Чуждо тяло

Глава 15

17 октомври 2007 г.

Сряда, 14:55 часа

Ню Делхи, Индия

Кашмира проследи с поглед как Дженифър си проправя път между тълпата във фоайето. Никога досега роднина на болен не я беше вбесявал толкова. Когато успя да уговори жената да дойде в Индия, тя си мислеше, че проблемът с тялото на Мария Ернандес е решен; сега нещата се влошаваха още повече, след като не един, а двама съдебни патолози пътуваха насам, за да изкажат мнение. Беше сигурна, че директорът Раджиш Бхургава изобщо няма да е доволен.

Щом Дженифър излезе от фоайето, Кашмира излетя от кабинета си и се стрелна по коридора към офиса на Раджиш.

— Свободен ли е? — попита тя личната секретарка на Раджиш.

— Така мисля — отвърна жената. — Но не е в добро настроение. — Тя провери по интеркома, след което махна с ръка на Кашмира да влиза, докато приемаше друго позвъняване по външната линия.

Между отделните обаждания Раджиш преглеждаше купчина писма и ги подписваше набързо. За разлика от небрежното си каубойско облекло от онази нощ, когато я беше повикал спешно, сега той бе с дизайнерски западен костюм, бяла риза и вратовръзка „Гучи“.

— Тя върна ли се? — попита той, когато Кашмира затвори вратата на кабинета и се приближи до бюрото му.

По време на обедната почивка тя му беше разказала накратко за упоритостта на Дженифър, но накрая завърши, че според нея момичето ще размисли, след като се наспи. Освен това му беше предала и краткия им разговор за аутопсията. Той раздразнено изкоментира, че аутопсия няма да бъде извършена при никакви обстоятелства. Добави, че последното, от което се нуждае, е някакъв патолог да открие нещо, което е трябвало да се знае, преди да се извърши операцията. Освен това Кашмира му каза, че Дженифър е споменала името на Бенфати и Раджиш я попита откъде е научила за смъртта му. Кашмира призна, че няма никаква представа. В най-общи линии можеше да се каже, че Раджиш не е почитател на Дженифър Ернандес.

— И сега? — рязко попита той. След втората смърт за два дни изобщо не беше в настроение. Предишната нощ отново му се беше обадил влиятелният Рамеш Сривастава и го беше уведомил, че CNN са съобщили за втора смърт в болницата на Раджиш, преди самият той да бъде уведомен. Въпреки че високопоставеният чиновник не го беше заплашил директно, намекът беше болезнено ясен.

— Боя се, че нещата се влошават. Сега въпросната госпожица Ернандес казва, че иска да изчака до петък. Изглежда, че мъртвата е работела за някой, който по-късно е станал съдебен патолог. И този съдебен патолог пристига утре през нощта.

Раджиш се плесна по челото и силно разтърка слепоочията си.

— Не може да бъде — простена той.

— Става дори още по-лошо. Жената ще дойде със съпруга си, който също е патолог.

Обзет от лека паника, Раджиш свали ръката си и се втренчи в Кашмира.

— Ще си имаме работа с двама американски специалисти?

— Така изглежда.

— Беше ли пределно ясна, когато обясни на госпожица Ернандес, че аутопсия няма да има?

— Бях, и сутринта, и днес следобед. По мое мнение няма връзка между причината, поради която тази жена идва тук, и работата й като съдебен лекар. Не трябва да си вадим прибързани изводи.

Раджиш се облегна назад и погледна към тавана.

— С какво съм заслужил тези проблеми? Единственото, което се опитвам да направя, е да огранича достъпа на медиите и да се разминем само с онова по CNN.

— Що се отнася до това, нещата все още са спокойни. Нито вчера, нито днес са се появявали някакви представители на медиите.

— Да благодарим на бог за малките чудеса, но това може да се промени всеки момент, особено след втория смъртен случай.

— В който госпожица Ернандес също се намесва.

Раджиш се обърна рязко към Кашмира и столът му изскърца.

— Как пък е успяла да стигне дотам?

— По някакъв начин се е добрала до вдовицата. Лусинда Бенфати ми се обади преди известно време, за да подчертае изрично, че също не иска тялото на съпруга й да бъде пипано до петък, когато пристигнат синовете й. Вие сигурно си спомняте, че тя настоя за това още снощи, но и двамата решихме, че шансовете да промени мнението си са големи, особено след като разговарям днес с нея. Изобщо не стана така. Всъщност тя дори спомена, че когато приятелите патолози на Дженифър дойдат, щяла да ги помоли да погледнат и нейния съпруг. Ако медиите надушат за това, веднага ще се нахвърлят върху тях.

Раджиш удари с длан по бюрото. Няколко от подписаните писма се разлетяха във въздуха.

— Упоритостта на тази жена се разпространява като чума сред останалите. Боя се, че тази ситуация скоро ще излезе от контрол. Повечето хора, загубили близък, са прекалено изтощени в емоционално отношение, за да създават неприятности. Какво му има на това момиче?

— Много е упорита, както вече споменах — съгласи се Кашмира.

— Вярваща ли е?

— Нямам представа. Не е казвала нищо, което да ме накара да си мисля така. Защо питате?

— Просто си мислех, че ако е вярваща, можем да я изкушим с тялото на баба й.

— По какъв начин?

— Ще й предложим да го кремираме на прочутите гхатове7 за кремиране във Варанаси и да разпръснем праха й в Ганг.

— Но тази привилегия е запазена само за индуси!

Раджиш махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.

— Едно щедро пожертвование за брамина на Джалор гхат ще реши проблема. Може пък госпожица Ернандес да се изкуши. Ще го предложим като допълнителна почит към починалите. Бихме могли да го предложим и на госпожа Бенфати.

— Не съм настроена много оптимистично — каза Кашмира. — Не оставя впечатление за религиозен човек, а кремирането във Варанаси има значение само за индусите. Но ще опитам. Самата тя ми подхвърли, че може да промени мнението си, след като се наспи. Изтощена е, а и голямата часова разлика си казва думата. Може би ако се опитам да я умилостивя по този начин, само още повече ще влоша нещата.

— Трябва да махнем тези тела от хладилника на закусвалнята — натърти Раджиш. — Особено след като в момента болницата се намира под наблюдението на Комисията. Не можем да си позволим да се провалим заради някакво инцидентно нарушение. Междувременно ще се обадя на Рамеш Сривастава и ще му обясня, че имаме сериозен проблем с тази Ернандес.

— Уверявам ви, че опитах всичко възможно. Бях изключително директна. Както с никой друг роднина.

— Знам, че е така. Проблемът е, че ресурсите ни са ограничени. Но това не се отнася до Рамеш Сривастава. Той разполага с мощта на цялата индийска бюрокрация. Стига да пожелае, може дори да не допусне двамата съдебни патолози в страната.

— Ще ви държа в течение, ако има някакви промени. — Кашмира се изправи.

— Непременно — каза Раджиш и я освободи с махване на ръка.

Поръча по интеркома на секретарката си да го свърже с господин Рамеш Сривастава. Не умираше от желание да говори с него. Знаеше колко могъщ е Сривастава и как с едно щракване на пръстите можеше да го уволни.