Бурята

По обяд опасността в Асуан беше преминала. Нивото на водата в язовира Насър спадна с шест метра. Двуметрова вълна продължи да се излива през стената и широката сто и двайсет метра пролука, но течът бе по-плавен и контролиран. Преливниците, шлюзовете и отклоняващият канал бяха отворени докрай и до средата на следващия ден щеше да се постигне изравняване на нивото.

И все пак трагедията не беше предотвратена напълно.

Джо погледна по течението на реката. Всичко изглеждаше много по-различно в сравнение с миналата нощ. Сградите бяха изчезнали – не повредени или наводнени, а просто изчезнали. Също и кейовете, лодките и някои от пясъчните хълмове. Крайбрежието беше наводнено и вместо да прилича на виеща се змия, реката наподобяваше дълго езеро.

Над него кръжаха десетки хеликоптери като морски кончета над някое блато. Малко лодки пореха водата тук и там. Електроцентралата продължаваше да произвежда електричество, но нямаше къде да го пренесе, тъй като всички далекопроводи бяха отнесени.

Джо се обърна и се затътри към един военен микробус. По настояване на майор Едо сестрата го прегледа. Имаше нужда да му се влее малко глюкоза, но той отказа. Скоро медикаментите щяха да свършат, а други хора се нуждаеха от тях повече отколкото той.

Тя му подаде бутилка вода, метна одеяло на раменете му и се отдалечи.

Майор Едо седна до него и му предложи цигара. Джо отказа и той си прибра кутията обратно в джоба.

- Проклет навик – каза той и се опита да се усмихне.

- Колко? – попита Джо.

- Поне десет хиляди – отвърна тъжно майорът. – Вероятно накрая ще станат два пъти повече.

Джо имаше чувството, че се е бил дванайсет рунда с противник в тежка категория, оцелял е, помислил е, че е спечелил мача, но накрая е разбрал, че съдиите са отсъдили в полза на другия.

- Можеше да са милиони – каза тихо майорът и сложи ръка на рамото на Джо. – Разбираш ли?

Дзавала го погледна и кимна.

Наблизо кацна хеликоптер. Един редник се приближи тичешком до майора.

- Караме много ранени.

- Къде? – попита Едо.

- В Луксор. Там е най-близката болница, в която има електричество.

- Вземете го с вас – заповяда майорът.

- Кой е той? – попита редникът.

- Името му е Джоузеф Дзавала. Той е спасител на египетския народ.