се хранят активно, размножават се и се защитават, по-добре да ги възприемаме като организми, завземащи нов хабитат. Моделът винаги е един и същ. Ако нямат естествени врагове, съществата в началото са просто едно любопитно явление, постепенно стават напаст и скоро след това се превръщат в застрашаваща цялата екосистема епидемия. Ако не намерим начин да спрем роботите, те ще се превърнат в огромна опасност.

- Спомням си, когато гъботворките стигнаха до Нова Англия – каза Пол. – Чужд вид, донесен от Китай. Без естествени врагове. Година по-късно се появиха няколко космати гъсенички. Следващата година бяха в изобилие, а до края на третата бяха навсякъде. Милиарди! Покриваха всяко дърво, оголваха всеки лист и на практика обезлесиха цели гори. За такъв ефект ли говориш?

Марчети кимна мрачно.

Групата потъна в мълчание. Всички размишляваха върху думите на Марчети. Кърт си представи как микророботите се разпространяват в Индийския океан и по света. Питаше се дали тази опасност е реална, или е само параноя, защо някой би искал да се случи това и какво би спечелил.

- Каквото и да правят, спокойно можем да предположим, че не е нещо добро – каза Пит. – Затова трябва да разберем какво е и как да го спрем. Някакви предложения какво да правим?

Всички погледи отново се впериха в Марчети.

- Има два начина – каза той. – Единият е да хванем микророботите в крачка, за което предлагам услугите си и острова, а другият е да стигнем до източника и да разберем какво са намислили.

- Да отидем в Йемен, така ли – поясни Пит.

Марчети кимна.

- Не искам да го казвам и определено нямам желание да идвам, но ако тези неща се произвеждат в този подземен комплекс в Йемен, най-добрият начин да откриете за какво са били създадени, е да влезете във фабриката и да потърсите чертежите.

Пит кимна замислено, но не проговори. Огледа внимателно един по един всички от екипа и накрая каза:

- Добре... Нашата първоначална цел беше да разберем какво се е случило с екипажа, но мисля, че открихме много по-голяма заплаха, заради която най-вероятно нашите хора са били убити. Трябва да атакуваме от две страни. Пол и Гамей ще се възползват от гостоприемството на господин Марчети и ще оглавят търсенето по вода. „Аква Тера“ ще бъде тяхна база. Кърт и Джо, пригответе се. Ще потърся начин да ви внедря в Йемен.

Кърт погледна Джо, който кимна.

- Готови сме!

Пит изчезна от екрана. Срещата свърши и всички се насочиха към вратата. Лейлани се приближи до Кърт.

- Искам да дойда с вас – каза тя.

Кърт продължи да си събира вещите.

- Никакъв шанс! – отсече накрая той.

- Защо? – попита тя. – Ако този Джин е човекът, който стои зад всичко това, искам да бъда там, когато го хванете.

Кърт я погледна строго.

- Ти веднъж вече застраши операцията. Няма да ти позволя да го направиш пак. Нито пък ще те изложа на опасност. А и няма да „хващаме” този тип. За разлика от теб, ние не сме част от някакъв ударен отряд. Искаме да разберем какви ги върши и защо. Нищо повече. Най-добре е да се върнеш на Хаваите.

- Вече няма при кого да се върна – каза тя.

- Съжалявам – отвърна Кърт, – този път номерът ти няма да мине.

Гамей се приближи.

- Ще ни трябва морски биолог, ако искаме да анализираме какво се случва с хранителната верига. Защо не останеш тук с нас?

На Лейлани не ѝ допадна идеята, но разбра, че няма друг избор и кимна.

Кърт излезе през вратата, без да каже нищо повече. Той я съжали, но имаше работа за вършене.