Чуждо тяло

Глава 33

19 октомври 2007 г.

Петък, 11:25 часа

Ню Делхи, Индия

— Тук е по-добре оборудвано, отколкото при нас, в Ню Йорк — възкликна Лори, докато оглеждаше залата за аутопсии в частния медицински колеж „Гангамурти“. — Нашата зала е на половин век, в сравнение с тази прилича на снимачна площадка от някой филм на ужасите.

Лори, Джак, Нийл, Арун и д-р Сингх стояха в залата за аутопсии в отдел „Патология“ на медицинския колеж. Тук всичко беше ново и модерно. Университетската болница беше голям играч в областта на медицинския туризъм, особено що се отнася до сърдечните болести, най-вече за пациенти от Дубай и други градове в Близкия изток. Основният спонсор на университета беше изключително признателният господин Гангамурти от Дубай, който досега беше налял в него около сто милиона долара.

— За съжаление, след няколко минути започва лекцията ми и ще трябва да ви изоставя — каза д-р Виджей Сингх. Той беше леко мургав мъж с доста обемна талия. Беше облечен в западен костюм и вратовръзка, но голямата му гуша скриваше възела й. — Но мисля, че сме ви осигурили всичко необходимо. Асистентът ми, Джийт, ще бъде на разположение, ако имате нужда от нещо. Арун знае как да се свърже с него.

Арун притисна длани, поклони се и каза:

— Намасте.

— Тръгвам тогава — кимна Виджей. — Забавлявайте се.

— Чувствам известна вина — обади се Джак веднага, след като Виджей излезе от залата. — Не мислите ли, че трябваше да му кажем, че сме откраднали тялото и нямаме официално разрешение да го аутопсираме?

— Не, защото това щеше допълнително да затрудни решението му — възрази Арун. — Така поне не е отговорен за нищо. Ще заяви, че не е знаел, което си е чистата истина. А най-важното е, че можем да започнем, без повече да отлагаме.

— Добре, да действаме — съгласи се Лори.

Двамата с Джак бяха облекли скафандрите и бяха надянали ръкавици. Арун и Нийл носеха единствено престилки върху дрехите си. Тъй като знаеха историята на Мария, никой не си беше сложил маска.

— Ти или аз? — попита Джак, посочвайки голото тяло на Мария, което лежеше върху масата за аутопсии.

— Аз ще го направя — каза Лори. Тя взе скалпела и започна да прави традиционния Y-образен разрез.

— Твърдите, че вероятно става дума за отравяне — произнесе замислено Арун. — Много съм заинтригуван.

— Да — потвърди Джак. — Заради ограниченията във времето подхождаме към този случай по различен начин от обичайното. Започваме с хипотеза и се опитваме да я докажем или опровергаем. Обикновено когато правим аутопсия, се стараем да сме непредубедени, за да не пропуснем нищо. Тук ще се опитаме да намерим нещо, което да потвърди хипотезата за отравяне, докато потвърждаваме или отхвърляме първоначалната диагноза сърдечен удар.

— Дори имаме предвид един специфичен агент — каза Лори, изправяйки се, след като беше направила първоначалните разрези. След това смени скалпела с голяма резачка за ребрата.

— Така ли? — извикаха едновременно Арун и Нийл.

— Да — призна Джак, докато Лори режеше ребрата. — Първо, подозираме, че убийствата са извършени от медицинско лице. Тъй като смъртните случаи са в повече от една болница, предполагаме, че става въпрос за лекар. А щом като е лекар, трябва да вземем предвид това, че те имат достъп до всякакви лекарства, а и тримата пациенти са били на системи. Предвид появата на цианоза, която в третия случай се е изчистила толкова бързо при реанимацията, смятаме, че става въпрос за субстанции, подобни на отровата кураре, които се използват при анестезията за мускулна парализа.

Лори приключи с резачката и с помощта на Джак отстрани гръдната кост.

— Хайде да започваме направо със сърцето — каза тя. — Ако има доказателства за сърдечен удар, това може напълно да опровергае идеите ни.

— Съгласен — отвърна Джак.

— Има доста лекарства, които могат да предизвикат дихателна парализа — обади се Нийл. — Защо предпочитате някои пред останалите?

Лори и Джак работеха бързо, допълвайки се един друг. Джак протегна ръка към тавичката, която лежеше върху страничната масичка и пусна вътре изрязаните сърце и дробове.

— Има един медикамент, за който ще направим специални тестове — каза Джак на Нийл, докато наблюдаваше как Лори разрязва сърцето. — И пак благодарение на опита за реанимация при третия случай, когато лекарите са се сблъскали с треска и високи нива на калия, ние ще съсредоточим усилията си върху откриването на следи от суксаметониум, за който се знае, че в определени случаи причинява и двете. На този етап, освен ако не открием нещо напълно неочаквано, това ще е най-вероятният агент.

— О, боже! — възкликна Арун. — Това е невероятно.

— Тук няма никакви следи от сърдечно заболяване — отбеляза Лори. Тя направи няколко разреза на сърдечния мускул и покрай основните коронарни съдове. — И по-точно няма никаква обструктивна сърдечно-съдова болест.

Тримата надникнаха през рамото й.

— Налице са кръвоизливи по перикарда — отбеляза Джак. — Това не е типично за отравянето със суксаметониум, но е възможно като страничен ефект.

— Откривам ги и по плевралната повърхност на дробовете — каза Лори.

— Арун, би ли направил няколко снимки на това с фотоапарата на Виджей? — помоли Джак.

— Разбира се.

След като снимките бяха направени, Лори се подготви да вземе пробите за токсикологията. Използвайки отделни спринцовки, тя изтегли урина, кръв, жлъчка и гръбначномозъчна течност.

— Има още две причини да смятаме, че става въпрос са суксаметониум — обясни Джак. — Първата е, че е използван от чиста жестокост. Ако извършителят е лекар, както подозираме, тя или той биха предпочели да използват най-трудно откриваемия агент, а суксаметониумът напълно отговаря на профила. Първо, той най-вероятно е бил използван при анестезията на пациента, така че ако следи от него бъдат открити от такива като нас, наличието му си има своето обяснение. И второ, тялото усвоява суксаметониума много бързо, затова в случай на предозиране на медикамента е достатъчно само да обдишате пациента за кратко и всичко ще бъде наред.

— Но независимо от бързото преработване на суксаметониума, вие все пак ще вземете проби — изкоментира Арун.

— Разбира се — отвърна Лори, пълнейки една спринцовка с жлъчка. — Ако някой използва суксаметониум с престъпна цел, той неизменно би използвал големи дози, притеснявайки се, че количеството може да се окаже недостатъчно. При големите дози тялото може да се окаже неспособно да ги преработи, така че в телесните течности се откриват не само метаболити на суксаметониума, а понякога и следи от самия медикамент.

— Суксаметониумът беше използван при два сензационни съдебни процеса в Съединените щати — каза Джак. — Един медицински работник на име Хигс беше убил съпругата си в Невада, а друг, анестезиолог, беше сложил край на живота на съпругата си във Флорида. В „случая Хигс“ медикаментът беше открит в урината на жената, а при анестезиолога се беше натрупал в мускулите.

— Интересно е да се разбере какво могат да направят нашите токсиколози в Индийския институт по медицина. Шефът им е световно признат.

— Има ли някакъв начин да пратим пробите там? — попита Лори, след като приключи.

— Сигурно — отвърна Арун. — Ще помоля Джийт да се заеме с това. Тукашната клинична лаборатория не може да няма куриерски отдел.

Двамата вещи патоанатоми продължиха с аутопсията, докато Лори не стигна до бъбреците. След като ги огледа и определи като напълно нормални, тя ги отдели с ножа за обща дисекция. После, използвайки същия нож, направи разклонен коронарен разрез, достигайки до паренхима и чашковидната кухина.

— Джак, само погледни! — извика развълнувано тя.

Той надникна през рамото й.

— Това ми се струва много странно — каза той. — Паренхимът ми изглежда някак восъчен.

— Точно така — отвърна Лори с още по-голямо въодушевление. — Това съм го виждала и преди. Знаеш ли какво се оказа накрая?

— Скорбяла? — предположи Джак.

— Не, глупчо. Тя се намира в тръбичките. А това го откривам в лумена, не в клетките. Мария е получила остра рабдомиолиза!

— Арун! — извика въодушевено Джак. — Извикай Джийт! Искаме хладилна камера. Ако това е миозин и си имаме работа с отравяне, както подозираме, то това е характерно изключително за отравяне със суксаметониум.

Час и половина по-късно Лори първа погледна взетата тъканна проба от бъбреците. Аутопсията беше приключила и резултатите записани. Бяха взети проби предимно от сърцето и бъбреците. Най-накрая трупът бе прибран в камера в моргата.

— Казвай! — нетърпеливо я подкани Джак.

Лори като че ли се бавеше по-дълго от обичайното над микроскопа.

— В тръбичките определено има розови образувания — каза тя. След това се отдръпна назад, за да може и Джак да види.

— Със сигурност е рабдомиолиза! — извика Джак и се изправи. — Приемам го за доказателство дори и без токсикологичен анализ.

Лори се изправи, за да могат Арун и Нийл също да погледнат в микроскопа и да видят миозина, блокиращ бъбречните тръбички.

— И така, какво ще правите сега? — попита Арун. Той беше въодушевен от участието си в патологична експертиза, точно както си беше мечтал в гимназията, преди да се сблъска с действителността в Индия.

— Може би точно теб трябва да питаме — каза Джак. — В Съединените щати съдебните лекари, които са напълно независими, могат да се свържат или с полицията, или с областния прокурор, или и с двете. Със сигурност става въпрос за криминално престъпление.

— Не знам какво трябва да се направи — призна Арун. — Може би трябва да попитам някой от приятелите ми адвокати.

— А междувременно ние ще се постараем да открием още улики — каза Лори. — Надявам се да има следи и в урината, която изпратихме в токсикологичния отдел на института, но това все пак е само единият смъртен случай. Трябва да се върнем в „Кралица Виктория“ и да вземем и другото тяло, или поне проба от урината. Същото трябва да направим и с трупа в медицинския център „Асклепий“. Три случая са много по-добре от един. Така че по-добре да побързаме. Дженифър спомена нещо за краен срок по обяд.

— Добре, първо да направим това — каза Джак. — Трябва ни доказателство от повече трупове, особено когато става въпрос за отравяне със суксаметониум. Дявол да го вземе, дори при разлагането на тялото се отделя малко количество суксаметониум.

— Ще взема две спринцовки оттук, за да можем да вземем повече проби — каза Лори.

— Добра идея — съгласи се Джак.

Въодушевени и целеустремени, четиримата се качиха обратно в микробуса и поеха към „Кралица Виктория“. Отново шофираше Арун.

Нийл извади телефона си.

— Тъй като вече е следобед, смятам да се обадя на Джен — каза той. — Не мога да повярвам, че още спи. Сигурен съм, че ужасно ще се развълнува, като научи всичко.

— Да, направи го — каза Лори. — Искам и аз да поговоря с нея.

Нийл остави телефона да звъни, докато не се включи телефонен секретар. Той остави кратко съобщение на Дженифър да му се обади.

— Сигурно е във фитнес залата или на басейна. След малко ще опитам пак.

— Може би обядва — предположи Лори.

— Възможно е. — Нийл прибра телефона в джоба си.

Когато стигнаха до „Кралица Виктория“, Арун веднага мина отзад и паркира на същото място като преди.

След като нетърпеливо наскачаха от микробуса, четиримата побързаха да влязат в болницата, отваряйки и двете крила на вратата. Столът, където беше седял възрастният пазач, сега беше празен.

— Може би и той обядва — предположи Лори.

— Надявам се да е така — каза Джак. — Ще ми е много неприятно, ако си изгуби работата заради нашите дела.

Арун ги поведе напред. Наложи се да вървят в индийска нишка, защото опашката в закусвалнята стигаше чак до коридора и продължаваше по него. Те се спряха до хладилника, където беше съхранявано тялото на Мария.

— Дали да не ги игнорираме и просто да влезем вътре? — попита Арун.

Джак и Лори се спогледаха.

— Ти влез, Арун — каза Лори. — Нека не привличаме много внимание.

Лори, Джак и Нийл се отместиха малко по-нататък по коридора. Никой не им обърна внимание.

Арун влезе в хладилника. Дори не се наложи да влиза навътре, за да разбере, че Бенфати е изчезнал. В хладилника нямаше никакви трупове. Той отстъпи назад и затвори вратата. После отиде и съобщи на останалите лошата новина.

— Изгоряха шансовете ни за хеттрик — каза Джак.

— Изчакайте да изтичам догоре и да разбера какво е станало — предложи Арун.

— Междувременно, защо не се качим горе в кафенето и не хапнем нещо? — предложи Лори. — Не се знае кога ще имаме друг шанс, всичко зависи от това какво ще разбере Арун.

— Добра идея — каза той. — Ще се видим там.

Арун се забави малко повече, отколкото беше очаквал, но пък откри повече, отколкото беше предполагал. Когато влезе в кафенето, останалите вече довършваха сандвичите си. Щом седна на стола си, сервитьорката веднага се появи и той побърза да си поръча сандвич.

— Няма да повярвате какво става — каза той с тих глас, когато сервитьорката се отдалечи. — Всички в болницата са бесни, че Мария Ернандес е изчезнала. Пазачът е уволнен.

— По дяволите — изруга Джак. — Очаквах го.

— Освен това са сигурни, че съдебните патолози от Ню Йорк са го откраднали. Любопитното е, че не са подали ПИД срещу вас.

— Какво е това ПИД? — попита Лори.

— ПИД — обясни Арун — е първото нещо, което трябва да се направи, ако искате полицията да се задейства. Но полицията естествено го мрази, защото това означава, че ще трябва да работи.

— Откъде научи тази информация? — попита Джак.

— От изпълнителния директор на болницата — отвърна Арун. — Раджиш Бхургава. Може да се каже, че сме приятели. Познавам го от училище.

— Щом знаят, че ние сме отмъкнали трупа, защо не са попълнили този ПИД? — попита Лори.

— Не съм сигурен дали съм разбрал правилно, но той ми каза, че някакъв човек от здравното министерство на име Рамеш Сривастава му наредил да не го прави. Сигурно се страхуват от отгласите в медиите.

Лори, Джак и Нийл се спогледаха.

— Може би този Рамеш е тръгнал по следите на серийния убиец — каза Лори, — и се страхува, че медиите могат да го предупредят, преди разследването да е приключило.

Джак я погледна подозрително.

— Просто предположение — сви рамене Лори.

— Нека преминем към следващата, по-важна част — каза Арун. — Телата на Бенфати и на мъжа от медицинския център „Асклепий“ са били отнесени след съдебна заповед от магистрат, който е наредил не само да ги изнесат от болниците, а и да ги унищожат, защото представляват неудобство и опасност за обществото. Но най-странното е, че по някакъв начин са успели да уредят кремирането на телата на главния гхат във Варанаси.

— И преди съм чувал тази дума гхат — обади се Джак.

— Какво означава тя?

— В този случай означава каменно стълбище на речния бряг — отвърна Арун. — Но освен това означава и хълмисти планини.

— Запознати сме с плана Варанаси — каза Лори. — Администрацията се е надявала, че това специално място би убедило роднините да позволят кремацията. Но когато го предложиха първия път, нямаше никакъв ефект, поне при две от семействата.

— Къде се намира това Варанаси? — попита Джак.

— На югоизток от Делхи, на половината път до Колката — каза Арун.

— На какво разстояние?

— Шестстотин-седемстотин километра — отвърна Арун. — Но се пътува само по големите магистрали.

— С камион ли ще откарат труповете? — попита Джак.

— Сигурно — каза Арун. — Едва ли ще им отнеме повече от единайсет часа и половина. Кремацията ще се извърши или късно довечера, или рано на сутринта. Гхатовете за кремации работят двайсет и четири часа в денонощието. Но трябва да заявя, че това е изключително необичайно. По принцип във Варанаси могат да бъдат кремирани само индуси. За тях това означава много добра карма. Ако индуси починат във Варанаси и бъдат кремирани там, те веднага получават мокша или просветление.

— Сигурно са подкупили някого — предположи Лори.

— Не се и съмнявам — съгласи се Арун. — Със сигурност са подкупили някой от водещите домба. Това са кастите, които имат изключителни права върху гхатовете за кремация. Може да са подкупили някой от брамините.

— Как изглежда градът? — попита Джак.

— Той е един от най-интересните в Индия — каза Арун. — Смятан е за най-старият населен град в целия свят. Някои вярват, че там са живели хора още преди пет хиляди години. За индусите това е най-свещения град, най-подходящ за различни религиозни обреди при преминаване в ново състояние като възмъжаване, сватби и смърт.

— Какви са шансовете ни да заварим двете тела, ако отлетим до Варанаси? — попита Джак.

— Е, на този въпрос вече не мога да отговоря — рече Арун. — Предполагам, че са много добри, особено ако сте готови да подкупите този или онзи.

— Как ти се струва? — попита Джак Лори. — Добре ще е да се сдобием поне с проби от урината, ако не успеем да направим пълни аутопсии.

— Има ли полети до Варанаси? — попита Лори. Идеята за дванайсетчасово пътуване никак не й допадаше.

— Има, но нямам представа какво е разписанието им. Сега ще проверя.

Докато Арун разговаряше с летището, Лори се обърна към Нийл.

— При нормални обстоятелства бихме ви поканили да ни придружите. Но сега мисля, че за Дженифър е най-добре да остане в хотела.

— И аз така мисля — кимна Нийл.

Арун затвори телефона си.

— Няколко самолета вече са излетели. Следващият полет е в два и четиридесет и пет.

Лори и Джак едновременно погледнаха към часовниците си. Беше дванайсет и четиридесет и пет.

— Разполагаме само с два часа. Ще успеем ли? — попита Лори.

— Така мисля — отвърна Арун. — Ако побързаме.

— Арун, ти ще дойдеш ли с нас? — попита Лори и хвърли салфетката си върху останките от сандвича.

— Не бих могъл да го пропусна. — Докато ставаха и се оправяха, той отвори телефона си и се свърза с пътническия си агент. После четиримата се отправиха към асансьорите, като междувременно той резервира три билета в бизнес класата до Варанаси и две стаи в Тадж Ганг. Използва имената на Джак и Лори.

Когато стигнаха до микробуса, всичко вече беше уредено. Разбраха се да се срещнат пред гишето на „Индийски авиолинии“ на местното летище. След това Арун хукна към колата си.

Джак, Лори и Нийл се качиха в микробуса. Караше Джак. Той даде газ и завъртя бясно гуми, но щом се озоваха на улицата, бързо намали. Бяха забравили за обедните задръствания.

— Щом стигнем в хотела, трябва веднага да си сложа стимулиращата инжекция — каза Лори. Тя седеше на предната седалка.

— Добре че се сети — рече Джак. — Съвсем го бях забравил.

— Гледай да не забравиш и тези спринцовки — обади се Нийл. Чантичката със стерилните спринцовки се поклащаше напред-назад на седалката до него.

— Правилно — рече Лори. — Току-виж наистина съм ги забравила, което щеше да е голяма грешка. Подай ги насам!

Нийл протегна ръка към Лори.

— Колко жалко, че двамата с Дженифър няма да можете да дойдете с нас — въздъхна тя.

— Нищо. Ще използвам следобеда, за да проверя обратните полети. Мисля, че колкото по-бързо се махне Дженифър оттук, толкова по-добре.

— Попитай я какво иска да правим с трупа на баба й — каза Лори. — След това се обади в медицинския колеж и го уреди.

— Тя вече е решила да я кремира, така че веднага ще се погрижим за това.

Джак и Лори се замислиха за предстоящото си пътуване и разговорът замря през двайсетте минути, докато стигнат до хотела. Продължиха да мълчат и след като пристигнаха и слязоха от колата. Когато влязоха забързани във фоайето, Джак се обърна към Лори:

— Ти се качвай горе. Аз ще уредя транспорт до летището и ще дойда.

— Добре. — Лори се запъти към асансьорите.

— С вас ще се видим по някое време утре — обърна се Джак към Нийл. — Нали разбра къде ще отседнем във Варанаси, а Дженифър има номера на Лори, така че се обаждайте и не я пускай да излиза от хотела!

— Слушам — отвърна Нийл.

Тъй като вече беше малко след обед, Нийл прекоси фоайето и надникна в ресторанта, надявайки се да види Дженифър там.

Докато се оглеждаше, метрдотелът го забеляза.

— Приятелката ви не е идвала днес — каза му той.

Нийл му благодари. Хотел „Амал Палас“ продължаваше да го изумява с качественото си обслужване. Досега никога не беше отсядал на място, където служителите толкова добре помнеха гостите.

Той си помисли, че Дженифър може да е отишла в спа салона и тъй като асансьорът, който слизаше там, се намираше точно до ресторанта, Нийл се качи в него и се спусна надолу. Вратата на асансьора се отвори точно пред приемната на спа салона и Нийл попита дали госпожица Ернандес не се възползва в момента от някои услуги, като масаж например. След отрицателния отговор той тръгна по коридора и провери във фитнес залата, но Дженифър не беше и там. Нийл излезе в градината и тръгна към басейна.

Заради високите температури той беше изключително посещаван и доста хора предпочитаха да похапнат край него. Тъй като не я бе открил никъде другаде, Нийл се изненада, че не я вижда тук. Мястото беше изключително приятно.

Той предположи, че сигурно е в стаята си и още спи с изключен телефон. Как трябваше да постъпи? Ако Дженифър все още спеше, то значи имаше нужда от сън и в никакъв случай не биваше да я буди. Тогава реши да направи точно онова, което искаше да направи и в нощта, когато пристигна — да долепи ухо до вратата й. Ако я чуеше да се движи из стаята при пуснат телевизор или да се къпе, щеше да почука. Ако всичко беше тихо, щеше да я остави да поспи.

След като взе решение, Нийл тръгна към изхода на спа салона. Сам или с нея, щеше да се върне при басейна.