Бурята

В просторното помещение около басейна думите на Джин към Мустафа от Пакистан и Алрама от Саудитска Арабия ехтяха със странна дисхармония. Той успяваше да изглежда любезен и спокоен – поне в собствените си очи – въпреки кипящото в него желание да ги удуши с голи ръце. Но беше готов да им даде урок. Всъщност, цели два урока.

Сабах се приближи.

- Раздели ги! – прошепна му той и отстъпи назад, за да не се набива на очи.

Джин не реагира на думите му. Съгласи се на тази демонстрация по молба на Сабах, но сам щеше да реши какво ще се случи оттук нататък.

- В басейна пред вас виждате модел на бента в Асуан – каза Джин. – Скоро той ще изиграе главна роля в една демонстрация на моята мощ.

- Не разбирам – погледна го въпросително Алрама.

- Генерал Азис ви окуражи със своя отказ да плати обещаното. Той има свои причини да го направи, но една от основните сред тях е бентът. Докато съоръжението съществува, Египет разполага с поне петгодишен запас от вода, но Азис не познава моята сила и гняв.

Джин вдигна радиостанцията и натисна копчето.

- Започвайте!

Машините заработиха. Кранът се премести и приближи бидона до крайната му позиция над водата. Кабелът, завързан за долната част на жълтия съд, се опъна и той започна да се накланя. Сребристият пясък започна да се изсипва. Милиони от микророботите на Джин паднаха в басейна и се разтвориха като захар в чай. Водата стана мътна и сива.

- Издайте им нареждане! – заповяда Джин.

В контролната зала високо над тях някой натисна копче и изпрати кодирана заповед.

Мътната вода се раздвижи. Сивият облак се сгъсти и се насочи към ръба на бента като тъмен дух, който плува във водата.

- Какво става? – попита Мустафа.

- Бентът е направен от различни материали – каза Джин. – Лесно се изгражда и се държи на място от собствената си тежест, но не е напълно непромокаем за водата.

Докато говореше, сребристият пясък се полепи на две места към ръба на бента: едното близо до неговия край, а другото – на около една трета от разстоянието до подножието на извитата стена. След около минута, ясно се виждаше как малките машини буквално го разрязват.

- Забележително е с каква скорост дълбаят! – възкликна Алрама.

- Разбира се, истинският бент е много по-дебел – отбеляза Джин, – но ефектът ще е същият. Просто ще отнеме повече време. Мисля, че ще приключат за няколко часа.

След няколко минути първата вълна от роботи достигна ядрото на бента. Вече не напредваха толкова бързо, но продължаваха да дълбаят и не след дълго в стената се образува дупка.

Появи се малък теч. Скоро, под напора на водата зад стената, течът се превърна в мощна струя.

- В реални условия ефектът ще бъде много по-драматичен – обясни Джин. – Язовирът на Асуан съдържа милиарди тонове вода.

Дори и в този умален модел, дупката бързо започна да се разширява. Скоро диаметърът ѝ стана пет сантиметра, а после десет. Няколко секунди по-късно от горната част на бента се откъсна голямо парче и падна, като повлече миниатюрния път и колите със себе си. Водата от пълната част на басейна потече през дупката и се изсипа от другата страна като водопад. Но долният тунел през бента направи демонстрацията наистина интересна.

Докато водата се изсипваше отгоре, постигна нещо като равновесие. Сега водопадът течеше по-бавно, тъй като водонепромокаемото ядро от глина устояваше на ерозията.

- Бентът не пада – забеляза Мустафа.

- Наблюдавайте долния тунел – каза им Джин.

Втората група роботи най-накрая пробиха от другата страна и след няколко минути по-голямото налягане в долната част на басейна разшири тунела до няколко сантиметра.

Водата изригна от другата страна в мощна струя. След още минута ядрото се срина в центъра и остави дълбок „V”- образен прорез.

Огромна вълна проби бента и се разби в тесния канал, който всъщност беше модел на реката Нил. Тя наводни миниатюрните брегове и понесе пръстта, пясъка и малките кутийки, поставени вместо сгради.

Тестът беше успешен. Бентът беше пробит, а Нил преля в невиждани размери. Мустафа и Алрама гледаха шокирани разрушенията.

Джин се усмихна тайно и отстъпи назад. Моментът беше настъпил. Сабах държеше вратата зад него.

Мустафа се обърна към тях ухилен и в очакване. Той кимна на Сабах. Изражението на лицето му напомни на Джин за крадец с плячка в ръка. Сабах не помръдна. По лицето на Мустафа се изписа объркване, а след това гняв и страх. Той осъзна, че Сабах не би убил господаря си.

Крадецът с плячката беше заловен и лицето му го показваше. Мустафа се пресегна към оръжието си, но Сабах дръпна Джин и затръшна вратата.

След секунда, тя вече беше плътно залостена, а дъждът от куршуми по нея отекна само като силен звън в ушите.

Мустафа закрещя от другата страна:

- Какво правите?! Какво означава всичко това?!

Джин натисна копчето на интеркома.

- Много просто. Опитахте се да настроите мой служител срещу мен, но той издържа теста. Сега ще си понесете последствията.

Последваха удари с юмрук по вратата и проехтяха още няколко изстрела. Джин се зачуди как рикошетите не засегнаха нито един от двамата мъже.

Алрама закрещя:

- Джин, бъди благоразумен! Аз нямам нищо общо с това!

Джин не им обърна внимание. Той отново доближи радиостанцията до устата си:

- Обявете начало на храненето!

Горе, в контролата зала, операторът натисна друго копче. Жълтият бидон се наклони и от него заструи сребрист пясък. Водата отново стана тъмносива. От външната страна на басейна, където стояха Джин и Сабах, водата сякаш завря.

В нишата за наблюдение ефектът беше по-силен. Мустафа гледаше през прозрачната стена. Една заплашителна фигура, тъмна като мастило на октопод, се спусна напред. Тя се полепи върху гладката повърхност на плексигласа и се разстла по него.

Мустафа замръзна. Алрама го избута и се вкопчи в дръжката на заключената врата.

- Пуснете ме! – крещеше той. – Мустафа е виновен! Аз нямам нищо общо!

Дочу се странно дращене и слоят по плексигласа стана по-тъмен и плътен. Мустафа забеляза, че се образуват пукнатини. Те се разпростряха като паяжина по плексигласа и на две места станаха по-дълбоки.

Дращещият звук се усили, сякаш някой прокарваше ноктите си по черна дъска. Плексигласът завибрира, а водата зад него закипя.

Гладката стена изпука заплашително. Алрама продължаваше да блъска по вратата и да умолява Джин да го пусне. Мустафа се разтрепери и падна на колене.

- Не! – изкрещя той. – Не!

Плексигласовата стена се пропука и поддаде. Водата нахлу в нишата. Мустафа се опита да плува, но роякът от сребрист пясък го покри, проникна през дрехите му и задълба в кожата. След това го повлече към дъното на басейна.

Мустафа няколко секунди се бори като пронизана с харпун риба, но много бързо се отпусна. Водата се оцвети в червено. Алрама беше сполетян от същата участ.