Чуждо тяло

Глава 34

19 октомври 2007 г.

Петък, 16:02 часа

Ню Делхи, Индия

Вместо веднага да отиде в стаята си, щом се прибра Вийна се отправи към библиотеката. Беше разтревожена и имаше нужда някой да я успокои, а знаеше, че само един човек може да го направи. Този човек беше Кал Морган. Вече го беше правил няколко пъти и тя отново разчиташе на него, макар този случай да беше най-сериозният досега.

С облекчение забеляза, че той се занимава с документацията, пръсната по масата. Даръл се беше опънал на дивана с разтворена върху гърдите си книга и с пълна с ледени блокчета найлонова кесийка върху челото. В този миг Кал усети присъствието й и вдигна глава. Двамата заговориха едновременно.

— Извинявай — каза нервно Вийна и притисна длан към челото си.

— Не, не, вината е моя — отвърна Кал, оставяйки намръщено химикала на масата. Той също държеше торбичка с лед на рамото.

— Давай първо ти — подкани я той.

— Тази сутрин се случи нещо смущаващо — каза Вийна. — Много се притесних.

Даръл свали краката си от дивата и седна. Разтърка очите си; беше заспал.

— Какво е станало? — рече Кал.

— Днес сутринта изчезна трупът на Мария Ернандес. В болницата са убедени, че са го взели двамата съдебни патолози, които Дженифър Ернандес е повикала в Индия. Сигурно са планирали да му направят аутопсия, а може вече и да са я направили. Ами ако открият, че е била отровена със суксаметониум?

— Това вече сме го обсъждали — каза раздразнено Кал. — Няма проблем, особено след като е изминало толкова много време. Увериха ме, че човешкото тяло усвоява изключително бързо суксаметониума.

— Освен това не забравяй, че дори да открият някакви остатъци, това няма никакво значение — добави Даръл. — Жената е получила доза суксаметониум по време на операцията.

— Поразрових се в „Гугъл“ — каза Вийна. — Има случаи, в които хора са били осъждани за това, че са убили съпругите си със суксаметониум и доказателствата са били представени от съдебни патолози.

— И аз четох за това — каза Кал. — Единият мъж инжектирал медикамента и той бил открит на мястото, където е била забодена иглата. Ние използвахме прикачената система за интравенозно вливане. В другия случай медикаментът е бил открит у самия извършител. Стига, Вийна! Спри да се тревожиш! Двамата с Даръл сме проучили всичко. При нас няма такава опасност. Освен това наскоро прочетох, че изолирането на лекарството съвсем не е лесно. И до днес много хора поставят под въпрос откритията на токсиколога, който е работил по случая с мускулната инжекция.

— И двамата ли сте абсолютно убедени, че американските патолози няма да го открият? — попита умолително Вийна. Тя искаше да вярва, но виновното й съзнание я караше да мисли иначе.

— У-бе-ден-съм — каза Кал, наблягайки на всяка сричка. Беше се изморил да спори по този въпрос.

— Да, момиче, нищо няма да се случи — подкрепи го Даръл.

Вийна въздъхна шумно и се отпусна в един от свободните столове. Притесненията й я бяха изтощили.

— А сега искаме да те помолим за една услуга — каза Кал. — Нуждаем се от помощта ти.

— Не мисля, че в това състояние ще съм способна да свърша каквото и да било.

— Според нас ще можеш — каза Кал. — Всъщност, мислим, че единствено ти ще можеш да ни помогнеш.

— Какво искате да направя? — попита Вийна с изморен глас.

— Тази сутрин същите хора, които разговаряха с баща ти, ни доведоха Дженифър Ернандес — каза Кал, без да се колебае. После млъкна и изчака Вийна да проумее думите му.

— Дженифър Ернандес е тук, в къщата? — попита най-накрая предпазливо тя, сякаш се страхуваше, че Дженифър може да нахлуе в нейната светая светих.

— Намира се в стаята под гаража — обади се Даръл.

— Защо е там? — попита Вийна с лека паника в гласа и стана от стола.

— Решихме, че трябва да разберем какво я е накарало да се усъмни в смъртта на баба си — каза Кал. — Нали ти се притесняваше най-силно. Още от самото начало искаше да се погрижим за нея.

— Но не съм искала да я водите тук. Исках да напусне Индия.

— Е, все пак трябва да разберем какво е предизвикало подозренията й, за да можем да го променим — каза Кал. — Не искаме никой да заподозира каквото и да било. Виж как се отрази на теб! Ти си истинска развалина. Искаме да поговориш с Ернандес, защото вече си говорила с нея. Мислим, че ще се съгласи да разговаря с теб или поне се надяваме, защото тя категорично отказва да говори с нас.

— Не — отвърна твърдо Вийна. — Няма да говоря с нея. Предишния път ме накара да се чувствам ужасно. Разговорът с нея ми напомня какво направих с баба й. Не ме карайте да го правя!

— Нямаме друг избор — каза Даръл. — Трябва да го направиш. А и, както каза Кал, това ще успокои както теб, така и нас.

— Така е, Вийна — потвърди Кал. — Освен това едва ли ще искаш да отзовем приятелите ни, които притискат баща ти и се стараят да пази поведение и да стои настрани от теб и сестрите ти.

— Не е честно! — извика Вийна и бузите й пламнаха. — Обещахте ми, че това ще продължи вечно!

— Че кое продължава вечно? — попита Кал. — Хайде, момиче. Не те караме да правиш нещо невъзможно. По дяволите, дори няма гаранция, че и на теб ще каже! Каквото стане, но сме длъжни да опитаме. Смятаме, че ще се справиш.

— Ако ми каже, тогава какво? — попита настоятелно Вийна. — Какво ще се случи с нея?

Кал и Даръл се спогледаха.

— Ще се обадим на хората, които я доведоха, за да я върнат обратно.

— Обратно в хотела? — попита тя.

— Да. Обратно в хотела — потвърди Даръл.

— Добре, ще говоря с нея — съгласи се изведнъж Вийна. — Но нищо не обещавам.

— И без това не го очакваме от теб — каза Кал. — А и знаем колко ти е трудно, защото ти напомня за баба й. Това е напълно естествено. Но е напълно естествено да искаме да премахнем всички пречки по пътя ни, особено когато всичко върви толкова добре.

— Кога искате да направя опит?

Кал и Даръл се спогледаха. Точно това не бяха обсъждали все още.

Кал помръдна рамене.

— Сега е най-добре.

— Искам да си съблека униформата и да взема душ. Какво ще кажете да стане след половин час?

— Така да бъде — съгласи се Кал.

Вийна стана и тръгна към вратата. Точно преди да я отвори, Кал извика:

— Благодаря, Вийна. Пак ни спасяваш живота.

— Няма защо — отвърна тя. — Наистина трябва да разберем какво е предизвикало подозренията й. Не ми се иска да преживявам всичко това отново.

— Ето какво ще направим — започна Кал. Той, Даръл и Вийна бяха отишли в гаража. — Първо, отивам да завинтя бушона. След това слизаме по стълбите, аз водя. Отключвам вратата, ти влизаш, Вийна, и я викаш по име. Ако не отговори като преди, казваш, че ще се върнеш, когато реши, че й се говори. Извиняваш се, че трябва пак да угасиш осветлението, но казваш, че двамата гадни мъже са те накарали да го направиш. След това си тръгваш. Може да се наложи да го направим няколко пъти. Мислим, че тя е склонна към насилие. — Кал погледна към Даръл, който само вдигна вежди и кимна утвърдително.

Всичко мина по план. Когато Кал отвори вратата, Вийна влезе вътре и тъкмо се накани да извика името на Дженифър, когато я видя да седи на дивана. Вийна блъсна вратата и я затвори под носа на Кал. След това отиде при Дженифър и седна до нея.

Двете просто мълчаха и се гледаха предпазливо. Макар че ярката светлина беше заслепила Дженифър, на лицето й се изписа изненада, когато разпозна индийката.

— Надявам се разбирате, че има нещо, което трябва да узнаем — започна Вийна. Тя седеше вдървено.

— Разбирам, че има нещо, което бихте искали да узнаете — каза Дженифър. — Върнете ме в хотела и ще ви го кажа.

— Ще ви върнем, след като ни го кажете. Иначе няма да имате стимул да ни сътрудничите.

— Съжалявам. Ще трябва просто да ми се доверите.

— Смятам, че за вас е по-добре да си имате работа с мен, отколкото с двамата мъже, които започнаха всичко.

— Сигурно сте права, но всъщност аз не познавам никого от вас. Но съм шокирана, че и вие участвате.

— Значи това е последната ви дума? Отказвате да ми кажете кое е събудило подозренията ви, че смъртта на баба ви може да не е естествена?

— Не ви отказвам. Предлагам да ви го кажа на неутрална територия. Не ми харесва да стоя затворена в този бункер.

Вийна се изправи.

— Предполагам, че трябва просто да изчакаме до сутринта. Предчувствам, че ако ви оставя да го обмислите през нощта, сама ще разберете, че е по-добре да преговаряте с мен, вместо с другите двама.

— Не бих разчитала на това, сестра Чандра — каза Дженифър, без да помръдне от мястото си.

Вийна тръгна към вратата и рязко я отвори. Кал залитна и едва не се строполи на пода вътре.

— Мисля, че гостенката ни има нужда от още тъмнина — каза Вийна. Промуши се между двамата мъже и тръгна нагоре по стълбите.

Кал хвана бравата на тежката врата, хвърли един поглед към Дженифър, затвори я, заключи и двамата с Даръл тръгнаха нагоре. След като заключи и горната врата, Кал се приближи към Вийна и Даръл.

— Бързо свърши — каза той. — Не се ли опита да я убедиш?

— Опитах се. Не се ли чуваше през вратата?

— Не много добре.

— Тя е твърда като диамант. Точно в този момент всякакви опити за убеждаване ще бъдат просто загуба на време. Имам усещането, че ще се държи по съвсем друг начин на сутринта и й го казах. Още петнайсет-шестнайсет часа тъмнина и самота ще свършат чудеса. Утре не трябва да ходя в болницата, защото е събота. Казах й какви са условията ни и обясних, че ще се върна утре.

Двамата мъже се спогледаха и кимнаха.

— Добре звучи — каза Кал, но тонът му подсказваше, че не е напълно убеден в това.

Тримата тръгнаха към къщата.

— Ще гледаме ли филм тази вечер? — попита Вийна.

— Да, подготвили сме ви един много добър — усмихна се Даръл. — Клинт Истууд, „Непростимо“.

— Имам нужда от развлечение — въздъхна Вийна. — Все още съм твърде притеснена от мисълта, че на Мария Ернандес й е направена аутопсия. Не мога да я изхвърля от главата си.

Когато стигнаха до къщата, Вийна тръгна към стаята си.

— Ще се видим на вечеря.

Кал и Даръл я изпратиха с погледи.

— Много е умна — каза Даръл. — Мисля, че е абсолютно права за Ернандес.

— Че е умна, умна е, но ме притеснява спокойствието й. По същия начин се държеше и преди да направи опит за самоубийство. Трябва да минаваме често през стаята й, за да сме сигурни, че всичко е наред. И който пръв види Петра и Сантана, да ги предупреди също да я проверяват.