Бурята

Двайсет минути по-късно Джо седеше в една патрулна лодка, която се носеше почти безшумно нагоре по течението на потъналия в мрак Нил. Египетският майор даваше заповеди на войника, който управляваше лодката, а трети мъж стоеше до тях с пушка в ръце.

Нощният въздух беше хладен, но за щастие дъждът беше спрял. Небето се изчисти от облаците и звездите се показаха. В този час по реката нямаше голямо движение, но цялата долина светеше. Хотели и други сгради по бреговете на Нил буквално се къпеха в светлина. Бентът също блестеше, осветен от множество прожектори, подобно на футболен стадион през нощта.

Тъй като бентът Асуан беше насипен, се сливаше добре с околността. Вместо извисяваща се сива стена в единия край на тясна долина, Джо видя огромна полегата структура, нещо като гигантска рампа с цвета на пустинята около нея.

Външният слой на бента беше изграден от бетон, който го предпазваше от ерозия. Под него имаше скална маса и пясък, а в центъра, водонепромокаемо глинено ядро, стигащо до бетонна структура, позната като „прекъсваща завеса”.

Зад бента имаше стена от вода, висока над деветдесет метра.

- Трябва ли да стоим от тази страна? – промърмори Джо.

- Какво казахте? – попита майорът.

- Не може ли да огледаме стената от другата страна или отгоре?

Египтянинът поклати глава.

- Търсим теч, нали? Как очаквате да видим проблем от горната страна? Тя е под водата.

- Надявах се да разполагате с камери или нещо подобно.

- Нямаме нищо такова – призна майорът.

- Познавам няколко човека – каза Джо. – Мисля, че мога да ви уредя нещо изгодно.

- Не, благодаря, господин Дзавала. Ще огледаме стената на язовира оттук и ще ви докажа, че е непокътната. После ще обсъдим продължителния ви престой в затвора заради това, че ми загубихте времето.

- Прекрасно – промърмори Джо. – Само се погрижете килията ми да е далеч от тук.

Патрулната лодка продължи напред и навлезе в забранена зона, простираща се на осемстотин метра по течението от основата на стената.

Построен през шейсетте години на миналия век с помощта на Съветския съюз, бентът се състоеше от две основни части. Западната, намираща се вдясно от Джо, представляваше широк, полегат склон. От източната страна, след малък триъгълен полуостров от скали и пясък, покрит с кабели с високо напрежение и трансформатори, се издигаше вертикална бетонна стена с улеи за преливниците, в които бързотечащата вода преминаваше, завърташе турбините, вливаше се отново в реката и отново се забавяше.

Джо забеляза, че водата в улея в момента е сравнително спокойна.

- Не генерирате ли електричество?

- Преливниците са отворени на минимална степен – обясни майорът. – През нощта не се нуждаем от максимална мощност. Върховото потребление е след обяд, заради климатиците и осветлението в търговските обекти.

Продължиха към дясната, по-полегата част на съоръжението.

Джо беше впечатлен от размерите на бента. Чудовищната разделена рампа беше по-широка и плоска, отколкото предполагаше. Приличаше повече на планина, спускаща се в реката, отколкото на нещо, създадено от човек.

- Колко е широк?

- Деветстотин и осемдесет метра в основата.

„Почти цял километър”, помисли си Джо. Той започна да разбира защо майорът е толкова сигурен, че подобно съоръжение не може да бъде повредено. Но Дзавала разбираше малко от хидроинженерство и беше видял демонстрацията в басейна в Йемен.

Пробивът в макета започна от върха и срутването продължи надолу като дига, скъсана на брега на Мисисипи.

- Оттук няма да видим нищо – каза той. – Трябва да огледаме отгоре. Изпратете екипи върху язовирната стена, за да проверят за течове.

Търпението на майора се изчерпа.

- Мислех, че това ще ви покаже колко глупави са вашите усилия да ни загубите времето – отвърна той. – Имам намерението да ви вкарам в затвора. Просто ви „дърпах веригата”, както казвате вие, американците. Но ако продължите да си играете с търпението ми, ще се ядосам и няма да имам друг избор, освен да...

Гласът на майора затихна. Той погледна зад Джо, към полегатата стена на бента на петнайсет метра зад тях.

Джо се обърна. Тънка луминесцентна нишка се виждаше там, където реката докосваше бента. По стената се стичаше вода. Не приличаше на пробив, а сякаш някой беше забравил отворен кран високо горе, въпреки че кранове в стената нямаше.

- О, не! – прошепна Джо.

- Приближи ни! – заповяда майорът на войника и се премести на носа на лодката.

Войникът подаде газ и патрулната лодка се насочи към стената. Няколко секунди по-късно вече бяха пред нея, а двата прожектора на лодката осветяваха течащата вода.

- Усилва се – отбеляза Джо.

Той се загледа нагоре по полегатия склон, а майорът нагласи прожекторите. Една тънка струя вода се стичаше от върха на бента.

- Нима е възможно? – промърмори на себе си майор Едо. – Наистина ли се случва?

- Кълна се – каза Джо, – в опасност сме! Цялата долина е в опасност!

Майорът продължи да гледа с невярващи очи.

- Но водата не е толкова много – каза той.

- Ще стане по-лошо – настоя Джо, без да сваля очи от стената. – Виждате ли откъде идва?

Едо завъртя прожекторите, за да проследи пътя на водата, но следата изчезваше в края на обсега им.

- Не – каза той.

В гласа му вече нямаше нито намек за превъзходство.

- Трябва да предупредите хората – притисна го Джо. – Нека всички се отдалечат от реката.

- Ще предизвикаме паника – колебаеше се майорът. – Ами ако грешите?

- Не греша.

Едо стоеше като парализиран. Изглежда не можеше да вземе решение.

- Свалете ми белезниците! – каза Джо. – Ще ви помогна да огледате. След като открием източника, ще опитаме да направим нещо. Най-малкото ще знаем със сигурност какво става.

Докато двамата разговаряха, течът се усили значително. Сякаш някой беше отворил и втори кран.

- Моля ви, майоре!

Едо излезе от транса. Грабна ключовете от единия от хората си и свали белезниците от ръцете и краката на Джо.

- Ела с мен! – нареди майорът и грабна радиостанцията. Дзавала слезе от лодката и стъпи на полегатия склон на бента. Двамата с Едо се затичаха към върха на стената, като следваха пътя на течащата вода.

Наклонът на бента Асуан е само тринайсет градуса, сравнително лек, освен ако някой не тича с всички сили нагоре по него. След като изминаха двеста метра хоризонтално и двайсет и седем метра вертикално, майорът остана без дъх, а все още не бяха открили пробива.

- Течът се усилва – каза той след кратка почивка до струята. Джо забеляза ситен пясък и други отлагания във водата.

Изкопаването беше започнало.

- Трябва да се качим по-високо – каза Джо.

Майорът кимна и двамата продължиха нагоре. На около петнайсет метра от върха, двамата забелязаха, че струята се е превърнала в широк около два метра поток, носещ пяна и малки камъни. Внезапно една част от стената поддаде и размерът на теча се удвои. Водата се спусна към тях.

- Внимавай! – извика Джо и дръпна майора настрани. Двамата отстъпиха малко назад. Вече никой не можеше да отрече.

Едо вдигна радиостанцията и натисна копчето.

- Говори майор Едо – каза той. – Обявявам тревога първа степен! Задействайте всички аларми и започнете пълна евакуация. Бентът е пропукан!

От другата страна се дочу неясна реч и той реагира мигновено:

- Не, не е учение, нито фалшива тревога! Бентът е в опасност! Повтарям! Бентът може да се срути всеки момент!

Още една малка част от горния ръб поддаде и разпенена вода се спусна по склона. Ако някой се беше усъмнил в думите на майора, трябваше само да погледне през прозореца и да се убеди сам.

В далечината се дочуха сигнали за тревога. Приличаха на виещи сирени, предупреждаващи за въздушно нападение.

Далеч под тях патрулната лодка изчезна бързо на юг.

- Страхливци! – извика майорът.

Джо не можеше да вини двамата мъже, макар да оставиха него и Едо в сложна ситуация. Бентът се тресеше под краката им. Съоръжението беше огромно, а дупката широка само четири метра, но Джо и майорът бяха твърде близо, за да се чувстват в безопасност.

- Хайде! – каза Дзавала, разтърси Едо за рамената и се затича към върха на бента. – Трябва да стигнем до горе. Това е единственият ни шанс.