Бурята

На изкуствения плаващ остров „Аква-Тера“ Пол и Гамей прекараха по-голямата част от деня в компанията на Марчети и в изучаване на пробата от „дивите” микророботи.

На бърза ръка подредиха една импровизирана лаборатория, за да заместят тази в наводнения отсек. В стаята бяха разхвърляни компютрите на Марчети, един малък радио предавател и друго оборудване.

Без електронния микроскоп не можеха да наблюдават самите микророботи, но с два медицински оптични микроскопи, Пол и Гамей се опитаха да разгледат две отделни проби, в които странните се бяха струпали на малки групички, наподобяващи водорасли или бактерии.

Марчети седеше пред компютъра и пишеше нещо. Лейлани стоеше наблизо и потропваше нервно. След като бяха прекарали цялата сутрин в изучаване на оригиналната конструкция, сега започнаха тестове и се опитваха да изпратят сигнал на роботите със стандартните команди, които Марчети беше програмирал в прототипите преди години.

- Нищо не правят – каза Пол за десети път.

- Сигурен ли сте? – попита Марчети и продължи да изпраща командните протоколи. – Те са ужасно малки и вероятно пропускате нещо.

- Наблюдаваме ги през микроскопите – рече Пол. – И виждаме, че не мърдат. Проличат на мързеливи роднини след угощение за Деня на благодарността.

Гамей го стрелна с очи.

- Нали не говориш за моите роднини?

- Само за братовчеда Уили... Най-вече...

Тя сякаш се обиди за секунда, но после сви рамене.

- Прав си. Той се изтяга на дивана в четвъртък следобед и не става до неделя.

Марчети се покашля, за да им привлече вниманието.

- Ако предположим, че микророботите не са били обладани от духа на братовчеда Уили, мога спокойно да заключа, че Отеро е променил командните кодове.

- Тогава какъв е смисълът от всичко това? – попита Лейлани.

Преди Марчети да отговори, Гамей зададе по-практичен въпрос.

- Има ли начин да извлечем кодовете от самите роботи? Да им приложим обратно инженерство и да им разчетем програмата?

Марчети поклати глава.

- Не и с оборудването, с което разполагаме тук.

- Ами ако попитаме самия Отеро? – добави Лейлани. – Или приятеля му? Затворили сме ги в онези килии. Да вземем ключовете и да си поговорим с тях. Под „говорим“ имам предвид да ги принудим да говорят.

Гамей и Пол се спогледаха. Тревожеха се за Лейлани. Напоследък тя ставаше все по-гневна и неуравновесена, особено след случилото се на въздушния кораб.

- Аз съм твърдо против насилието! – заяви Марчети.

- Но той се опита да те убие! – възкликна Лейлани.

- Имаш право – съгласи се с ирония Марчети. – Да отидем да го пребием. Ей сега ще намеря един гумен маркуч.

- Много бързо си променихте мнението – закачи го Гамей.

- Ами, аз съм си фурнаджийска лопата – отвърна Марчети. – Какво да се прави?

- Сигурно има и друг начин.

- Какъв?

- Ако роботите в открито море получават заповеди, не можем ли да прихванем сигнала?

- На теория да – съгласи се Марчети, – но ще трябва да се приближим до тях.

- Още по-близо? – възкликна Лейлани.

Пол също не хареса идеята.

- Колко трябва да ги доближим?

- Зависи от сигнала – обясни Марчети. – Може да е нискочестотен или серия от последователни къси вълни. Те биха покрили по-голяма площ и могат да се изпращат от произволно място. Сигналът би могъл да бъде и високочестотен или директен – от самолет, кораб или сателит. Има вероятност да го изпращат до част от плаващия рояк и микророботите да си го препредават – като игра на развален телефон. В този случай трябва да сме на точното място в точния момент, за да го засечем.

- Май ще е по-лесно да изтръгнем със сила информацията от Отеро – намеси се Лейлани.

- Обикновено най-простото решение не е най-лесното – отбеляза Пол. – Какъв вид сигнал бихте използвали вие?

Марчети се замисли.

- Кодиран на къси вълни – каза той след малко. – Високочестотен.

- Значи такъв и ще търсим.

- Вероятно продължителността му ще е изключително кратка – предупреди Марчети. – Няколко милисекунди.

Възможно е да се повтаря на интервали. Без да знаем какво търсим, ще е невъзможно да го отличим от фоновия шум в атмосферата. Статични и радио сигнали, йонизация... всички тези неща ще ни създадат проблем.

- Вие сте като мокро одеяло – каза Пол и си помисли, че всяко решение си има и добрите и лошите страни.

- Не е необходимо ние да го засичаме – рече внезапно Гамей. – Тук разполагаме с нещо, което може да го направи вместо нас. – Тя махна с ръка към микророботите в пробите. – Трябва само да запишем сигналите, да изчакаме малките роботи да се събудят и после да проучим подробно записа.

Марчети я изгледа впечатлен.

- Мисля, че може да стане – каза той. – Много добра идея. Ще насоча острова към рояка. Според последното му изчислено местонахождение, ще го достигнем след трийсет и шест часа.